Пътят от манастира „Св. Наум” за Охрид минава живописно край езерото и открива пред погледа ти невероятни гледки. Денят е слънчев, но поизморени от видяното в манастира и припомнянето на историята му се отдаваме на безгрижно съзерцание на околностите. Пътят се провира край езерото, притиснат отдясно от националния парк Галичица. Планината сякаш ни казва, че не бива да я дразним със сравненията с езерото, което не само поради една единствена причина я изпреварва по красота и загадъчност. Те, планината и езерото откакто свята съществува са били неразделно свързани, но нас ни интересува преди всичко безбрежната и безгрижна синева на езерото. Казват, че това езеро – Охридското е едно от най-старите в Европа и възрастта му е някъде около 3-4 млн. години. И още нещо казват, че част от водите му идват от Преспанското езеро, което се намира отвъд планината Галичица. Доста време е било нужно за да се докаже, поне с факти и хипотези, че близо половината обем от Охридското езеро се захранва от Преспанското езеро. И си припомняме как когато минавахме през моста след манастира „Св. Наум” ни обясняваха, че реката, вливаща се в езерото идва именно от там, от другата страна на планината. Човек малко трудно може да се ориентира като как така една река се влива в едно езеро, а на другия му край пък се измъква друга река.
Завоите по пътя не са малко, но си казваме, че те освен объркаността на пейзажите могат да ти поднесат и приятни изненади. Стига те да се вместя в рамките на автобусния прозорец, който сякаш стяга гледката пред теб и те кара да въртиш главата си във всички посоки за да можеш да запомниш всяка една гледка.
Музея на водата, музея върху водата… И двете обяснения са верни дотолкова, че и двете думи – музей и вода са свързани с праисторията на полуострова Градището, който някак си плахо се е разположил в територията на езерото. Плахо, плахо, но преди доста години – някъде от 1200 до 600 пр. Хр. тук са живели хора. Археолози-подводничари са открили преди време останки от наколни жилища, твърде голямо количество кости, предмети от желязната и бронзовата епоха. Те идентифицират останките на близо 10 000 дървени колове върху които през различни епохи е действало това селище.
Входната такса за тази атракция не е голяма. Музеят е открит официално през 2008 г. Билетчетата се купуват на входа и вече можеш да влезеш и свободно да разгледаш подготвения туристически продукт – Музеят на водата в Залива на костите, реставрираната римска крепост, музейна експозиция за водното богатство на езерото. Селището в залива измества останалите два обекта, макар че си заслужава човек да понаучи нещичко и за водния живот на езерото.
Музеят върху водата започва да се реализира като идея и финансиране отпреди петнадесетина години. Средствата ги отделя македонското министерство на културата и обектът влиза като един от най-атрактивните, който се предлага в района на Охридското езеро. Музеят е свързан с историята и културата на Охрид, а това го изважда от иначе традиционните религиозни обекти. Едва ли ще се намери накой, който може да оспори или омаловажи значението на манастирите, църквите, крепостите. Но тук има и други богатства, природни, които не са никак за подценяване. Вече стана дума за планината Галичица, но тя пък е свързана и с това, че голяма част от тази планина е обявена за защитена територия. Като се прибави и фактът, че Охридското езеро през 1979 г. е обявено за световно природно наследство в списъка на ЮНЕСКО, нещата придобиват малко по-натурален вид.
Местността, където се намира музеят върху вода е известна като Заливът на костите. Името й е взето от това, че тук са били открити огромно количество кости. Някой може да си помисли, че между тях може да има и човешки, но всички изследвания опровергават това – животински са, а това вече предполага други тълкувания. Всъщност музеят върху вода е възстановено древно селище, което е било на около 300 м. от брега на езерото. До него се е стигало по дървен мост. Дървената платформа днес показва в приблизителни измерения как са живеели и с какво са се занимавали хората по време Желязната и Бронзовата епоха. В това селище са живеели около стотина жители. Водата под дървената платформа е с дълбочина от около 5 м., но човек трудно може да си представи реалната дълбочина. Погледнеш ли през пролуките между дървените дъски и талпи ще видиш кристално чиста вода и движещи се насам-натам рибни пасажи, които те примамват да слезеш при тях и да направиш един свободен обход на водното пространство под дървения покрив.
Хората, които са живеели тук са били и рибари, и занаятчии. Археолозите няма как иначе да си обяснят откъде са дошли намерените от тях предмети – инструменти за обработка на камъни, керамични изделия, домакински изделия от дърво, всичко необходимо за риболов. Инструментите и изделията от дърво, керамика и камък са на над пет хиляди години.
Времето е разрушило селището. Днешните хора, онези, които обитават тези места са решили за го възстановят, но си мисля, че това е направено не само за да бъдат привличани туристи. Коловете от дъб, които са били забити като пилони и върху които е изградено селището са били подложени на специална обработка не само за да издържат на времето, но и да не замърсяват околната среда.
Тръгнете ли да разглеждате това селище ще надникнете в малките рибарски помещения, в общите помещения, ще се опрете на дървения парапет, който може би е имало и тогава за да не би някое дете да падне случайно във водата. Къщичките на рибарите и занаятчиите са кръгли, направени от дървени колове, слама и глина и покрити със слама. Повечето къщички са имали и дупки в средата на пода за да може да се лови риба. Толкова много риба е имало, че спускали дървения съд във водата, изчаквали да се напълни с риба и го вадели. Съд, пълен с риба и вода, която изтича от него. Доста зрелищно, нали?
На излизане се спирам пред информационната табела, за която отделих време на края на запознаването с тази част от охридското крайбрежие. Там прочитам, че според някои историци селището от онова време се е състояло от около 60 жилища. Днес край единия от бреговете на природния музей на Европа на живи фосили днес могат да се видят 24 къщи от далечното време на хорското присъствие, представени ни от днешните археолози и историци.
Велин Яворски
