Морякът се доказва най-добре като професионалист по време на плаване. Това казва старши матрос Димитър Драганов, сигналчик на фрегата „Смели“. По време на плаване се трупат най-много опит и стаж, обяснява той.
От 2004 г. Драганов служи на фрегатата – преди това е бил наборен войник във флота, а след уволнението си остава кадрови матрос.
Във военната професия ме привлякоха стриктността и сплотеността между хората, тук сме като голямо семейство, казва старши матросът. Самата работа също му е интересна.
И в наборната си служба е бил сигналчик. Оттогава още му харесва да размахва флаговете – червен и жълт, за комуникация с другите кораби в открито море.
Затова не се колебае да продължи да върши това, онова, което му е харесвало и като кадрови войник. Овладява задълженията си до съвършенство.
Всекидневието му преминава на палубата – в мраз и пек, той е на поста си. По време на плаване постоянно носи дежурство и води наблюдение на надводната и въздушната обстановка. При среща с други кораби предава сигнали. Това става както с флагове, така и с прожектори. Сигналите служат за разпознаване на съответни военни кораби, а също и на самолети.
При боравене с прожекторите се използва морзът. С флагчетата пък се употребява семафорната азбука, която практически вече почти не е приложима, обяснява Драганов. Този тип комуникация се използва най-вече на учения. При нея има значение положението на флаговете спрямо тялото. За да се осъществи комуникацията между два кораба, са нужни поне двама души – предаващ и приемащ сигналите.
Системата обаче има съществени недостатъци. Приложима е само през деня, като при това разстоянието между корабите не трябва да е много голямо. Това е буква „А“, това – „Б“, казва старши матросът, изобразявайки сигналите с флагчетата. След предаване на всяка буква ръцете се връщат в изходно положение, а когато искаме да разделим думите – флагчетата се спускат и после пак се прибират, обяснява той тънкостите на професията. Така може да се предават букви, цифри, изречения, включително и кодирани съобщения.
Много неща сме виждали в морето, казва старши матросът, в чиито задължения е непрекъснато да наблюдава далечината за непознати кораби. Той е първият човек на борда, който забелязва даден обект на хоризонта. Спомня си интересен случай отпреди години, когато плавал с една от корветите на ВМС. „В далечината, на около 100-150 кабелта (кабелт е една десета от морската миля, която е 1852 м – б. р.) се наблюдаваше един транспорт. Виждаше се наслагване, обръщане на образа. Всичко изглеждаше като два кораба, обърнати един върху друг. Тогава ми обясниха, че това е рефракция – обръщане на образите“, спомня си Драганов.
Той е родом от варненските села, както се казва – „от морето“ и със съпругата си живеят във Варна. Споделя, че един ден, като имат деца, би ги насочил към моряшката професия. Но изборът ще си е техен, категоричен е старши матросът.
Драганов е бакалавър по финанси и счетоводство. В момента уча магистратура по финансов одит. Дали обаче образованието няма да го остави на брега? „По принцип – да, но това е като вариант. Или ако се отвори някаква възможност за бъдеща реализация в редовете на БА. Напълно нормално е в армията да има някакво развитие в йерархията. Имам желание да продължавам да се развивам в БА“, заявява старши матросът.
Но всичко това е напред във времето, отвъд хоризонта. В момента е сигналчик на флагманския кораб на ВМС. Най-добре се чувствам по време на плаване, признава Драганов. И отправя взор към морския безкрай и предизвикателствата на бъдещето.
Андрей Рангелов
