Републиканците спечелиха контрола в Горната камара на Американския конгрес – Сената, и не само запазиха, но и увеличиха мнозинството си в Камарата на представителите, съобщи Би Би Си.
Съобщението се основава на прогнозни резултати от междинните избори, които се проведоха в САЩ и определят кой ще задава посоката на управлението през последните две години от мандата на президента демократ Барак Обама. Републиканците имат мнозинство в Сената за първи път от осем години насам.
Вотът, проведен във вторник, беше за избирането на 435-има депутати в Камарата на представителите, 36-ина сенатори, 36-ина губернатори и законодателни събрания на 46 щати. На този етап кандидатите на републиканците за Сената водят в общо 24 щата, срещу 8 за демократите, съобщи Си Ен Ен. Очаква се да бъдат обявени още победи, тъй като преброяването не е приключило в четири щата. Вероятно най-тежка за Барак Обама ще бъде победата на кандидата на републиканската партия Брус Раунер в щата Илинойс, в който е започнала политическата кариера на американския президент. В досегашния състав на Камарата на представителите републиканците имаха 233 места, а демократите – 199.
Хората не вярват на правителството
С победата си за мястото на сенатор от щата Айова републиканците печелят най-малко 52 места в 100-местния Сенат, съобщава АП. Победата на републиканците, които се противопоставят на повечето инициативи на президента Барак Обама, ще затрудни работата на Белия дом през следващите две години, до края на втория мандат на Обама. Републиканците запазват мнозинството си и в Камарата на представителите, или Долната камара на Конгреса, като по този начин поемат пълен контрол над законодателния орган. Те разполагат с мнозинство в Долната камара от 2010 г. насам.
Сенаторът републиканец Мич Маконъл, който е готов да оглави Горната камара, заяви, че резултатът от вота е срещу „правителство, на което хората вече не вярват“. Решаваща беше победата на републиканския претендент за Сената – Том Тилис, над досегашната сенаторка Кей Хейгън от Демократическата партия в Северна Каролина. Победата на Тилис даде на републиканците шестте допълнителни места, от които се нуждаят за мнозинство в Сената, който встъпва в длъжност от януари.
Преди това републиканците спечелиха места в Арканзас, Колорадо, Монтана, Южна Дакота и Западна Вирджиния.
Републиканката Джони Ърнст, 44-годишна, ветеран от войната в Ирак, отне още едно (седмо) сенаторско място от демократите, като спечели в Айова, и ще бъде първата жена, представляваща щата в Сената на САЩ.
Така обновеният Конгрес, който ще започне работа през януари 2015 г., напълно ще бъде контролиран от републиканците. Това означава, че те ще оглавяват всички комисии в двете камари и ще определят законодателния дневен ред.
В сряда АФП обяви, че се очаква Обама да проведе пресконференция, на която да разкрие плановете за работа с републиканците. Американският президент е поканил лидерите на фракциите в Конгреса на среща в Белия дом в петък.
Вотът – „за“ или „против“ президента
След междинните избори в САЩ ситуацията става още по-сложна, коментира германското издание „Ди Велт“. Републиканците спечелиха мнозинство в Сената и това ще им даде по-силна роля в 114-ия Конгрес на страната. Камарата на представителите- Долната камара на Конгреса, вече се доминира от Голямата Стара партия.
Това са лоши новини за Барак Обама. Явно държавният глава ще трябва да прекара остатъка от мандата си (до януари 2017 г.) в почти пасивно състояние. Шансовете неговите демократи да налагат закони вече и бездруго бяха намалени в разделения Конгрес, тъй като Камарата на представителите отказваше да участва в съответните инициативи на Сената. От друга страна, Сенатът блокираше настъпленията на републиканското мнозинство.
Според „Уолстрийт джърнъл“ изборите бяха „референдум за отношението на американците към политиката и резултатите от управлението на Обама. Избирателите отидоха към урните дълбоко разочаровани от политическата система и дадоха решителна победа на републиканците. Обама бе ключова фигура в отделните съревнования по места, в които републиканците успяха да спечелят, критикувайки неговата политика. Това разби надеждите му да преодолее политическата безизходица във Вашингтон“, пише вестникът.
Точно обратната позиция застъпва анализатор на британския „Гардиън“. Според Гари Янг тези избори не бяха референдум за Обама. Или ако са били такива, то резултатът от него не е ясен, а е по-скоро отражение на неговото президентство. Вторият мандат на Обама се оказа лишен от ясни цели и посока. Имаше люшкане от криза към криза, като редица от тези кризи – с Агенцията за национална сигурност, с Националната данъчна служба, със сигурността на Белия дом – бяха самопредизвикани. Там, където той зае ясна позиция, като например по въпроса за контрола над огнестрелните оръжия в САЩ след кървавите стрелби в редица американски щати, той не успя да наложи законодателни промени (поради обструкциите на републиканците в Конгреса). Там, където той не зае твърда позиция, например по въпроса за имиграционната реформа, сега избирателите го наказват.
Допитванията сочат, че електоратът фактически подкрепя Обама, а не републиканците по ключови въпроси, включително внасянето на поправки, но не и отхвърляне на закона за всеобщото здравно осигуряване, известен като Обамакеър, по имиграционната реформа, по вдигането на минималното почасово заплащане, по еднополовите бракове и по редица други въпроси. Проблемът е в това, че малцина вярват, че Обама ще успее да прокара тези мерки, отбелязва авторът на „Гардиън“.
Не може да се говори за републиканска вълна. Несъмнено, републиканците спечелиха изборите, но това не бе разгромяваща победа. В този изборен цикъл се гласуваше главно в консервативно настроени щати, както и най-вече в такива, в които досегашните конгресмени демократи се оттегляха. Тези освободени от тях места се оказаха лесни за обиране плодове, за откъсването на които републиканците се хвърлиха с особено настървение и с още повече пари, пише „Гардиън“.
Боряна Радева
