Изложбата „Следва продължение…“ в Софийската градска художествена галерия напомня за големите възрожденски деятели по благородство, лична кауза и ясни критерии за общополезно дело. Само че създателят й, меценат, не е българин. Сбирката от съвременно българско изкуство на Гауденц Б. Руф – бивш швейцарски дипломат, показва, че българската артистична среда разполага със силни таланти и е сред най-младото поколение художници, за което редица институции у нас са слепи. И един гост от Швейцария прави това, което те са призвани. Като дипломат и посланик у нас между 1995 и 2000 г. го помним с изложбите в резиденцията му, които демонстрират траен и задълбочен вкус.
Колекционерът създаде първата награда за съвременно изкуство в България между 2007–2011 г. с независимо международно жури. За нея се състезават общо 560 кандидати, от които 79 са номинирани. От 2012 г. подкрепата му се пренася върху български автори и събития, представящи съвременното българско изкуство в чужбина.
Човекът – институция
При откриването на експозицията главният уредник на СГХГ д-р Мария Василева заяви, че от 20 години с помощта си за развитието на съвременното българско изкуство г-н Руф замества министерства, общини, музеи, фондации. „Един единствен човек е направил повече от всички тези институции, взети заедно.“ В резиденцията си представя на публиката автори като Недко Солаков, Правдолюб Иванов, Кирил Прашков, Кольо Карамфилов, група „Ръб“ и други. „Тогава подкрепата на един западен дипломат е от изключително значение – твърди д-р Василева. – Съвременното изкуство е непопулярно, обградено от враждебност и неразбиране. Художниците се опитват да променят втвърдените възгледи на обществото за изкуството като цяло. Съдействието на Руф им изгражда самочувствие и дава видимост на творчеството им…
След като наградите от 2007–2011 г. са се изчерпали като мисия, Руф спонсорира проекти. Финансира голяма част от изложбите и изданията за съвременно изкуство у нас, събира български произведения. Следи българския и чуждия пазар, натрупва колекция от около 100 отделни работи и серии – живопис, графика, рисунка, фотография, обекти.
В експозицията водещ е личният му вкус – събрани са работи от изложбите в резиденцията – цикълът на Лъчезар Бояджиев „Навътре/Навънка…, пак навътре“, „Психеделично езеро“ на Правдолюб Иванов, серията „Глинено лице“ на Кольо Карамфилов, творби на Надя Генова, Моника Роменска, Емил Миразчиев и други. От доайените – Недко Солаков, Валентин Стефанов, Нина Ковачева, Сашо Стоицов, Калин Серапионов, Елена Панайотова, Васил Попов, Божидар Бояджиев. Включени са художници и от най-новото поколение: Рада Букова, Самуил Стоянов, Леда Екимова, Камен Стоянов и др. Сред последните значителни покупки е цикълът от 71 рисунки на Нестор Ковачев „Привързаният балон“ – създаден по мотиви на филма на Бинка Желязкова (и новелата на Радичков) и творби от току-що завършилата изложба на Александър Вълчев.
24 творби от колекцията си Гауденц Б. Руф дарява на фонда на галерията, защото я оценява като солидна музейна институция с доказано отношение към съвременното изкуство.
Според министъра на външните работи Даниел Митов колекцията на г-н Руф дава важен код, за да разчетем своите достойнства и качества, да се съпоставим,
да обогатим самооценката си
за българската артистична сцена. Министърът поясни, че художественият фонд на МВнР съхранява над 3000 произведения със знакови творби на българската изобразителна школа на 20-и век. „Неговото развитие напомня, че дипломатите, какъвто е и самият г-н Руф, имат мисия – да насърчават националната култура и да я интегрират в световната…“ България му е признателна, присъждайки му най-високото отличие за заслуги в областта на науката, културата и изкуството – орден „Св. св. Кирил и Методий” I степен.
„Делото на Гауденц Б. Руф трябва да бъде урок за съвременните политици в България. Единствено с вяра в таланта на българите, като се създават условия да творят и да се развиват у нас, нацията ни може да заеме достойно място в Европа и света“, каза министърът на откриването.
Изложбата е открита за посещения до 7 декември.
Гауденц Б. Руф, меценат и колекционер на българско изкуство:
България има особено място в моя живот, но наред с нея са и държавите от Източна Африка, балтийските републики, Сърбия и моята собствена родина – Швейцария. Понякога минаваха седмици, месеци без да имам време за изкуство. Още съжалявам за пропуснатите шансове – помня творби, които бих искал да закупя, но изпуснах. Обикновеният колекционер има ясна идея за това, което търси – било живопис, скулптура, фотография или видеа. Други колекционери предпочитат пластичното или абстрактното изкуство. Аз съм способен да приема всичко, приемам достойнството. Зад всяко от тези произведения стои мое спонтанно решение. И хубав спомен. Общувал съм с авторите им. В студията им, по галериите съм водил дълги разговори с мнозина – от тях съм научил много за изкуството и за България. Донесоха ми чувствено удовлетворение и съм изключително благодарен на българските творци.
Дълго обсъждахме заглавието на изложбата и най-накрая Мария Василева отсече – следва продължение. Съгласих се, звучи чудесно, оптимистично, в бъдещето. Но кого визираме? Тя каза: всички ни. Отвърнах: съгласен съм. И реших – да! ще има продължение…
Лъчезар Лозанов