Страстите около „Южен поток“ пламнаха отново. В понеделник руският президент Владимир Путин обяви от Анкара, че слага край на сагата за 24 млрд. евро. Путин хвърли вината за провала на преговорите на България. „Русия не може да продължи реализацията на проекта „Южен поток“ заради отказа на България“, каза той, цитиран от ТАСС. С оглед на това, че досега не сме получили разрешение от България, смятаме, че Русия не може да продължи реализацията на проекта в тези условия, подчерта Путин. Като се има предвид, че сега е нужно да се строи в Черно море, ние не можем да започнем строителството, докато не получим разрешение от България. Не можем да стигнем до българския бряг и да спрем – това е просто нелепо, коментира президентът.
Но докато думите на руския държавен глава можеха да се тълкуват уклончиво, в смисъл, че ако страната ни промени решението си, това евентуално би задвижило проекта отново, шефът на Газпром Юрий Миллер беше напълно директен: „Няма да има връщане към газопровода „Южен поток“, проектът е спрян“.
Путин вини нас
Решението на Путин веднага беше одобрено и от руската Дума, макар депутатите да бяха изненадани от развитието. Те определиха спирането на проекта като „актуално и резонно“.
Обяснението на държавния глава за спирането на „Южен поток“ беше, че позицията на ЕС по отношение на проекта е неконструктивна, затова руските енергийни ресурси ще бъдат насочени в други региони и към други проекти. „Ако Европа не иска да реализира проекта „Южен поток“, значи той няма да се реализира“, подчерта президентът.
Вместо южното газово трасе за Европа Русия ще построи още един тръбопровод за обезпечаване на потребностите на Турция, стана ясно след срещата на Путин с турския му колега Реджеп Ердоган. „Като се имат предвид растящите потребности на Турция, ние сме готови не само да разширим „Синия поток“, но и да построим още една тръбопроводна система. А ако това бъде признато като целесъобразно, ще създадем на турска територия на границата с Гърция и допълнителен газов хъб за потребителите от Южна Европа“. И още – Русия ще увеличи доставките на газ на турския пазар по проекта „Син поток“ с 3 млрд. кубически метра, а от 1 януари 2015 г. цената на газа за турските потребители ще бъде намалена с 6%, допълни Путин, като подчерта, че намалението на цената с 6% е само първата стъпка. По време на посещението на Путин в Турция между двете страни е подписан меморандум за строителство на морски газопровод с годишен капацитет 63 млрд. кубически метра. От тях 14 млрд. кубически метра ще отиват за Турция, а останалите ще бъдат доставяни до границата с Гърция.
България е в потрес
У нас реакциите бяха разнопосочни и донякъде истерични. Докато президентът Росен Плевнелиев настояваше, че е достатъчно Русия да се съобрази със законодателството на ЕС и тогава никой няма да каже „не“ на проекта, министърът на икономиката Божидар Лукарски просто омаловажи случката: „За нас „Южен поток“ все още не е спрян, докато не видим окончателното решение на руската страна“. Той отказа отговор на въпроса, дали са правилни изчисленията на президента на Русия, че България ще загуби 400 млн. евро годишно от спирането на проекта. Плевнелиев пък не можа да каже дали България е на загуба, или има полза от спирането на „Южен поток“.
Объркването е напълно естествено. Месеци наред лобисти „за“ и „против“ проекта окупираха медийното пространство с тезите си. Страстите толкова се развихриха, а дърдоренето по темата дотолкова се радикализира, че на практика стана невъзможно човек да се ориентира за ползите и вредите от прокарването на тръбите. Всеобщо като че е само усещането за прецаканост.
Неяснотите бяха потвърдени от премиера Бойко Борисов, който съобщи, че кабинетът му не знае колко ще спечели България от реализацията на „Южен поток“. Той обаче заяви, че не приема да взимаме същия руски газ от Гърция и Турция.
„Южен поток“ мина през етапи, в които включително и сегашното правителство, все още не можем да се доберем до договора за строителство. Не знам предишното правителство дали ги е чело. На нас все още не ни се дават. Аз съм чул, но не мога да прочета, защото не ми се дава от коя година и колко печалба ще имаме от преноса на тази газ. Ако някой знае – Петър Чобанов, Драгомир Стойнев, да ми посочи къде да го видим“, заяви Борисов. И помоли парламента, „ако трябва силово да ги вземем, за да видим какво пише“.
Сърбите се чувстват жертви
Сърбия в продължение на седем години е инвестирала в този проект, но плаща цената на сблъсъка на великите сили, смятат в Белград. Премиерът Александър Вучич нарече „лоша новина“ решението на руската страна да се откаже от проекта за строителство на газопровода „Южен поток“, съобщи ТАСС, позовавайки се на сръбската държавна телевизия РТС. Министър-председателят се надява да обсъди случващото се със самия Владимир Путин.
Министърът на енергетиката Александър Антич подчерта, че сраната му не е уведомена официално от Газпром за промени в проекта за строеж на газопровода. В Сърбия прекратяването на участието на Русия в проекта „Южен поток“ се приема, на първо място, като сигнал към членовете на Европейския съюз, от които зависи строежът на газопровода, продължи той. По-нататъшното изпълнение на проекта изисква съгласуване по линията Брюксел-Москва, каза сръбският министър и изрази надежда, че всички оставащи открити въпроси ще се решават с преговори и двете страни ще постигнат съгласие.
Медиите в западната ни съседка разкритикуваха българската позиция по темата. Отлагайки този проект, който за нея би бил печеливш, България „не се държи като независима държава“, припомня „Блиц“ думите на Путин. Той посъветва българските лидери да поискат компенсации за загубите от Европейската комисия, тъй като по думите му България би могла да получава около 400 млн. евро годишно благодарение на транзита на газ, отбелязва още белградският вестник.
Вестник „Политика“ цитира анализатори, които определят спирането на „Южен поток“ като силно послание към България, която това лято спря работата на своя територия под натиска на Брюксел и Вашингтон. Това не означава, че Русия напълно се е отказала от газопровода, но този проект ще бъде замразен, докато не се постигне окончателно споразумение между ЕС и Русия, посочва „Политика“.
С подписването на две газови споразумения с Китай тази година на стойност над 500 млрд. долара и с вчерашния договор с Турция, Русия създаде ситуация, в която „Южен поток“ вече не приоритет, ако в Брюксел не съществува политическа воля той да се изгради, пише още вестникът.
Облекчението на Киев
Киев си отдъхна след думите на Владимир Путин в Анкара. „Спирането на „Южен поток“ е по икономически причини, скрити зад политически обяснения“, заяви за БиБиСи Андри Тюрин от украинската ядрена компания „Енергоатом“.
„Защо е нужно да се харчат толкова много пари, с които да се създават алтернативни маршрути за един и същ газ? Във времена на ниски и падащи цени на петрола защо да се харчат толкова пари за проект, който не е необходим на Европа?“, каза още той.
Според украински анализатори друга причина за отказа от проекта е допълнителната финансова тежест, която представлява анексиран Крим за Русия, както и санкциите, наложени на Москва от САЩ и от ЕС за това, че Русия подкрепя сепаратистите в Източна Украйна. В края на октомври най-накрая подписа ново газово споразумение с Москва, което гарантира газовите доставки за страната тази зима.
Боряна Радева
