Worker removes excess concrete from the pipe joint ends and the anode, if installed. One of ten pipe joints has a sacrificial anode installed. The aim of the anode is the passive anticorrosion protection.Изграждането на тръбопроводи на сушата е сравнително лесна задача, тях ги строят още от края на XIX век. Много по-трудно е обаче да се положи тръба по морското дъно. Днес най-голяма нужда от подводни газопроводи има Русия, която реши да заобиколи Украйна и да доставя своя газ директно в Европейския съюз. През 2003 г. заработи газопроводът „Син поток“, който прекосява Черно море в най-тясната му част, свързвайки руския с турския бряг. Още по-сериозно инженерно предизвикателство бе „Турски поток“, който пресича черноморската шир почти по диагонал. В Балтийско море от края на 2011 г. работи най-дългият засега подводен газопровод – Северен поток, който изминава 1224 км, за да свърже директно Русия с Германия. В момента в Адриатическо море се строи подводната част от Трансадриатическия газопровод, който ще довежда азербайджанския газ от Турция до Южна Италия през Гърция и Албания.
Супертръбите
Да започнем от тръбите – те трябва да са защитени, защото солената морска вода е много агресивна среда, която разяжда всичко. Като начало на външната повърхност на тръбите се нанасят три слоя покритие от епоксидни материали и полиетилен. От вътрешната страна също се полага покритие с цел постигане на максимално гладка повърхност, която да намали триенето и така да повиши пропускателната способност на тръбопровода. За защита от корозия на тръбите се монтира т.нар. катодна защита – електроди, съединени помежду си с аноден кабел, свързан с източник на постоянен ток. Така корозионният процес се пренася върху анодите, а в защитената повърхност протича само неразрушаващият катоден процес. Това обаче не е достатъчно – още в завода външната повърхност на тръбите се покрива със смес от бетон и желязна руда. Дебелината на това покритие е 6–11 см. То защитава тръбата от механични въздействия и я прави по-тежка, за да може да лежи стабилно на морското дъно.
Екшън в морето
Транспортни съдове доставят готовите тръби до големите кораби, които извършват полагането на дъното на морето. То обаче не е равно и трябва да бъде подготвено предварително. За целта се използва специален кораб, който с помощта на тръба изсипва малки камъчета и запълва неравностите. Понякога вместо камъни се спускат цели бетонни плочи или се прокопават специални траншеи, в които да легне тръбата. Колкото по-голяма е дълбочината, толкова по-трудно е изпълнението на тези дейности. В това отношение най-сложна е била работата по „Турски поток“, който пресича най-дълбоката част на Черно море, достигаща на места до 2200 м. Балтийско море, където минава „Северен поток“, е по-плитко, но там има други проблеми. Векове наред то е било оживен морски път и на дъното е пълно с боклуци и останки от потънали кораби. По време на двете световни войни в Балтийско море са се водели сражения, слагани са стотици хиляди морски мини, а след това във водата са погребвани всякакви оръжия, включително и варели с отровни химикали. Затова маршрутът на „Северен поток“ е проучван внимателно от кораби с ехолокационно оборудване и от дънни роботи. Наложило се е някои боеприпаси да бъдат взривявани на място.
Най-сложната част от строежа на един газопровод все пак си остава полагането на тръбите по дъното на морето. Обичайно те са дълги по 12 м и се заваряват на кораба, който ги полага, а не под водата. За да стане възможно заваряването, двата края на всяка тръба са оставени без антикорозионното бетонно-желязно покритие. След заварката и върху нейния участък се полага съответното покритие от полиуретанова пяна и метален кожух.
Веригата от заварени тръби бива спускана под неголям ъгъл от кърмата на кораба, поема рязко надолу и ляга на дъното, където заема хоризонтално положение. За спускането се използва т.нар стингер или ложе – дълга десетки метри платформа, закачена за кораба, която намалява радиуса на наклона. Майсторлъкът е цялата тази метална композиция да не се разруши в резултат на извъртането, на което е подложена. В хода на работата тя придобива формата на латинската буква S, затова този най-разпространен способ за строеж на морски тръбопроводи е известен като S-технология. От изключителна важност е системата за позициониране, която трябва да контролира положението на кораба и да изключи всякакви резки движения, предизвикани от вълни или течения. Ако работата трябва да бъде прекратена, на последната заварена тръба се поставя тапа с примка, за която при възобновяване на работата да се закачи кранът и да изтегли цялата композиция нагоре към кораба. Точно по този начин е затапен в момента газопроводът „Северен поток-2“ в датските териториални води, след като компанията Allseas прекрати работата по него.
Подводно заваряване
Подводно заваряване се прави само там, където се срещат участъци от газопровода с различна дебелина на стените на тръбите. А защо тръбите трябва да са различни? Това се практикува с цел икономия на метал – дебелината на тръбната стена е в зависимост от налягането, което трябва да понесе. „Северен поток“ е много дълъг тръбопровод, по морското му трасе няма никакви компресорни станции и налягането в началото му е доста по-високо, отколкото в централния участък или в края. Поради това съоръжението се състои от три секции с различна дебелина на тръбната стена. Снаждането на тези три секции е станало под водата в специална хидроизолирана заваръчна камера. Това е изключително сложна инженерна операция, извършена от цяла бригада водолази на дълбочина 90–110 м.
Любопитно е, че, след като един морски газопровод бъде построен, първото му изпитване се провежда с вода. Така се създава налягане, превишаващо това на газа, и ако конструкцията издържа преноса на вода, то няма да има проблем и с природния газ. След изпитанията тръбите се изсушават и вече се пуска газ. Засега най-големият подводен тръбопровод в света е „Северен поток“. Той има две успоредни линии, всяка от тях с капацитет 27,5 млрд. куб. м годишно. За тях са отишли общо 199 755 тръби с общо тегло от 2,5 млн. т.
Ще бъде ли достроен „Северен поток-2“?
Дългоочакваните американски санкции се стовариха върху газопровода „Северен поток-2“, броени дни преди той да бъде напълно завършен. Над 90% от тръбите, които ще свържат Русия с Германия през Балтийско море, вече са положени. Въпреки това дострояването на дългия над 1200 км газопровод е поставено под голям въпрос. Реакцията на швейцарско-холандската компания Allseas, която прекрати незабавно строителството на „Северен поток-2“, показа колко силен е страхът от вашингтонската санкционна бухалка. Грубата намеса на американците в европейската газопроводна геометрия предизвика остра негативна реакция не само от Русия, но и от Германия, и от ЕС. Показателен е фактът, че дори Европейската комисия, която по принцип има сериозни възражения срещу проекта „Северен поток-2“, се възмути от санкциите на Вашингтон. Руснаците няма да пропуснат да се възползват от тази ситуация и ще развият силна пропагандна кампания срещу Америка и вмешателството й в европейските дела.
Оттеглянето на компанията Allseas от „Северен поток-2“ разкри технологичната слабост на руския газов сектор. Оказа се, че Москва няма нужните специализирани морски съдове за полагане на тръби в дълбоки води. Единственият кораб, който донякъде е подходящ за тази работа – „Академик Черски“, се намира на тихоокеанския бряг на Русия и е ангажиран в проекти на остров Сахалин. Пътуването му до Балтийско море ще отнеме месец и половина, ако мине през Суецкия канал. Освен това корабът се нуждае от допълнително преоборудване, за да поеме работата, изоставена от Allseas, и в крайна сметка ще може да полага тръбите с много по-бавен темп. Допълнителен проблем ще бъде получаването на разрешение от властите на Дания за работа в териториалните води край остров Борнхолм, а също и застраховката – никой международен застраховател не би се осмелил да пренебрегне американските санкции. Очертава се „Северен поток-2“ да остане незавършен до края на 2020 г. Наскоро това призна и самият президент Владимир Путин, който каза, че в най-лошия случай газопроводът трябва да стане готов в началото на 2021 г.
Чудовището Pioneering Spirit
Представете си плавателен съд с площ, равна на шест футболни игрища, водоизместимост от 900 хил. т и височина на няколкоетажна сграда. Това е Pioneering Spirit – най-големият кораб в света, който доскоро полагаше тръбите за „Северен поток-2“, а преди това е участвал и в строителството на „Турски поток“. Дължината му е 382 м (заедно с ложето, което спуска тръбите в морето – 477 м), ширината – 124 м. Може да се движи със скорост 26 км/ч и да носи товар от 443 хил. т. Екипажът е 751 човека. Товароподемността на Pioneering Spirit е 48 хил. т. Приспособен е както за монтаж и демонтаж на нефтени и газови сонди в морето, така и за полагане на тръби с голям диаметър на голяма дълбочина.
Pioneering Spirit е флагманът във флота на компанията Allseas. Построен е в корабостроителница в Южна Корея, въведен е в експлоатация през 2014 г., но след това в Нидерландия по него са извършвани някои довършителни работи. Подобаваща на размерите е и цената на кораба – $3 млрд.
Първата сериозна задача на Pioneering Spirit са повдигането и прибирането на 13 500-тонна норвежка нефтена платформа в Северно море през 2016 г. На следващата година суперкорабът прибира друга платформа, тежаща 24 хил. т. През юни 2017 г. Pioneering Spirit за пръв път започва полагането на тръби по морското дъно за газопровода „Турски поток“ и постига рекордната скорост от 6,3 км на ден. За целта към кораба е монтиран тежащият 4200 т и дълъг 150 м стингер, който плавно спуска тръбите във водата. След това Pioneering Spirit се прехвърля в Балтийско море, за да работи по „Северен поток-2“. Смята се, че за строежа на този газопровод компанията Allseas е получила над 1 млрд. евро. Холандско-швейцарската фирма вече си е поръчала още един подобен кораб, който ще бъде по-голям от Pioneering Spirit и трябва да бъде готов през 2022 г.
