Името на големия български писател неизменно се свързва с Добруджа, макар че той живее там около десетина години (1900–1902, 1904–1912, края на 1918 – началото на 1919). Добруджа е постоянното му творческо вдъхновение. „Във всяка моя работа мисълта ми е там – там е моят пейзаж, там са героите ми – битът, работата и съдбата им.“ За Йовков Добруджа е извор на творчески фантазии – там са Антимовският хан, Албена и Боряна, Каралезката чешма.
Паметни са местата в Добруджа, свързани с Йовков – село Чифуткьой (днешно Йовково), село Чифлик Мусубей (Долен извор), село Саръджа (Росица), село Каралий (Красен), Добрич. Навсякъде из Добруджа има музейни сбирки, паметници, паметни плочи, мемориални знаци, стенописи, посветени на белетриста. В Добрич, в Генерал Тошево, в Красен, Тервел, Росица, Долен извор… Добрич е единственият град, в който има три скулптурни фигури, посветени на една и съща личност. Две бронзови фигури на Йордан Йовков, дело на Любомир Далчев и Йордан Гаврилов, и мраморен бюст-паметник на Асен Попов.
Две от местата в България, които пазят паметта за Певеца на Добруджа, са включени в българското национално движение „Опознай България – 100 национални туристически обекта“ – родната къща на писателя в Жеравна, превърната в музей и включена под номер 57, и къщата музей с дом-паметник „Й. Йовков“ в Добрич с номер 23. Те са място за поклонение, а всяка обиколка по Йовковите места е духовно странстване по пътя на надеждата.
Красивата сграда на дом-паметника „Й. Йовков“ – съчетание на българските възрожденски традиции с модерното архитектурно мислене, е най-големият и единствен по рода си център, който издирва, съхранява, изследва и популяризира живота и творчеството на писателя. Мисията на музея е Йовковите послания да стигнат до наследниците. Дом-паметникът съхранява около 10 000 фондови единици, пазещи частици от живота и творчеството на белетриста. Постоянната експозиция представя най-ценните и атрактивни експонати. Посетителите на Дом-паметника могат да видят кръщелното свидетелство на писателя и да се уверят, че неговата рождена дата, някога спорна за изследователите, е действително 22 ноември (9 ноември стар стил) 1880 г. Книги, снимки, документи на Йовков връщат публиката към ранните години на белетриста – даскалуването му в Добруджа. Това е времето, когато прави и ранните си поетически и белетристични опити.
В сбирката са първите издания на първите две Йовкови книги – „Разкази“, публикувани през 1917 и „Разкази“ от 1918 г., които събират основната част от военните разкази на писателя. Музеят показва и пишещата машина „Адлер“, на която Йовков работи в Българската легация в Букурещ (1920-1927) и на която подготвя за печат разкази, включени в сборниците „Песента на колелетата“, „Старопланински легенди“ и „Вечери в Антимовския хан“. В кабинета на писателя времето е спряло в средата на 30-те години. В тишината и уюта на тази стая Йовков работи върху своите творби. Дрехите и личните вещи на белетриста представят интимната страна на човека Йовков, а многобройните ръкописни страници, скици и планове на отделни произведения говорят за творческите занимания на писателя – смисъл на целия му земен път. Гостите на музея могат да видят и част от преводите на Йовкови произведения на чужди езици, изследвания върху неговото творчество.
Името на Йордан Йовков носят географски, културни и други забележителности. Сред тях са морският нос „Йовков“ на остров Гринуич, Южни Шетлъндски, острови, Антарктика, Драматичен театър „Йордан Йовков“ в Добрич, Националната литературна награда „Йордан Йовков“, народните читалища в Добрич (1870), Алфатар (1894), с. Добротица, Силистренско (1899), с. Красен (1912) и с. Йовково, в Добричка област и десетки други.
Многопрофилната болница в Генерал Тошево носи името „Бялата лястовица“. През 2005 г. в града беше отрит паметник на „Бялата лястовица“ по повод 125-ата годишнина от рождението на писателя. Автор на възложения през 1991 г. и осъществен 14 години по-късно проект е Димитър Евтимов, а монументът представлява 54 лястовици, една от които е бяла. Бяла лястовица „кацна“ неотдавна и насред езерото в един от най-старите паркове в България – „Свети Георги“ в Добрич.
В къщата музей на Йордан Йовков в Добрич е родена съпругата му Деспина. На 15 декември 1918 г. в „голямата“ стая се венчават Йовков и вярната му спътница. Там големият добруджански разказвач започва работа по първата си следвоенна творба – повестта „Жетварят“. През 1975 г. къщата бе реставрирана изцяло, а на следващата домът на семейство Йовкови беше обявен за исторически паметник на културата. В двора на къщата музей посетителите днес посреща един от най-поетичните Йовкови герои – Люцкан.
Веселка Венкова
