„Празна раница не пази граница“ – останалата в историята максима на славния пълководец Борис Дрангов. Напрежението по българо-турската граница през последните две години показа, че са нужни финансови, човешки, организационни и дори строителни ресурси за укрепване охраната на южната ни бразда срещу нелегалните имигранти.
Министерството на отбраната може да подпомага само логистично охраната на българско-турската граница. Може, евентуално, да се включи и военна техника, но само транспортна – за превоз на граничните полицаи.
По принцип военното ведомство не само няма задължения по опазване на браздата, освен във военно време. Затова изказването на министър Веселин Вучков от края на миналата година, че МО твърде много се дистанцира от проблема с нелегалните имигранти, прозвуча необосновано. Още повече, че при предишното правителство именно
армията свърши работата на МВР
по изграждането на първото защитно съоръжение от 31 км. Сега армията пак е готова да помогне, но без да се включва пряко в охраната на браздата. За международен скандал предупреди и президентът Росен Плевнелиев, ако армията застане от нашата страна на браздата. Държавният глава призова МВР да си свърши работата. В 14-дневен срок трябва да бъде изработен междуведомствен план за усилване охраната на границата.
Началото на проблема беше през лятото на 2013 година. Всекидневно се съобщаваше за заловени на наша територия 150-200 човека, всичките представящи се за бежанци.
Измамените надежди
По собствените им признания преминаващите нелегално границата ни, независимо дали са от конфликтни райони или от други страни, не искат да остават в България. Някой някъде им „прошепнал“, че стъпят ли веднъж в страна от Европейския съюз, вече е открит свободният им път към цялата общност. Те давали големи суми на трафиканти.
Истината се оказа много по-жестока. Влизането у нас съвсем не означава автоматично придобиване на статут на бежанец, който дава право на свободно придвижване в ЕС. Така страната ни се оказа със сериозен проблем, свързан с чужденци, голяма част от които не отговарят на изискванията за бежански статут, защото идват от конфликтни райони, които обаче не са в съседна на нас страна.
Използвайки страната ни за транзитен пункт, някои от „бежанците“ намериха чалъма да хукнат, отново нелегално, на Запад. Като пак ни създадоха проблеми. Съгласно Дъблинската конвенция, сме длъжни да ги обгрижваме точно ние, защото са влезли първо у нас. Германия вече се готви да ни върне около 3000 имигранти, за които трябва да търсим места за настаняване.
Мерките
Като се видяхме в чудо от всякакви нелегални чужденци у нас, предишното правителство най-после се сети да предприеме мерки за ограничаването им. Армията пое тежката задача да изгради 31 км преградно съоръжение в най-рисковия участък. Така един от най-трудно охраняваните маршрути беше затворен. Но каналджиите намериха други варианти. Като пътя през Резовската река. Откъдето стройната система на нелегално превеждане поемаше чужденците и ги „доставяше” директно в София. Оттук други печалбари ги повеждаха към северната или западната ни граница.
Видя се, че без увеличаване броя на граничните полицаи няма да мине. Градената с години система за охрана на държавната граница, състояща се от над 300 застави, гранични отряди и комендатури, постепенно беше „демонтирана“, а заставите днес са „обезкостени“ руини. Наистина, премина се на електронно видеонаблюдение, но се оказа, че при активност на миграционния натиск, живата сила на патрулите е недостатъчна. Тогава се стигна до решението да бъдат командировани от вътрешността на страната полицаи, които и „през плет“ не бяха виждали граница. Според някои от тях, командировъчните им дни минавали едва ли не главно в търсене на дърва за огрев.
Безмилостните истини
Трагедията по Коледа, при която загина полицаят Асен Асенов, показа, че вариантът с командировките е, най-малкото, безпомощен. За две седмици полицаи, които в пряката си работа са катаджии или охраняват уличния ред и мачове, едва ли могат да схванат спецификата на граничната бразда, камо ли да я опазят.
Загиналият Асенов служил на Дунавската граница на граничен катер, а бил изпратен да кара камион ЗиЛ-131 в непознати и тежки планински условия. Имал категория за водач на такъв автомобил. Но, както гласи старата шофьорска максима, книжка кола не кара. Случаят „отвя“ граничар № 1 Захарин Пенов, но проблемите останаха.
Изходът
Да се изградят още 131 км преградно съоръжение по българско-турската граница, които, заедно с вече построената ограда от 31 км, ще покрият по-голямата част от рисковите зони от общо 271 км граница с Турция, предлага МВР. Кой ще строи и кой ще плаща е въпрос на бъдещо решение. Не трябва да е армията. Край на командированите по границата полицаи, обяви вътрешният министър. Назначаването на нови 700 пазители на браздата пък ще повиши живата сила за охраната й. За местата ще бъдат търсени бивши гранични полицаи. Това вече трябва да даде реални резултати за спиране на миграционния поток. Защото справянето с него ще реши и много вътрешни проблеми. Като този, с търсене на сгради, които да бъдат пригодени за нови общежития за имигранти. Според някои гласове, за такива ставали освободени от армията казарми. Но колко средства ще са нужни, за да бъдат превърнати те в нормални за живеене сгради? Не по-малко важна е и обществената реакция. Помним какво стана, колкото и да се пишем толерантно общество, когато бившето поделение в Телиш тайно беше подготвено за бежански лагер. Общината буквално въстана и идеята беше изоставена.
Според вицепремиера Меглена Кунева, със затоплянето на времето се очаква нов миграционен натиск. Едва ли е нужно да хвърляме пари за ремонт на стари казарми. Нелегалните имигранти у нас вече са предостатъчно. Какво ни остава? Да усилим до максимум охраната на границата с преградни съоръжения, електроника, видеонаблюдение. Да се активизара ролята на местното население, което да сигнализира за гранични нарушители. Явно е необходимо и повишаване, макар и временно, броя на граничните полицаи.Които да не допускат каквото и да било нелегално преминаване през браздата. Законният път за преминаване на границата е само с документи през граничните пунктове.
Високо напрежение
През 2013 г. на българско-турска граница са задържани 11 524 граждани на трети страни, което е увеличение с повече от 6 пъти в сравнение с 2012 г., когато те са само 1886. От всички задържани 11 158 са на зелена граница и 366 на ГКПП. Преобладават лицата от Сирия – 6633, и от Афганистан – 1920, сочи доклад на вътрешния министър Веселин Вучков до премиера.
През същата година, въз основа на подадена от българските гранични патрули информация, турските власти са задържали 3382 нелегални мигранти при опит незаконно да влязат на българска територия. Поради засилената гранична охрана 1827 от прииждащите нелегални имигранти са се оттеглили във вътрешността на Турция. Задълбочаването на военния конфликт на територията на Сирия и съседен Ирак през 2014 г. доведе до ескалиране на напрежението и значително увеличаване на миграционните потоци включително и през българско-турската граница, се посочва в доклада. До края на ноември миналата година на тази граница са установени общо 35 069 опита за незаконно преминаване на българска територия, което е увеличение с 2,3 пъти спрямо същия период на 2013 г. От общия брой на установените опити турските гранични власти, след уведомяване от нашите граничари, са задържали 5637 лица на съседна територия, а 24 225 лица самостоятелно са се завърнали във вътрешността на Турция. На българско-турската граница са задържани общо 5207 нелегални имигранти, което е намаление с 53% в сравнение с показателите за 2013 г., когато те са 11 171. Отново най-голям е броят на лицата от Сирия – 3 291, и Афганистан – 1177.
Добромир Пелов
