Когато през юни 2014 г. самопровъзгласилата се като „Ислямска държава“ групировка завладя втория по големина иракски град Мосул, това бе изненада за мнозина. Но сега, шест месеца по-късно, групировката вече контролира обширни части от територията на Ирак и Сирия. Този успех позволи на джихадистите да увеличат своето финансиране от различни източници на доходи: петролните находища, местните банкови клонове, откупи за взети заложници, дарения и наложени данъци върху контролираните територии. Но как тези доходи биха могли да повлияят върху поведението на групировката? Настоящата статия опитва да отговори на този въпрос.
Доходите на Ислямска държава са от разнообразни източници и варират. В добавка към еднократните „джакпотове“ от ограбените местни банкови клонове и фирми, които се изчисляват на между половин и милиард и половина долара, групировката има и няколко постоянни източника на доходи.
Частни донори
Повечето джихадистки групировки, не само в Ирак и Сирия, получават пари от частни дарители, главно от страните в Персийския залив. Това знаем от примера на Афганистан, Босна и Чечня. Тези дарения обикновено идват под етикета „хуманитарна помощ“. Според няколко източника, частните дарители захранват „Ислямска държава“ с около 20 млн. долара годишно. Тези пари идват основно от частни лица от Персийския залив, особено от Катар и Кувейт, които за разлика от Саудитска Арабия имат доста слабо контролирана банкова система. Според сп. „Нюзуик“ антиправителствените групировки в Сирия са получили около 200 млн. долара без никаква официална документация.
Трябва да се отбележи обаче, че не всички дарения, насочени към Сирия, са предназначени за „Ислямска държава“, други групировки също получават финансиране. Но все пак, доколкото „Ислямска държава“ има за приоритет джихада срещу шиитите и се представя за защитник на сунитите, тя привлича дарители, които не се идентифицират с джихадистки групи, но считат, че са във война с шиитите.
Отвличания за откуп
„Ислямска държава“ разчита много на отвличанията за откуп, които носят около 20% от доходите на групировката. За 2014 г. „Нюзуик“ изчислява общата сума на платените откупи на 20 млн. долара. При това не става дума само за отвличания на чужденци, а също и за похитяване на местни жители, от близките на които, естествено се искат по-малки суми.
Местни ресурси и данъци
Трудно е да се изчисли колко получава „Ислямска държава“ от данъци и колко печели от местни ресурси и бизнес. Групировката контролира около 40% от зърнената продукция на Ирак. А също така и най-големите рибни стопанства в северната част на страната. Според някои източници доходът на „Ислямска държава“ от продажбата на тези ресурси на местния пазар или контрабандно в чужбина е към 15 млн. долара годишно.
Данъчното облагане също е важен източник на доходи за джихадистите. Така например в Мосул „Ислямска държава“ принуди местните търговци да плащат налог. Някои от тези търговци са поддръжници на групировката или поне на сунитския бунт срещу централното правителство в Багдад. От тях „Ислямска държава“ събира около 8 млн. долара на месец.
Групировката също така налага такси за камионите, преминаващи през контролираната от нея територия. За всеки от тях се плащат по 300 долара. Все пак търговският трафик през зоната, владяна от „Ислямска държава“, намаля значително. Така например, групировката контролира Рутбах, иракски град преди единствения контролно-пропускателен пункт на границата с Йордания, но сухопътната търговия между двете страни намаля със забележителен темп. По-рано през пункта преминаваха по 1000 камиона на ден, а сега – само 50. Но дори и този по-слаб трафик носи на „Ислямска държава“ по половин милион долара на месец или 6 млн. за година.
На следващо място, както всички джихадистки групировки, „Ислямска държава“ печели от местните контрабандни мрежи, в случая – тези между Сирия, Ирак и Турция. Нелегалната търговия между тези граници е много добре вкоренен семеен бизнес, предаван от поколение на поколение и може да генерира значителни суми в брой за групировката. Този доход също така мотивира „Ислямска държава“ да се стреми към запазване на контрола над границите в региона.
Нефт
Най-голямата награда за териториалната експанзия на „Ислямска държава“ е нефтът. Сега групировката контролира множество петролни полета в Ирак и Сирия. Според данни на иракския петролен институт, „Ислямска държава“ е сложила ръка на няколко находища в северната част на страната, а също така и на 60% от нефтените кладенци на Сирия. Петролът се продава на половината от международната цена. Поради продължаващите ожесточени сражения на „Ислямска държава“ срещу кюрдите и шиитските милиции петролните полета често минават от едни в други ръце и доходът за джихадистите силно варира. Те обаче разчитат и на мобилни рафинерии, в които произвеждат гориво и го продават на място. Макар че става дума за нефт и горива с много ниско качество, те носят големи доходи на „Ислямска държава“. Групировката произвежда от 50 до 80 хиляди барела дневно; за сравнение – продукцията на Ирак е около 3 млн. барела на ден.
Така общата сума от доходите на Ислямска държава възлиза на около 2-2,5 милиарда долара годишно.
Разходию
„Ислямска държава“ контролира обширна територия с население колкото това на Австрия. Положението на групировката се усложнява от американските удари, които освен всичко друго целят и да намалят възможностите на джихадистите да генерират приходи.
Териториите, контролирани от джихадистите в Ирак и Сирия, изискват разход на сериозни суми. Според бюджетните данни на иракското правителство само за зоната, контролирана от „Ислямска държава“ в Ирак, са необходими по 2,6 млрд. долара годишно. За опустошената от войната Сирия този разчет е още по-висок – около 8 млрд. Тези данни показват, че финансовото предизвикателство пред „Ислямска държава“ е сериозно. Нейният лидер Абу Бакр ал Багдади бе ясен по този въпрос в първото си официално видеообръщение от джамията в Мосул през юли м.г. Тогава той каза: „За разлика от другите управници аз не ви обещавам благосъстояние, сигурност и просперитет… Но аз ви обещавам Халифат.
Териториален контрол или тактиката на терора?
Както много други джихадистки групировки, „Ислямска държава“ превключва лесно между двете политики: териториална стратегия, включваща контрол над определено географско пространство, и терористична, при която групировката не се стреми към териториални завоевания, а вместо това извършва атентати и политически убийства. Но все пак, тези действия са ограничени в Ирак и Сирия и засега няма знаци, че „Ислямска държава“ ще прегърне тактиката на глобалния джихад.
Наистина, всички тези знаци подсказват, че „Ислямска държава“ засега е фокусирана върху „близкия враг“ и атакува противниците с друга етнорелигиозна принадлежност. Ако обаче групировката почувства, че не успява да удържи контрола над големите райони в Ирак и Сирия, тя може да смени стратегията и да се ориентира към терористичния подход. Акумулирането на голям финансов ресурс може да повлияе значително върху обхвата и ефективността на бъдещи терористични атаки.
Изнасянето на нападенията извън зоната, контролирана от „Ислямска държава“, би могло да бъде икономически по-ефективно за групировката, отколкото опитът да бъде управлявана голяма територия.
Контролирайки големи територии в Ирак и Сирия, „Ислямска държава“ увеличи приходите си и стана една от най-богатите терористични групировки в света. Но, изграждайки държава с население от около 8 милиона души и осигуряването на бюджет за потребностите на това население, би могло да изисква повече пари, отколкото джихадистите имат. Това предизвикателство става още по-голямо, като се има предвид, че групировката трябва да екипира хиляди бойци и да води продължаваща война, особено когато американските удари систематично разрушават източниците на финансиране на джихадистите.
Тези предизвикателства биха могли да доведат до промяна на стратегията от географска експанзия към атаки от типа „удряй и бягай“. Така ще могат да бъдат предприемани повече атаки на по-ниска цена. С други думи, „Ислямска държава“ може би ще трябва да избира: да бъде богата терористична групировка или бедна държава.
Мурад Батал ал-Шишани
Авторът живее и работи в Лондон и е експерт по
въпросите на тероризма и Ислямска държава
