Срещи с подвизи и загадки от дъното на морето

Основната част от постъпленията във Военноморския музей са от дарения, разказва директорката д-р Мариана Кръстева. Правят се откупки, защото вместо да стоят затворени в частни колекции, експонатите стават достояние на широката публика. Тук намират място и ценни реликви, предоставени от Военноморските сили. Музеят се радва на специално отношение от страна на военноморския флот на България, като място, където се съхраняват уникални свидетелства за неговата история.
През миналата година сбирката е обогатена с повече от 650 музейни единици главно от дарения, като 120 от тях са подредени в интересна, добре подбрана експозиция. Експозицията е отворена за посещения до края на януари.
В нея се опитваме да запознаем посетителите с различните източници, благодарение на които се формират военноморската и морската ни история, казва д-р Кръстева. И подчертава приноса на музея – филиал на Националния военноисторически музей, за опазването на българската военна история като цяло. За да се получи една завършена картина на българската военна и политическа история.

Най-новата експозиция от 120 единици включва различни предмети, както и снимки, и документи. Експонатите са така подбрани, че да отговорят на различните интереси на посетителите. Някои хора се интересуват повече от личностите във военноморската ни история. Цяла група предмети например разказва за контраадмирал Иван Фиданчев и по тях може да се проследи съдбата на една забележителна личност. Той е от легендарните подводничари, достигнал до поста заместник-командир на Военноморския флот.
Интересни са и показаните

предмети, обгърнати с тайнственост

дошли от дъното на морето. Много от тях са свързани с трагични и вълнуващи събития. В новата колекция има предмети от потъналия пристанищен влекач „Варна“. По време на Първата световна война той е мобилизиран в полза на бойния флот.
Показан е и вимпелът на първата българска подводница, около който има още неизяснени факти. Неговата история повдига доста въпроси и е повод за полемики. Например, защо най-неочаквано за всички вимпелът се е оказал на морското дъно.
Любопитни за посетителите са и по-обикновени предмети. Дори един албум на випуск от Морското училище може да предизвика голям интерес, тъй като той представя цяло поколение моряци, чиято бъдеща съдба по един или друг начин оставя следа в морската ни история. Специално за музея е ценен орденът „Стара планина“ – I степен, с който посмъртно е удостоен капитан I ранг Димитър Добрев. През ноември 1912 г. той командва отряда от миноносци, атакувал турския крайцер „Хамидие“.

Посетителите могат да се запознаят и със свидетелствата, свързани с трудовата дейност на капитан Георги Георгиев. Той също е моряк герой, извършил

първото българско самотно околосветско плаване

е с яхтата „Кор Кароли“. Документите допълват някои неизвестни моменти от неговата биография, от формирането му като моряк, работата му в търговския флот, израстването му във ветроходството.
От всички експонати в новата експозиция само два са показвани преди това. Единият е сборникът, дарен и представен през пролетта на миналата година в музея. В него са писали моряци от Дунавския и Черноморския флот отпреди сто години, които са служили заедно. Сборникът може да бъде оприличен на споменик или лексикон. Мъжете са записвали вътре неща, които са ги вълнували и извън службата, в личния живот. Записките са наситени с особена емоционалност, показва взаимоотношения и свидетелства за

изключителна грамотност и познаване на световната литература

от онази епоха. Особено впечатление прави граматически правилното изразяване на моряците.

Има и два предмета, свързани с личността на Антон Прудкин, капитан от търговския флот и изключително колоритна личност, авантюрист, терорист и революционер, политически активен и творчески настроен. Бил е и художник. Затова един от предметите е изработена от него кутия с дърворезба. Другият предмет е настолна мастилница с морски елементи.
В експозицията има много уреди и инструменти за хидрографско обследване на черноморския бряг.
Всяка вещ в музея има история. Преминавайки в другите зали, посетителят ще научи, че на 2 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия, като същия ден два руски кораба обстрелват Варна. Два подводника – номер 7 и номер 8 (както се наричат тогава подводниците) спасяват града от разрушения. Това са две немски подводници, базирани в Евксиновград. Една година по-късно номер 8 под названието подводник номер 18 е присъединен към българския военноморски флот. Това е

първата българска подводница

По него време България притежава и десет водосамолета немско производство. Те също участват в Първата световна война и обстрелват противникови цели в делтата на Дунав. Началник на водосамолетната авиация е Иван Михайлов. Той е създател и на Военноморския музей, като съдейства за преместването на музейната сбирка на „Морския сговор“ – моряшката организация – от Русе във Варна. Така в морската ни столица през 1923 г. се открива първата обществена изложба за корабоплаването.
Тази колекция води началото си от 1883 г., когато в Русе започва събирането на реликви по заповед на командващия руския флот Зиновий Рождественски.
През 2010 г. водолазите намират на морското дъно във варненския залив останките на руския контраминоносец „Лейтенант Пушчин“. Той попада на

минното заграждение

което защитава Варна през Първата световна война, което пази и десния фланг на Българската армия, която настъпва към Констанца. След превземането на румънския град в него са назначени български офицери. Десет от тях са наградени за успешното изграждане на минното заграждение. В откритата експозиция на музея е изложено 75-милиметровото оръдие на „Лейтенант Пушчин“.
Корабът е бил разцепен на две части от минния взрив. Това е втората морска победа на България. Минното заграждение е поставено от българските миноносци. Два от тях – „Летящи“ и „Шумни“, пострадват през Първата световна война.
През 1916 г. българският военноморски флот прави морски десант на румънския бряг, в който вземат участие 745 души. След освобождението на Южна Добруджа от българските войски Балчик е жестоко обстрелван на 17 декември 1916 г. Защитава го капитан Георги Радков със 100-милиметрово брегово оръдие, с подводницата и водосамолетите. За всичко това в музея могат да се научат много интересни подробности.

Макетът на яхтата „Елеонора“ е специално създаден за дарителска акция от царица Елеонора, медицинска сестра със състрадателно отношение към ранените в Първата световна война. На яхтата са забодени стотици кабърчета, които показват броя на даренията за пострадалите войници. Макетът на този морски съд участва и в първата публична изложба, открита в сегашната сграда на Археологическия музей.
Първата музейна колекция съдържа предимно книги. По онова време обществената организация на морските офицери „Морски сговор“ издава и списание, чиито страници са реални извори на морската ни история. Там са публикували прославени морски командири като капитан I ранг Димитър Добрев и Георги Купов. В него може да се прочетат материали от честването на 10-годишнината от успешната атака на миноносеца „Дръзки“ срещу турския крайцер „Хамидие“ през Балканската война.
Морските офицери са били хора с обществена нагласа. Те не правят научно списание за затворен кръг от хора, а се стремят да популяризират морското дело, за да направят привлекателна

морската идея

за българската нация.
„Мария Луиза“ е един от българските търговски кораби, унищожен по време на Втората световна война. Натоварен с боеприпаси, той бил закотвен на пристанището в Пирея. Гръцките партизани разбират това и предизвикват пожар на борда му. За да спаси пристанището и хората, капитанът Иван Томов извежда кораба в открито море и загива заедно с него. По време на тази война България губи целия си търговски флот. Германия реквизира кораба и го използва за пренос на боеприпаси.
След присъединяването на България към Тристрания пакт държавата получава излаз на Бяло море и контрол върху пристанищата в Кавала и Дедеагач. По това време в корабостроителницата на Кавала по български проект на инж. Протасий Пампулов се изграждат четири еднакви кораба миночистачи с имена на български реки – Места, Струма, Вардар и Марица.
Това е само „капка в морето“ от всичко, което може да се научи във Военноморския музей във Варна.

Михаил Григоров

фото Андрей Рангелов