Пет убийства само за седмица. Не от лесно разгадаемите, при които неколцина се напили и се сбили или след поредица от закани някой халосал някого с брадвата. Пет смъртни присъди, изпълнени по перфектен начин. Явно – с наети килъри професионалисти, които знаят кога и как да стрелят точно, а след това да потънат в неизвестността.
2012 г. – 136 убийства, от които 74 разкрити или 54% разкриваемост;
2013 г. – 105 убийства – 53 разкрити или 55,5 % разкриваемост;
2014 г.– 109 убийства, от които 79 разкрити, или 80% разкриваемост.
Бяхме позабравили в последното десетилетие екотът на изстрелите и броенето на труповете. След което настъпваше едно дълго и, обикновено, безплодно разследване. Затова серията от поръчкови убийства, белязала началото на годината, накара хората да се замислят, не се ли завръщат онези времена от началото на века, когато сметките се разчистваха с аргументите на куршумите.
Сега докато главният секретар на МВР провеждаше поредната акция срещу „килърите“, незапомнено вече кой номер, само за седмица неизвестни стрелци покосиха с точен огън Димитър Дамянов и съпругата му Наталия в столичния квартал „Витоша“, Димитър Стоянов – Лудия в Пловдив, а Орхан Юзиров беше пребит до смърт до петричкото село Кавракирово. Върхът на наглостта беше убийството на 33-годишната Татяна Стоянова, началник на кабинета на пазарджишкия кмет. Там имаше дори някаква
зловеща символика
Младата жена беше застреляна с шест куршума навръх именния й ден. Навсякъде килърите са действали с предварителна подготовка, защото са знаели точното разписание на жертвите. И не са се притеснявали особено. Всички убийства са извършени около 18-19 часът, когато вече е тъмно, но това е активно време и по улиците има много хора. Което показва, че след получаването на поръчката убийците са разчели до съвършенство действията си, включително и безопасното си бягство от местопрестъплението.
Кървавата поредица от началото на годината неизбежно ни връща преди десетилетие, в „царското“ време, когато уж гангстерската война от 90-те години на миналия век била ликвидирана. Тогава, наистина, назад във времето бяха останали престрелките пред казино „Севастопол“ в столицата, драмата „Белите брези“, разстрелът на „Кръстника“ Иво Карамански,
смъртоносното покушение
срещу шефа на ВИС – Васил Илиев, на 25 април 1995 г. „Летописът на смутното време“ обаче се възроди с още по-голяма сила, тъкмо когато получихме поредното уверение за „пречупения гръбнак на престъпността“. Първата камбана отекна с покушението срещу Алексей Петров през 2002 г., когато нагли килъри го причакаха пред стопанисвания от него басейн „Спартак“ и го направиха на решето. Трактора оцеля само благодарение на две кадрови „барети“, които откриха преграден огън срещу убийците. Когато се заговори, че незнайно защо, тайнственият бизнесмен е бил охраняван от специални служители на МВР, беше пусната версията, че двамината здравеняци са тренирали във фитнеса на басейна и са изпълнили своя служебен и граждански дълг. Дори бяха наградени със заповед на главния секретар на МВР. Нападателите на Петров останаха неизвестни. По-късното развитие на събитията превърна Трактора от високопоставен съветник в ДАНС по времето на Петко Сертов в „Октопод“ № 1 и обитател на следствените килии и съдебните зали. Следващата година озвучи общественото пространство с
поредица от изстрели и взривове
На 9 март 2003 г. снайперист, който старателно се беше подготвил за изпълнението си, уби с един безкомпромисен изстрел шефа на „Мултигруп“ Илия Павлов. Това сложи началото на края на империята и даде старт на преразпределението на нейните богатства. Известният борец Димитър Джамов се отърва пред столичния хотел „Хилтън“ от стрелбата на автоматчици, атакували го от мотоциклет. Стана предпазлив и малко по-късно избягна още един атентат, като не се качи в луксозния си „Мерцедес“ след заседание на федерацията по борба в НСА. Жертва вместо него стана Тодор Матов, озовал се случайно в лъскавото возило на Джамов. Срещу колата в мрака изскочи въоръжен не с какво да е, а с картечница килър и обсипа с фронтови огън пътуващите в Джамовия автомобил. Кой и какъв е бил – още не е известно. Както е неизвестно, кой сложи мощната бомба в колата на сочения за контрабандист № 1 Иван Тодоров – Доктора. Той оцеля през март 2003-а при зловещия взрив. Но присъдата му вече е било произнесена. След време точен стрелец го прати в отвъдното на тихата уличка „Червена стена“ в столичния квартал „Лозенец“. В
графата „неизвестен извършител“
са и убийците на Георги Илиев и Емил Кюлев. По-малкият висаджия беше застрелян 10 години след брат си, докато празнуваше в частния си хотел „Дюн“ на Слънчев бряг. Фалиралият през 90-те години на миналия век няколко банки Кюлев пък беше причакан от автоматчик на столичния булевард „България“. Засадата завърши трагично за банкера.
Като разправа между крилата на една трибуквена групировка беше определен кошмарът, станал на 31 юли 2004 г. в градината на хотел „Славия“. В жегата на лятното пладне, покосени от автоматчици, паднаха Милчо Бонев – Бай Миле и петима негови гардове. От всички не просто показни, а направо нагли убийства, само по това имаше някакви задържани. Делото срещу тях още не е приключило.
Ако се върне часовникът с десетилетие назад, едва ли може да се направи пряка връзка между случващото се тогава и сега. В онези времена имаше разчистване на големи сметки, преразпределение на територии, включително и за наркоразпространение, жертва на които стана Емил Милтенов – Клюна. Днешните разстрели не са толкова „знакови“, доколкото не пращат в отвъдното нашумели имена. Но това че отново професионално са избивани хора, макар и не толкова известни, показва, че у някого се е върнало чувството за безнаказаност. Което неизбежно ражда трагичните присъди на подземното правосъдие.
Безнаказаност
Позабравили смутното време отпреди десетилетие, когато трещяха изстрели и взривове и се трупаха „трупове на купове“, днес стреснато се питаме – откъде и защо пак се появиха наемните убийци, кое им дава кураж да стрелят смъртоносно?
Отговорът е простичък – безнаказаност! От извършителите на станалите в началото на годината пет последователни убийства няма и следа. Не може да се очаква да бъдат заловени в момента или още на другия ден. Криминалното разследване е трудно, свързано е с много разпити, следи, доказателства. Дали ще доведе до белезници за килърите, които действат нагло, окуражавани от дългогодишната безнаказаност за техни колеги?
От поредицата поръчкови убийства през последните две десетилетия, в криминалната и в съдебната ни практика е записан скромният актив от процеса по делото „Луканов“, който завърши безславно на върховна инстанция. След като обвиняемите Ангел Василев „Колонела“ – сочен като поръчител, Алексей Русов, за когото се твърдеше, че е прекият изпълнител на мократа поръчка и техните съучастници бяха оправдани, никой вече не търси убийците на бившия премиер.
За разстрела на Бай Миле също бяха задържани някакви хора, определени като поредната група „Килъри“. Процесът срещу тях още се влачи, повечето са освободени от наказателна отговорност. Също като при делото „Маргините“. По него високопоставените сикаджии бяха затворени в ареста с обвинението, че щели да убиват генерал Любен Гоцев, Иван Тодоров-Доктора и финансиста на ТИМ Никола Дамянов. Докато те „търкаха наровете“, някой прати Доктора в отвъдното, а Дамянов почина от инфаркт. Накрая делото тихомълком завърши безславно за Темида. За серията други убийства дори няма задържани. Това на Васил Илиев върви към давност. Другите уверено го следват по пътеките на забравата.
От какво да се страхуват сега убийците, отнели само за седмица пет човешки живота? Че ще ги заловят? Дали? Че дори това да стане – ще ги осъдят? Едва ли! И те стрелят и изчезват в неизвестността. Закриляни от мрака. И от нашенската безнаказаност!
Добромир Пелов
колаж Красимир Тодоров
