Сърцераздирателна драма разтресе най-голямата африканска държава Нигерия през април 2014 г. 176 ученички бяха отвлечени в един от северните щати на страната. Автор на деянието е групировката „Боко Харам“. Нейният лидер Абубакр Шекау заяви, че смята да продаде момичетата в робство. 50 от тях успяха да избягат, но от останалите няма следа и до днес. Случаят получи голям международен отзвук, за отвлечените момичета се застъпи лично американската първа дама Мишел Обама. Обвиняван в бездействие и некомпетентност, нигерийският президент Гудлък Джонатан дори нае американска пиар компания, която да чисти имиджа му във Вашингтон.
При възникването си през 2002 г. „Боко Харам“ е по-скоро секта, но вече е прераснала в най-опасната терористична групировка в Африка. Тръгвайки от борбата срещу корупцията, днес тя се обявява против всякави форми на западно влияние в Нигерия и на първо място против образованието. В превод „Боко Харам“ означава
„западното образование е грях“
Това е популярното име на групировката, иначе официално тя се самоназовава като „Общество на привържениците на разпространението на учението на Пророка и джихада“.
Училищата и учителите са една от най-честите мишени на „Боко Харам“. Други техни жертви са християните и мюсюлманите, изповядващи исляма „неправилно“. Всъщност религиозното разделение е много актуален въпрос в Нигерия, където мюсюлманите и християните са приблизително равни по численост. Близо половината от нигерийските щати са въвели различни форми на шериата, но това явно не устройва „Боко Харам“, която се застъпва за много по-стриктно спазване на религиозните правила и забрани. В етническо отношение Нигерия е пъстра смесица от африкански племена, които говорят различни наречия, поради което официалният език в страната е този на бившите колонизатори – английският. Почти всички бойци на „Боко Харам“ са от етническата група канаури.
Общото население на Нигерия достига 179 млн., което е равно на Великобритания, Франция и Италия, взети заедно. Според демографски прогнози на ООН, до края на века нигерийците може да станат 750 млн. При такава демографска експлозия не е чудно, че 60% от населението на страната живее с по-малко от един долар на ден.
Но бедността е само част от обяснението на явлението „Боко Харам“. Мнозина жители на Северна Нигерия вярват, че в бъдещия халифат, обещаван от терористичната групировка, няма да има корупция, финансово неравенство и тормоз от страна на властите. Безработните младежи с готовност встъпват в редиците на „Боко Харам“, която вече има бронирана техника. В сраженията срещу нея правителствените войски използват авиация и нанасят удари по лагерите на ислямистите, но рядко се решават да влязат в открит бой. Войниците често отказват да изпълняват заповедите или дезертират. Поради това има десетки случаи на смъртни наказания, произнесени от военния съд. Само през миналата година жертвите на войната между „Боко Харам“ и правителствените сили са около 10 хиляди, повече от всички африканци, починали от страшната болест ебола.
Към началото на 2015 г. „Боко Харам“ контролира зона в североизточна Нигерия, приблизително
равна на територията на Белгия
(30 хиляди кв. км). Групировката твърди, че изгражда истинска ислямска държава, но местните жители не са видели нещо, подобно на администриране, а само убийства, отвличания и глад. Понякога бойците на „Боко Харам“ раздават храни и дрехи, но това са стоки, оплячкосани от близките магазини и складове. В това отношение нигерийската групировка се различава значително от действащата в Сирия и Ирак „Ислямска държава“, която е изградила някакви наченки на собствена държавност.
На „Боко Харам“ принадлежи авторството на десетки терористични атаки в различни нигерийски градове. Мишени са политици, религиозни лидери, представители на силите на реда. През 2011 г. е извършен атентат срещу представителството на ООН в столицата Абуджа, при който са убити 23 души, а над 100 са ранени.
Според нигерийските военни, „Боко Харам“ разполага и с женско крило, което има две специални задачи – да събира оперативна информация и да търси булки за бойците, сражаващи се „на първа линия“. През миналата и началото на тази година вече има няколко случаи на самоубийствени атентати, организирани от групировката, чиито преки извършители са жени и деца.
На фона на зверствата на „Боко Харам“ трябва да се отбележи, че правителствените бойци много често се държат по същия начин с местното население. Нигерийската армия многократно е уличавана в мъчения, отвличания на хора, рекет, грабежи и незаконни екзекуции на заподозрени помагачи на бунтовниците.
В края на миналата и в началото на тази година „Боко Харам“ премина в настъпление. Групировката превзе няколко селища в района на езерото Чад, като най-потресаващи бяха зверствата в 10-хилядния град Бага, чието население бе изтребено почти напълно. Сега правителствената армия провежда контраофанзива с променлив успех.
Проблемът „Бока Харам“ има и международни измерения. През миналата година групировката бе включена от Съвета за сигурност на ООН в списъка на терористичните организации. Освен в Нигерия, „Боко Харам“ извършва нападения и в съседните Чад и Камерун. Преди няколко месеца тя дори отвлече съпругата на камерунския президент и няколко десетки китайски работници.
Макар че все още не е успяла да предизвика разпадането на Нигерия по оста „мюсюлмански север“- „християнски юг“, „Боко Харам“ вече се намеси сериозно в
насрочените за след две седмици президентски избори
в Нигерия. Президентът Гудлък Джонатан, който е християнин, ще се бори за нов мандат като негов най-сериозен съперник е мюсюлманинът Мухаммаду Бухари. Сегашният опозиционер е ръководил страната от 1983 до 1985 г., когато в качеството си на генерал-майор извършва военен преврат. Понеже християнските щати са склонни да гласуват за Джонатан, а мюсюлманските – за Бухари, всяка промяна в числеността на избирателите може да наклони решително везните в полза на единия от двамата. В районите, контролирани от „Боко Харам“, избори естествено няма да има, а те са в мюсюлманската част на страната. Освен това правителството не дава право на глас и на вътрешно разселените лица, избягали от жестокостите на ислямистката групировка. Техният брой е поне милион и половина. В Северна Нигерия дори и в градовете, контролирани от правителството, гласуването не е съвесем безопасно, защото „Боко Харам“ категорично забранява упражняването на правото на вот, което също било „западно влияние“.
Опозицията обвинява президента Джонатан, че се опитва да си осигури служебна победа на изборите, като извади от вота значителен брой поддръжници на Бухари. Има подозрения, че успехите на „Боко Харам“ от началото на годината са резултат от преднамереното бездействие на армията.
„Боко Харам“ ще остане най-опасната терористична групировка в Африка и в следващите години. Увеличеният размах на нейната дейност обаче може да предизвика формирането на регионална международна коалиция от няколко африкански държави. Може би най-сериозната военна сила в района на Сахел са френските части, борещи се с джихадистките групировки. Те са базирани в столицата на Чад Нджамена, но действат само на територията на бившите френски колонии, каквато Нигерия не е.
Финансирането
Едно от обясненията за успеха на „Боко Харам” е финансово. Групировката разчита на много източници за получаване на средства. Сред тях на първо място са грабежите и отвличанията. Така например през пролетта на 2013 г. бойци на „Боко Харам” отвлякоха 7 френски туристи в Камерун и ги освободиха два месеца по-късно срещу 3,15 млн. долара. Местни богаташи в Нигерия също стават жертва на отвличания за откуп.
Има подозрения, че някои губернатори на щати в северната част на страната плащат месечна „такса спокойствие” на групировката. Разбира се, има и дарители, които дават пари на „Боко Харам” от идейни съображения. Финансиране вероятно идва по недържавни канали и от богатите арабски монархии в района на Персийския залив. Групировката е подозирана и в участие в трафика на кокаин.
Пламен Димитров
