Бригаден генерал Михаил Попов е роден през 1963 г. в Сливен. Завършил е Военното училище във Велико Търново през 1985 г. – специалност „Войсково разузнаване“, Военната академия „Георги Ст. Раковски“ през 1994 г. и Колежа на Сухопътните войски на САЩ в Пенсилвания през 2006 г. Заемал е длъжностите командир на взвод, командир на рота, началник-щаб на самостоятелен батальон, заместник началник-щаб на полк, началник-щаб на полк и заместник-командир на бригада. Служил е в гарнизоните Звездец, Елхово и Сливен. Бил е командир на 3-ия ни пехотен батальон в Ирак. От август 2006 г. служи в 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив. Има над 300 парашутни скока. С указ на президента на Република България от 30 юни 2014 г. е командир на 68-а бригада и е произведен в звание „бригаден генерал“.
– Господин бригаден генерал, какво бе най-важното от анализа за дейността на 68-а бригада през миналата година?
– Най-важното от анализа е, че изпълнихме всички задачи, които бяха залегнали в годишния план за 2014 година. Не давам оценка как сме ги изпълнили, за тази цел има старша инстанция. Но ние сме доволни от това, което свършихме. Поддържахме способности и умения. Тактическата група изкара едно пълноценно дежурство. Ако усвояването на лимит може да е критерий за свършена работа, значи сме се справили добре. Даже, както беше разпоредено, разчели сме горивото да ни стигне до март. Участвахме в доста учения и у нас, и в чужбина. Подготвихме хората си по трите мисии на Българската армия. Така че за нас, за командването на бригадата, 2014-а беше една добра година.
– Успяхте ли да изпълните летателната програма?
– Летателната програма бе изпълнена на 99 процента.
Срещнахме пълно съдействие за парашутните скокове, както от Командването на Сухопътните войски, така и от Командването на ВВС. Работихме доста и с ВВС на САЩ в Европа. Поддържаме парашутната материална част изправна. Доколкото е възможно, лицензираните майстори по нейния ремонт работят много. И благодарение на тях успяваме да поддържаме броя на изправните парашути почти постоянен.
– При откриването на учебната година заявихте, че ще ви гледат внимателно. Как се чувствате като командир на бригадата в сегашната сложна ситуация? Имало ли е по-спокойни периоди?
– Нашата дейност се наблюдава внимателно, както и тази на колегите от другите военни формирования. Аз не бих разделил годините на по-натоварени и по-ненатоварени. По отношение на бойната подготовка при нас особени промени в последните 4-5 години няма. Тази година те ще бъдат малко повече, но преди това бяха почти еднакъв брой – различни учения, но като количество еднакви. Не сме усетили някакво особено спокойствие или огромно непреодолимо натоварване. С доста голям некомплект сме на личен състав, особено с войници. Да, наистина, през последните години имаше неясноти за бригадата. Но това засега е изчистено.
– Напуснаха ли военнослужещи от бригадата заради разпространените по медиите слухове за промяна на условията за пенсиониране и съжалявате ли за тях?
– Покрай слуховете за промени в пенсионната система се разделихме с двама офицери и няколко сержанти, не знам дали войници са напуснали по тази причина. Да, съжалявам, защото бяха подготвени хора. Въпреки че сме говорили с тях, това си е тяхно лично решение. Но нямаше масово напускане.
– Какви са надеждите Ви за тази година?
– Когато човек е умерен песимист, каквото и хубаво да се случи, това ще бъде приятна изненада. През тази година, както всички колеги от Българската армия и от Въоръжените сили, очакваме да приключи Прегледът на структурите, за да имаме яснота за вбъдеще. Очаквам да започне обучението по новата парашутна материална част, която ще бъде доставена от САЩ по програмата за военна помощ. Очакваме по-добра лична екипировка, по-добри униформи, по-добри обувки… Все още не знаем как намаленият бюджет на Министерството на отбраната ще се отрази на нашата дейност. Да се надяваме, че отражението няма да е голямо. И в общи линии очакваме да се случат положителни неща.
– Едно от тях е може би окомплектоването с военнослужещи. И друг път е ставало въпрос – по какъв начин бихте желали да стане подборът на постъпващите в Специалните сили?
– Към момента ние сме реалисти. И желаем да бъдем попълнени с войници, по какъв начин за нас не е толкова важно. През 2013 г. поради неяснотите за бъдещето на формированието ни нямаше желаещи да служат при нас. През тази година има офицери и сержанти, които кандидатстват за бригадата и те са над нормалния брой, който е бил през миналите години. Не е реалистично да се мисли, или поне аз не се надявам, че ще има набиране на войници от цивилни лица. Надяваме се, когато излязат регистрите за вакантните длъжности, по тях да набираме военнослужещи за бригадата от други формирования.
– Какви качества, според Вас, трябва да притежава военнослужещият от Специалните сили?
– По принцип всеки вид въоръжени сили и всеки род войски поставя различни допълнителни изисквания към личния състав. Мисля, че за един военнослужещ това са психическата устойчивост, добрата физическа подготовка, както и почтеност, лоялност, умения за работа в екип…Тези качества са ясни. Поради особеностите в дейността на Силите за специални операции, поради особеностите в способите за прехвърлянето в зоната за операциите, при нас се изискват и допълнителни качества. Летателният състав трябва да притежава медицинска годност за изпълнение на парашутни скокове и да преодолява страха си, защото си е страшно. Другото е да има мисловната нагласа, че ще се налага да работи откъснато от собствените подразделения, в малък колектив и толкова време, колкото е необходимо за изпълнение на задачите. Разчита се само на това, което военнослужещият носи със себе си, като умствен и физически багаж. Особено важно е значението на уменията за работа в екип. А те се развиват, важното е да има нагласа за тяхното придобиване. Които постъпват тук, горе-долу са запознати с нашите изисквания. Но трябва да спрем да мислим, че в Специалните сили всички са супергерои. Няма такова нещо. Може би това е придобито от гледането на много филми и се създават в някои хора грешни представи за нас. Ние не сме по-различни от другите. И артилеристите, и мотострелковаците, и танкистите, и химиците, и всички други притежават свои специални умения.
– В заключение, бихте ли казали какво предстои през тази година за военнослужещите от 68-а бригада?
– Първото, което бих откроил, това е националното сертифициране с учение на Тактическата група, един регулярен процес на всеки три години. Предстоят ни допълнителни учения, освен познатите ни от съвместните българско-американски подготовки. През тази година решихме при всяка възможност да изкарваме батальоните „Специални сили“ за по 4-5 дни на полево обучение на полигон „Црънча“. Преценихме, че така е по-добре, отколкото сутрин да излизат на полигона и ако нямат нощни занятия, вечерта да се прибират. Това ще е малко различно от предишните години, като целта ни е да проведем оптимална подготовка.
Цончо Драгански
