Примирие. Това е думата, доминираща в международните новини през вчерашния ден.
Путин, Порошенко, Меркел и Оланд се договориха за примирие в Източна Украйна. Не е първото и, за съжаление, няма да е последното. Дълбинните причини, породили въоръжения сблъсък в най-обширната европейска държава (ако не броим Русия), не са и не могат да бъдат премахнати в обозримо бъдеще.
Примирието обаче дава глътка въздух на всички страни, замесени в конфликта. За жителите на Донeцк и Луганск това означава отхлабване на примката на икономическата блокада, за Путин – избягване на нов кръг санкции от Запада, за Украйна – спиране на поредната военна офанзива на бунтовниците в района на Дебалцево. Меркел и Оланд пък се идентифицират с гласа на европейския разум, опитващ се да подреди ирационалния свят на постсъветските конфликти.
Поредното Минско примирие ще остане в историята като една от спирките за влака на украинската драма. Важна спирка, но не крайна гара.
Пламен Димитров
