Ролята ми по време на плаване е да бъда душеприказчик на хората от борда. Така накратко и с усмивка формулира задълженията си майор Светлана Великова. Тя е старши помощник-началник на отделение „Връзки с обществеността“ и психолог на Военноморска база – ВМС. И двете й функции са интересни, но и напрегнати. В тях отговорността е голяма и
няма място за гафове
Важно е на борда да има човек, с когото всеки от екипажа знае, че може да сподели това, което му е натежало, пояснява дамата-психолог. И допълва: „Хората знаят, че това, което споделят, си остава между нас. При нас също, както при лекарите, информацията е медицинска тайна“. Като психолог участва на борда на фрегатите в мисии и операции зад граница.
По време на плаване понякога носталгията идва малко в повече, особено при дамите. Те знаят, че при мен могат и да плачат, и да споделят, като всичко си остава между нас, обяснява майор Великова.
А плаванията, особено продължителните, са изтощителни за екипажа. Понякота корабът участва в 45-дневна операция, като всички стават сутрин в 5 и половина, а в службата се редуват 6-часови дежурства и други неотложни дейности. За разлика от хората на брега, на борда не можеш да се наспиш или когато ти писне – да отидеш
да изпиеш една бира
с приятели, казва дамата под пагон.
По думите й така се достига до едностранно пренасищане на сетивата – примерно силно или слабо осветление, цветово еднообразие – навсякъде само синьо и сиво. Първоначално човек не осъзнава, че това е проблем, но в един момент се стига до напрежение. Идва стресът.
Психологът на борда си има индикатори, по които разпознава изнервянето на хората. Затова взима мерки за „вентилиране“ на напрежението. Разговаря с тях, а когато екипажът е в пристанище, се опитва да го поразсее, да разнообрази всекидневието му, да накара оклюмалите да мислят за нещо друго, не за дразнещото еднообразие и трудностите.
Така психологът се опитва буквално да им върне цветовете и звуците на живота. Дава предложение как нещата да се подобрят. В крайна сметка командирът е този, който решава.
На кораба майор Великова си има и койка, на която търсещият психологическа помощ да се отпусне. Това е бордови вариант на известното
диванче на Фройд
Човекът полягва на койката и споделя ли, споделя, а майор Великова му прави психоанализа и го връща ободрен и ентусиазиран в строя.
От 14 години тя е психолог. Първите й години в тази нова за армията професия били трудни. Командирите не гледали с добро око на психолога, имали го едва ли не за враг, за конкурент. Едва през последните години те разбраха, че сме от един отбор и че от нас имат само полза, изтъква майор Великова.
По думите й ролята на психолога е да взима превантивни мерки, да се опита да предвиди нещата, за да не се стига до по-тежки ситуации. Като имаме предвид колко ни е трудно всекидневието и че всеки си има своите житейски драми, колкото по-рано човек с проблем се обади на психолога, толкова
помощта ще е по-ефективна
обяснява майор Великова. По думите й психологът е… патерицата за травмираните чувства и настроения.
Тя е от първите офицери, които въвеждат психологията в армията. Завършва офицерското си обучение във Военното училище във Велико Търново през 1993 г. с втория випуск момичета. Баща й е полковник от резерва – танкист.
Майор Великова е магистър и по психология. През 2002 г. завършва ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. „Един мой приятел беше казал кога мечтите стават реалност – когато им сложим краен срок. Сложих краен срок за психологията и мечтата стана реалност“, пояснява дамата.
Откровена е, че на нея самата й се е налагало в труден момент някой да й каже добра дума, да я подкрепи и разведри.
Това са моментите, обяснява майор Великова, за които поетът Чони Чонев (колега-журналист, работил доста години в нашия вестник – б. р.) казва в едно стихотворение: „Когато синьото ти
прелива от очите
когато ти се е стегнала душата…“.
Един от начините й за релаксация е, че бродира гоблени. На мен математиката ми е трудна и когато се съсредоточа да броя квадратчетата и знаците, се разтоварвам, казва с усмивка. В това хоби не е сама. Имам няколко колеги, които са ушили невероятни гоблени, дори в каюткомпанията на „Дръзки“ има гоблен на Дева Мария, бродирал го е първият механик на фрегатата, обяснява дамата. Домошарка е. Обича и хубавите книги.
Имам страхотна дъщеря на 18 години, отличничка в испанската гимназия в Бургас, ще бъде абитуриентка тази пролет, казва майор Великова. Момичето е решило да кандидатства в УНСС в София и не мисли за военна професия. Вижда колко много съм ангажирана, а това е неин избор и аз го уважавам, изтъква майката.
И дава универсални психологически съвети към всички: „Когато се ядосат за нещо, първо да спрат, да поемат дълбоко въздух и
да преброят до десет
Да имат баланс в радостта и мъката. Да не допускат само емоцията да ги движи или само работата да ги владее. И когато на човек му е тежко, да се спре, да се сети за момента, в който е бил щастлив и да си върне усмивката“. Неслучайно и личният й девиз е: „Винаги ще има утре!“. Защото оптимизмът и вярата в хората са част от професията й.
Андрей Рангелов
