Пламен Димитров
Сложните преговори за иранската ядрена програма, водени в Женева, засега не дават резултат. Техеран преговаря с т. нар. шесторка – петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, плюс Германия, но водеща роля в дипломатическите совалки имат САЩ. В началото на седмицата президентът Барак Обама поиска Иран да се ангажира с пълно замразяване на ядрената си програма за срок от поне 10 години и да осигури възможност за проверки, които да установят, че обещаното се спазва стриктно. В отговор иранският министър на външните работи Мохамад Джавад Зариф заяви, че това предложение е неприемливо. Той добави, че страната му няма да приеме „прекомерни и нелогични“ искания, но е готова да продължи преговорите в Женева.
През седмицата стана ясно, че изключително важна роля за постигането на договореност с Иран, или по-скоро за провала й, ще има и Израел. Премиерът на еврейската държава Бенямин Нетаняху предприе мощна международна офанзива, за да убеди САЩ да не сключват сделка с Техеран и да не вдигат санкциите срещу Иран. Действията на Нетаняху откроиха дълбокото разцепление сред политическия елит във Вашингтон по въпроса за иранската ядрена програма и актуализираха дебатите по вечно зелената тема за
ролята на израелското лоби
в американската външна политика.
В разгара на преговорите в Женева и броени дни преди предсрочните парламентарни избори в Израел Бенямин Нетаняху отлетя за Вашингтон и се обърна директно към членовете на двете камари на американския Конгрес. Със завидно ораторско майсторство и на отличен английски (Нетаняху е отраснал в щата Пенсилвания) в реч, предавана пряко по телевизия CNN, той призова конгресмените да не допуснат сключването на сделка за иранската ядрена програма.
Посещението на Нетаняху във Вашингтон обаче предизвика скандал, защото не бе съгласувано с Белия дом. Барак Обама и вицепрезидентът Джоузеф Байдън (той е и председател на Сената) демонстративно отказаха да се срещнат с Нетаняху, а в деня на пристигането му държавният секретар Джон Кери отлетя за преговорите в Женева.
Официално Нетаняху бе поканен да говори пред Конгреса от председателя на Камарата на представителите Джон Бейнер. Трябва да се отбележи, че след частичните избори в края на миналата години и в двете камари на американския парламент мнозинство имат републиканците, а президентът Обама е от демократите.
Преди заминаването за Вашингтон Нетаняху нарече посещението си „историческа съдбоносна мисия“ и добави, че на карта е поставено бъдещето на еврейската държава. „Като премиер аз съм длъжен да се грижа за сигурността на Израел и затова ние сме решително против подписването на съглашение с Иран, което ще постави под заплаха самото съществуване на държавата ни“ – заяви високопарно министър-председателят. Подобни гръмки изказвания дразнят Барак Обама, който се нуждае от
някакъв сериозен външно-политически успех
в края на своя втори и последен мандат. Сделката за ядрената програма на Иран несъмнено би могла да изиграе тази роля. Не така мислят обаче републиканците в Конгреса. Топлият прием, който те оказаха на Нетаняху, показва, че въпросът за ядрената програма на Техеран всъщност се решава не само на официалните преговори в Женева, но и в триъгълника Иран-САЩ-Израел. Или, както заяви сенаторът-републиканец от Южна Каролина Линдси Греъм: „Идеята, че Конгресът ще гледа отстрани как Джон Кери, Сюзън Райс (президентската съветничка по националната сигурност) и Барак Обама водят преговори с иранците е неосъществима. Не мисля, че ние ще позволим това”.
От своя страна Сюзън Райс нарече посещението на Нетаняху и речта му пред Конгреса „деструктивни за самата основа на американско-израелските отношения”. На практика по въпроса за ядрената програма на Иран републиканското мнозинство в Конгреса и премиерът на Израел се наредиха в единия лагер, а администрацията на президента Обама – в другия.
В речта си Нетаняху не изтъкна някакви нови аргументи против сделката за ядрената програма на Иран. Той повтори отдавна известните си тези, че на иранските аятоласи не бива да се вярва иче те многократно са заплашвали да изтрият от лицето на Земята държавата Израел. Не стана ясно обаче как точно си представя Нетаняху действията, които биха довели до премахване на заплахата Иран да се сдобие с атомна бомба. Липсата на договор с държавите от шесторката може да доведе до нов кръг от самоизолация на Техеран, при който наблюдаването на ядрените съоръжения от международни експерти ще стане невъзможно.
В по-широк геополитически план Израел се притеснява, че САЩ могат да направят
поврат в своята близкоизточна политика
и да се ориентират към поддържане на баланса между няколкото големи сили в региона – Израел, Турция, Саудитска Арабия и Иран. За целта ще бъде вдигната стигмата на санциите срещу Техеран и ще отслабне традиционната политическа, военна и финансова подкрепа за Израел.
В САЩ от десетилетия действа мощно израелско лоби, координирано от Американско-израелския комитет за обществени връзки (английската абревиатура е AIPAC). Трябва да се отбележи, че това не е еврейско лоби в широкия смисъл на думата, а група, застъпваща се за тесни съюзнически отношения между САЩ и Държавата Израел. Предвид своята финансова мощ и отлична политическа организираност AIPAC успява да повлияе върху почти всички важни решения на Конгреса по отношение на близкоизточната политика на САЩ. Не е тайна, че без подкрепата на тази организация кандидатите за Сената и за Камарата на представителите нямат големи шансове да спечелят изборите в своите райони.
AIPAC стои и зад организацията на посещението на Нетаняху във Вашингтон. Все пак влиянието на лобистката групировка не е безгранично. Нетаняху бе игнориран не само от Белия дом, но и от петдесетина конгресмени демократи, които не пожелаха да дойдат и да изслушат речта му.
Практиката чуждестранни лидери да говорят пред Конгреса, не е новост, но заедно с Уинстън Чърчил Нетаняху е единственият, който се е обръщал към конгресмените три пъти. Предишните му речи са от 2006 и 2011 г. Това е показател за политическото дълголетие на премиера, но и за важността на Израел в координатната система на американската външна политика. Казусът с иранската ядрена програма ще бъде пробен камък за съдбата на едно дълголетно близко геополитическо приятелство – това между Вашингтон и Тел Авив.
Бойна готовност
Елитните ирански бойци от Революционната гвардия проведоха в края на февруари изпитание на неназовано ново стратегическо оръжие в хода на пълномащабни военноморски учения в Ормузкия пролив. Учението включваше атака срещу макет на американски самолетоносач. Ормузкият пролив е ключова зона в иранската доктрина за национална сигурност. През него преминава голяма част от световния петролен трафик и заплахата за затваряне на важния воден път е едно от основните средства, с които Иран си гарантира, че няма да бъде нападнат от САЩ или други враждебни сили. Учението в Ормузкия пролив бе наблюдавано от шефа на парламента Али Лариджани. „Съобразявайки се със ситуацията в региона, ние забележимо увеличихме бюджета за отбрана, за да осигурим сигурност и стабилност“ – отбеляза той в интервю за местна информационна агенция.
Макетът на американския военен кораб в умален мащаб бе подложен на атака с балистични ракети. На кадър, излъчен по иранската държавна телевизия, в района на учението се виждаше банер с красноречив цитат на иранския върховен лидер Али Хаменей: „Ако американците са готови да бъдат погребани на дъното на Персийския залив, то нека дойдат“. Същевременно американски военни кораби редовно патрулират в Персийския залив и провеждат учения.
