Военното разузнаване скъсва с миналото

Добромир Пелов

Една заповед на министъра на отбраната Николай Ненчев от началото на седмицата разбуни духовете. Защото не всеки ден се освобождава от длъжност такава фигура като директора на Служба „Военна информация“. И то със сериозния мотив за непостигнато разбирателство с политиката на министъра и на министерството за обновяване на службата.

Нуждата от по-голяма оперативна съвместимост със службите на НАТО е сред мотивите, с които министърът на отбраната Николай Ненчев освободи от длъжност директора на Служба „Военна информация“ Веселин Иванов. Смятам, че много от елементите на това сътрудничество за момента липсват, категоричен бе министърът. С това даде да се разбере, че при досегашното ръководство въпреки изминалия четвърт век промени, въпреки повече от десетгодишното ни членство в НАТО в службата продължава да витае сянката на някогашното РУ на ГЩ на БНА, познато популярно като РУМНО.
С г-н Иванов не можахме да постигнем консенсус по важни въпроси за работата на службата, особено по 

кадровото развитие

заяви министър Ненчев. Оказа се, че според данни, предоставени на министъра, 39 % от ръководния състав е назначен преди 1991 г. Това няма как да не говори, дори на незапознатите в дълбочина с работата и въпросите на Военното разузнаване, че твърде много началници там са преминали част от службата си, макар и в по-млади години, в едни времена и условия, твърде различни от днешните. Както и да се тълкуват отминалите времена и събития, съвсем ясно е, че когато имаше рязко противопоставяне между 

НАТО и Варшавския договор

а нашето Военно разузнаване беше „от тази страна на барикадата – в състава на Варшавския договор, основен противник са били армиите и службите на Алианса. Коректно е с течение на времето, а минаха вече повече от 25 години, хората, обучавани да действат срещу „империализма и милитаризма“ в пряко сътрудничество със съветското ГРУ, постепенно да се оттеглят с достойнство. 
Без да се навлиза в секретните дълбини на втората половина на миналия век, само от спомените на военни разузнавачи се вижда къде, как и срещу кого са работили. Един от най-дългогодишните началници на РУ на ГЩ генерал-полковник Васил Зикулов така и си отиде наскоро от този свят, без да промълви и дума за работата си. Но докрай беше яростен противник на каквото и да било разсекретяване на документи, свързани с работата на ръководеното от него управление независимо от приетия закон за достъп до документите на 

бившите ДС и РУ на ГЩ

Все още гори огънят на спора, дали Служба „Военна информация“ е предоставила на комисията, ръководена от Евтим Костадинов, всички изисквани от закона документи. Появиха се аргументи на противниците на това предоставяне, които се състоят главно в това, че те засягали „приятели“ на България в различни държави. Едва ли те могат да бъдат състоятелни, след като в закона изрично е записано, че се огласяват само български граждани, като има и редица изключения – за починали, за такива, които все още не са снети от отчет, и т.н.  
За разлика от много бивши генерали и офицери от ДС преминалите в запаса военни разузнавачи бяха твърде пестеливи на явни спомени. Скромните чествания на също наскоро починалия полковник от запаса Пеньо Пенев, прекарал девет години в турски затвор, но както беше подчертавано – без да издаде сътрудниците си в южната ни съседка, също показва срещу кого са работили тогава военните разузнавачи. А и няма как да са го правили единствено за България, защото Варшавският договор съвсем ясно беше поставен под

командването на Москва

Турция беше член на НАТО, а България на Варшавския договор. Общата ни граница на моменти се приемаше едва ли не като фронтова линия на Студената война.
Такива бяха времената, каза след промените от 1989 г. бившият военен министър Добри Джуров. Може и така да е, но вече повече от четвърт век живеем в нови времена и реалности. Затова наистина е необяснимо как все още близо 40 процента от началниците във Военното разузнаване са хора, започнали службата си с мотивацията на Варшавския договор. Не е тайна и че там се беше създала своеобразна кастова приемственост, като част от започналите службата си преди 1991 година са синове или роднини на старши и висши офицери, служили в РУ на ГЩ от началото на 50-те години на миналия век. А и като се погледне чисто служебно – всички те явно отговарят на условията за пенсиониране. Докато млади офицери продължават да чакат израстване на ниски позиции.          
Министър Ненчев очаква от новото ръководство на службата да извърши в кратки срокове 

необходимите реформи

да даде шанс на млади офицери да докажат професионалните си качества и да им предостави възможност да заемат ръководни длъжности, стана ясно при освобождаването на Веселин Иванов. Той беше първият цивилен, назначен за ръководител на военното разузнаване в неговата 107-годишна история, след като президентът, със свой указ, извади длъжността от списъка на тези, за които се предвижда висше военно звание. 
Има и постъпила информация за нередности в службата, които трябва да се проверят, стана ясно след освобождаването на Иванов.  Новото ръководство трябва да предприеме необходимите правни действия. Очаквам Служба „Военна информация“ да продължи да осигурява навременна и актуална информация, беше категоричен министър Ненчев. 

Служба “Военна информация” очаква 41-вия си началник

Майор Тодор Марков е записан в историята като първия началник на Военното разузнаване. Той е бил негов ръководител от 21.09.1907 г. до 07.06.1910 г. 
През Балканската война начело на военните разузнавачи е майор Никола Топалджиев, който заема поста от 22.09.1912 г. до 18.08.1913 г. Влизаме в Първата световна война с началник на Военното разузнаване майор Стефан Нойков, който го ръководи от 15. 09.1915 г. до 31.03.1916 г. След него на поста до края на войната са майор Владимир Павлов и полковник Атанас Ватев. В историята си Военното разузнаване има за началник и кавалерист. През 1928 г. поста заема ротмистър Антон Балтаков. 
В началото на 40-те години на миналия век начело на разузнаването с пагони са подполковник Никола Костов, полковник Стефан Недев, полковник Христо Тумбин. 
След промените на 9 септември 1944 г. полковник Асен Лекарски застава на ръководната позиция във Военното разузнаване, но това е за кратко – само до 26 декември 1944 година. След това на върха  се виждат имената на полковник Петър Вранчев, известен с нелегалната си дейност преди 9 септември 1944 година, на генерал-майор Здравко Георгиев, също добил славата на партизански командир. Едно десетилетие – от 26.01. 1952 г. до 26.05. 1962 г. Военното разузнаване се командва от генерал-майор Илия Кръстев, известен от отряда „Антон Иванов“ с партизанското си име Дойчин. Най-дълго на поста остава генерал-полковник Васил Зикулов – от 6 юни 1967 г. до 1 април 1991 г. След него длъжността заемат все хора, изградили кариерата си във Военното разузнаване – генерал-майор Любен Добрев, генерал-лейтенант Чавдар Червенков, генерал-майор Любомир Гечев, генерал-лейтенант Ангел Кацаров, генерал-майор Пламен Студенков.
Веселин Иванов беше първият цивилен ръководител на Военното разузнаване и 40-и в списъка на началниците. Сега военните разузнавачи очакват 41-вия си началник и реформите, които той трябва да направи.                     

фото МО