Цвета Георгиева
Само 121 гласа бяха необходими, за да се отвърли президентското вето. Но с рядко постигано в парламента мнозинство от 159 гласа, 15- „против“ и 2 – „въздържал се“ ветото на президента Росен Плевнелиев върху текстове от Закона за Военното разузнаване беше отхвърлено. Преди това се допускаше дори, че ако законът се върне за повторно гласуване, може да се постигне някакъв компромис по текста за изискванията за поста на директор на служба „Военна информация“. Но мнозинството от народните представители дори не допуснаха да се преговаря за принципа „И вълкът сит, и агнето-цяло“. С отхвърлянето на ветото сегашният директор Йордан Бакалов няма да може да изпълни изискванията за поста, според рамката, поставена от закона. Всъщност, от парламентарната група на Реформаторския блок останаха самотни в защита на президентското вето. В дебата се изказаха основно депутати от Комисията по отбрана от парламентарните групи на БСП-Лява България, и на АБВ. Депутатите от ГЕРБ си запазиха правото да гласуват по съвест както явно им бяха препоръчали в парламентарната група.
Всъщност какво и как се случи?
След представянето на позицията на Комисията за контрол на службите за сигурност, прилагането и използването на специални разузнавателни средства от депутата Пламен Нунев, се разрази дебат, който само отчасти може да се нарече професионален за това кой може да се кандидатира за поста на директор на служба „Военна информация“. Макар през цялото време от всички страни да се носеха призиви да се изоставят емоцията и партизацията и да не се персонифицира обсъждането на ветото. В приетия от Народното събрание текст на закона се предвиждаше директор на служба „Военна информация“ да бъде само военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание. Указът на президента защитаваше позицията да се дава възможност тази длъжност да се заема и от цивилно лице, притежаващо професионален опит в областта на националната сигурност и Въоръжените сили. Мотивите на президентското вето сочат, че кръгът на дейност на службата и предвидените в закона правомощия на директора по никакъв начин не предполагат ограничаване на възможността неин ръководител да бъде само военнослужещ на действително военна служба с висше военно звание.
Веднага в обсъждането се включи бившият военен министър Ангел Найденов, като заяви, че в мотивите на ветото няма никакви нови професионални аргументи. Според него, връщането на закона само поставя служба „Военна информация“
в позицията на заложник
като обърна внимание, че за нито една друга структура на Въоръжените ни сили няма искане да бъде оглавена от цивилни служители или цивилни лица. И определи мотивите на президента като обидни за кадровите военнослужещи. Според Найденов, 90% от съюзническите разузнавателни служби се оглавяват именно от кадрови военни. Няма аналог и в историята на самата ни разузнавателна служба, освен „компромиса“ на цивилен, но все пак кадрови военнослужещ на върха на ВИ заради спор между министър Аню Ангелов и президента Георги Първанов.
Председателят на Комисията по отбрана в Народното събрание Михо Михов заяви, че без да имаме лоши оценки от наши съюзници, ние си позволихме да смутим службата, което е прецедент в историята й. Според него, главният въпрос е защо този пост трябва да бъда заеман от военен – защото отбраната е основният стълб на националната сигурност и за нея се готвят специализирано военни хора.
Граждани с пагони
Предложението за началник на службата да има шанс да се назначава и цивилно лице, демотивира кадровите военни. Това е важен пост и неслучайно, според Михо Михов, преди години ръководителят на Военното разузнаване е бил и зам.-шеф на Генералния щаб.
Атанас Атанасов от РБ възрази, че има промяна в статута на службата и тя вече не е ведомствено в отбраната, като за неин ръководител се изисква широка подготовка, а не „тясното мислене на един военнослужещ“.
Атанас Мерджанов от лявата опозиция отиде още по-далеч, като предположи, че цялата ситуация е прелюдия към закриването на самата служба.
Методи Андреев призова за сериозност и демократичност в обсъждането на въпроса кой да ръководи ВИ. Според него, кадровият състав на службата е от 36% завършили съветска военна академия. Той определи Военното разузнаване като най-закостенялата и затворена общност. И призова службата „да бъде проветрена“
Той призова да не забравяме и офицерите от резерва, които също да могат да участват в конкурс за поста ръководител на ВИ. Петър Славов напомни, че 40% от кадрите на ВИ са започнали кариерното си развитие преди 1989-а г. и попита дали не е опасно в системата на НАТО шеф на службата да е завършил съветска академия военен.
В светлината на изказването на Методи Андреев задачата на Йордан Бакалов явно е да изгони кадрите, завършили съветско военно образование от службата, заяви Ангел Найденов. И го определи като двоен стандарт, като зададе въпрос: а кои са позициите в държавната администрация на Република България, в които могат да работят военнослужещите. Атанас Атанасов припомни, че системата преди 1989-а е задължавало българските служби „да споделят“ цялата информация, която получават, със съветските. Така че „досиетата отдавна са в Москва“, заяви той.
Янко Янков, зам. –председател на Комисията по отбрана в НС: Дебатът беше повече политически и емоционален
За голямо съжаление, дебатът по отношение ветото на президента върху Закона за военното разузнаване в много малка степен беше професионален. В по-голямата си част той беше политически и емоционален. Този дебат беше вече проведен, когато гласувахме законопроекта. Очаквах всеки народен представител, участвал отговорно тогава в него, да гласува против ветото на президента.
От трибуната на парламента по повод ветото имаше по-малко експертиза. А разузнавателната дейност е изключително специфична, деликатна и отговорна дейност. Инструментите на разузнаването са основно агентурата. И агентите, които обслужват определена разузнавателна служба, не са агенти на службата. Те са агенти на конкретни хора в нея, с които е изградено доверие. Службата в разузнаването предполага и определени кариерни степени, като на всяка степен всеки неин служител има достъп до определено ниво информация. И чак в най-високите нива има достъп до максимален обем от нея. Така че за всеки външен на службата човек на ръководен пост в тази служба ще му е необходимо много време, за да навлезе в нея. Допълнителен фактор е професионалното недоверие отвътре и недоверието отвън от агентурата на службата.По отношение на стратегическите функции на служба „Военна информация“ има някаква логика на обединяването й с цивилното разузнаване – Държавна агенция „Разузнаване“. Но практиката показва, че при такова обединение едната служба „изчезва“, какъвто е примерът с военното контраразузнаване в структурата на ДАНС. Което не е в интерес на националната сигурност на страната ни.
По отношение на подготовката на директора на служба „Военна информация“ по време на дебата беше даден примерът с висшите учебни заведения – как за ректор може да бъде избран и преподавател от друг ВУЗ. Да, но в България има само една служба „Военна информация“ и тя има своя специфика. В нея не бива да се имплантира „чужда тяло“, това носи само негативи. Затова считаме, че решението да отхвърлим ветото на президента, е правилно. Доказателство е мнозинството от 159 гласа, които то получи. Всичко друго е демагогия.
