Новите униформи: Малко по-скъпи, много по-удобни

Андрей Рангелов

Новите униформени облекла на войската ще бъдат малко по-скъпи, но притежават качества, които ги правят по-удобни и функционални от предишните. Това беше потвърдено неотдавна, по време на честването на празника на Института по отбрана „Проф. Цв. Лазаров“. 
В една от залите присъстващите, сред които заместник-министърът на отбраната Десислава Йосифова, началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов и изпълнителният директор на „София Тех Парк“ Елица Панайотова разгледаха експонираните нови униформи. Скоро камуфлажните облекла ще станат факт във войската. 
Досега те преминават изпитания, включително в няколко военни формирования. В Института по отбрана пък се правят

всевъзможни изпитвания на качествата

на материалите, от които са създадени облеклата и обувките.
Всъщност никой още не може да каже точно каква ще е цената, уточни главният експерт в дирекция „Военна стандартизация, качество и сертификация“ на института Ташко Ташев. Но прогнозите са, че няма как да не са по-скъпи от досегашните униформи, допълни той с уговорката, че все пак е трудно да се правят сравнения. Защото всъщност става дума за технологично качествено нов продукт в сравнение с досегашната униформа. 
И в това няма нищо чудно. Използваните материи са значително по-иновативни от досегашните, като осигуряват много по-добри показатели на дрехите. Това наистина ще е модерната и функционална униформа на българския военнослужещ в 21-ви век, истинско съвременно високотехнологично шивашко постижение. 

Материята е дишаща

и е изтъкана от 85 на сто памучни влакна и 15 на сто – синтетика. Пропуска навън влагата от потта и така тялото остава сухо, но пази топлината, като осигурява комфорта на военнослужещия независимо от температурата във външната среда. „Камуфлажът“ е водонепропусклив, с него може да се работи навън дори при проливен дъжд. От вътрешната страна на дрехите се виждат допълнително поставени изолиращи ленти, така че дори по шевовете не може да проникне вода.
Военната униформа има и отлични маскировъчни качества. Разпетновката е нова, от „дигитален“ тип. Като цяло цветовата гама е по-тъмна от тази на досегашните униформи. 
„Камуфлажът” е направо „стелт”. При наблюдение с бинокъл и с прибори за нощно виждане воините, облечени с новите униформи, 3 са неразпознаваеми на фона на околната среда.

Нови, по-здрави и 

удобни ще бъдат и обувките

на военнослужещите. Не е тайна, че от години бойците от мисиите и от формированията из страната се оплакват от лошото качество на кубинките. Сега в Института по отбрана се изпробват новите полеви обувки за войската.
Според експертите, ако досегашните униформи струват 460 лв., новият камуфлаж ще е към 600 лв. обувките също ще са малко по-скъпи от досегашните. Очакваме да бъдат около 150 лева, а иначе на дребно сме ги купили по 170 лева, казва Ташев. По думите му е важно да се знае, че МО може да постигне по-добри цени (разбирай – по-ниски за военнослужещите – б. р.) в рамките на нова 

процедура от вида „инхаус“

за доставка на униформените облекла и обувки.
Това означава производството да се възлага на собствените предприятия на ведомството, където то може директно да контролира качеството на продукцията. По такъв начин стойността на продукцията може да бъде още по-приемлива за военнослужещите, пояснява Ташев.

Мундири за Германия и Полша шият наши фирми

Униформи за армиите на нашите съюзници от НАТО шият български фирми. При това Институтът по отбраната извършва изпитвания на материалите и контролира качеството.
Има много фирми у нас, които шият военни униформи за Германия, Чехия, Полша и други страни, фактически – за цяла Европа, казва директорът на института полковник доцент д-р Стоян Балабанов. Ние пък проверяваме качеството на продукцията, допълва той. И дава пример: „Ако Бундесверът си е поръчал дрехи, да речем, в някоя шивашка работилница в Девин, от там ни пишат заявка. Отиваме на място и контролираме качеството, извършваме изпитвания“. След това експертите от института дават сертификат на предприятието, с който му отварят пътя към чуждите пазари. 
Така че у нас има достатъчно фирми с опит, включително и международен, които могат да се заемат и с ушиването на новите камуфлажни униформи за Българската армия. При това облеклата са с конструкция, която позволява 95 на сто от воините във възрастовата група от 20 до 56 години да се обличат по конфекционен метод.

Изпитания като на война

Опъване, търкане, огъване, мачкане – всичко това повтаряно безброй пъти, са част от тестовете, които извършват експертите от Института по отбрана с новите облекла и обувките за войската. Изпитанията имитират условия направо като на война. 

Безмилостните проби

реално определят коя продукция е качествена и е подходяща да бъде взета на въоръжение.
Ето тук изпитваме тъкани, трикотаж, конци и всичко, свързано с текстила, за устойчивостта на обагрянията, обяснява главният експерт в лабораторията за тилови имущества на Института по отбрана инженер Зоя Янакиева. Наоколо из апаратурите буквално ври и кипи. В подредените една до друга инсталации парчетата плат се подлагат на всевъзможни химически въздействия. Изпитва се устойчивостите на обагрянията на пране, на пот, на различни химични реагенти. Изследва се доколко е устойчив текстилът, след като става дума за защитни облекла.

Прави се първо качествен, а след това – количествен анализ на състава по специална нормативна уредба. Техниката е сравнително нова и много надеждна, което гарантира 

достоверност на резултатите

Виждате как в момента изпитваме водоустойчивостта на мембранираните цветни тъкани от новото поколение, за новата униформа, посочва към една от апаратурите инженер Янакиева. В съседство е друга инсталация, която измерва устойчивостта на материята при претриване. По-нататък пък се изследва запазването на цветовете след химични обработки.
В обкръжението на по-новите апаратури се извисява с благородническа осанка една ретромашинария. Оказва се, че е швейцарски уред от 50-те години, с който се измерва издръжливостта на тъканите на опън. Лаборантите са модифицирали машината – ветеран. Свързали са я към компютър и тя продължава с швейцарска точност да служи на каузата на приложната наука.
Тъканите за връхните униформени облекла се изпитват също на дъждуване, тоест на изобилно мокрене. Изпробва се и 

здравината на шевовете

като се прилага сила на опън, достигаща до 3000 нютона. 
Не остава без внимание и качествата на трикотажа, бельото. И тук всичко трябва да е от здраво, по-здраво. Това е армейско изискване, не каприз.
В друга част на лабораторията е царството на обувките. В дълга редица работят различни апарати, като в едни от тях се виждат само подметки, в други – парчета лицева кожа, а в трети – цели обувки. 
Една черна кубинка е потопена в съд с вода. Изпитваме водоустойчивостта на обувката, като тя престоява определено време и след това отчитаме дали е пропуснала вода или не, обяснява технологията старши експертът в лабораторията Десислав Беров.
На съседния апарат едно ходило се гъне между валци, за да се определи устойчивостта му. Залагат се 30 000 цикъла. Прави се прорез. За тези 30 000 цикъла прорезът не трябва да е нараснал повече от 4 мм, казва Беров. 
В съседство пък се симулира 

претриване на обувката

като тя се търка с абразивна плоскост. Отделно се измерва и водоустойчивостта на обувната кожа. Засича се времето за проникване на първата капка вода, водопоглъщането и водопропускливостта.
Недалече в поредната машинария се вижда обувка, пълна с малки блестящи топчета. Оказва се, че това е най-новият апарат в лабораторията. С него се измерва антистатичността на обувките. 
Тя трябва да е в границите от 100 килоома до 1 гигаом. Ако показателите са под 100 килоома, значи обувката е проводима. А това е опасно, ако боецът, примерно, настъпи открит електрически кабел, по който тече ток.
Единствено при нас може да се прави такова изпитване, заявява с гордост ръководителят на лабораторията за тилови имущества инженер Краса Костова. По думите й, с апаратите се изпълняват изискванията на 

стандартите на НАТО

и евронормите. Така протоколите на лабораторията, която е европейски призната институция, се водят като паспорт на стоките и помагат за тяхното  свободно и конкурентно движение в рамките на общия европейски пазар. Нещо повече. 
Лабораторията има клиенти и от други страни от ЕС, които дават своите стоки за проверка, преди да започнат да ги продават. По този начин Институтът по отбрана допринася не само за налагане на високи стандарти в Българската армия, но и за развитие на успешния бизнес у нас и в другите страни от НАТО и ЕС.

Комфортът над всичко

Униформата не е просто еднообразно облекло за големи групи от въоръжени хора, а преди всичко – удобни, комфортни дрехи. Защото е предназначена да се носи в екстремални условия, за разлика от обичайните одеяния от гражданското всекидневие.
Именно удобна и практична е униформата на българския войник в началото на 20-и век. Може би и този факт има значение за победите му по бойните полета? 
Да не забравяме и обратния пример – предполага се, че когато поетът – революционер, Христо Ботев повежда през пролетта на 1876 г. четата си към родината, е бил обут с нови ботуши, които обаче му били тесни и стягали краката му. Този факт допълнително го измъчвал по пътя от Козлодуй до Околчица и може би е бил от значение за неблагоприятното развитие на събитията за войводата и четата му.
След Освобождението униформите на българската войска първоначално заимстват руските образци. В началото на 20-и век и особено в навечерието на Балканските войни служебното облекло на воините се опростява, става практично и изчистено от излишни украшателства.
Тогава се създава емблематичната кафява шаячна зимна войнишка униформа. Облечени с нея, стотиците хиляди български воини, мобилизирани под знамената за осъществяване на обединителния национален идеал, печелят победа след победа на бойното поле. 
Сполучливостта на простия и функционален модел, иронизиран от някои като „въшкарник“, се доказва от факта, че той е на въоръжение цяло столетие, до първите години на 21-ви век. Милиони българи са изкарали казармата си, облечени с вълнената кафява униформа – куртка, бяла якичка, панталон, кожен колан, кепе, гети, черни обувки с цинтове. Родна бойна класика! 
Същите дрехи, но от зелен памучен плат, съставят лятната униформа. Кройката е такава, че позволява боецът да прави всякакви движения без затруднение. Тези два вида униформа „си тръгнаха“ от строя с отпадането на задължителната казарма през 2007 г.
Оттогава армията, съставена само от професионални военнослужещи, има за бойно облекло камуфлирани униформи, със съответната разпетновка. Новата униформа, която сега е в процес на изпитване и внедряване, вероятно скоро ще навлезе масово във формированията на Българската армия. Но е важно и при нея българските традиции на удобството и функционалността да бъдат спазени.

фото Красимир Тодоров