Продължаваме да публикуваме основните елементи от проекта за Програма 2020
– Цели за способностите на НАТО
В съответствие с пакет Цели за способности – 2013 на НАТО (ЦС-2013), като принос към колективната отбрана до 2028 г., страната ни е поела отговорност да изпълни 55 Цели, включващи подготовката на 50 формирования. Времевият обхват на настоящата Програма съвпада с краткосрочния планиращ хоризонт за изпълнение на целите до 2020 г., като постигането на способности и изграждането на формирования ще продължи поетапно и в средносрочния му план до 2028 г.
Финансовите ограничения, основно в областта на доставка на ново въоръжение и техника и за осъществяване на програмите за модернизиране, продължават да се явяват основна пречка пред изпълнението на поетите ангажименти по изпълнение на пакета ЦС-2013 и подготовката на декларираните формирования… Независимо от обективните трудности и системния недостиг на финансови средства от последните години ще продължат усилията за изпълнение на Целите за способности и изграждането и подготовката на декларираните формирования. Особено внимание ще се обърне за навременното сертифициране на декларираните формирования, макар и с неизбежни с оглед на създадената ситуация ограничения, основно в областта на бойната ефективност и оперативната им съвместимост.
Навременното изпълнение на пакета Цели за способности на НАТО ще допринесе за повишаване на отбранителните способности на въоръжените ни сили.
В рамките на пакета ЦС 2013, до 2020 г. приоритетните насоки за развитие на отбранителните способности на страната ни са:
– постигане на високо ниво на оперативна съвместимост със съюзниците;
– развитие на комуникационно-информационните системи на силите за развръщане и за участие в операции и мисии зад граница;
– повишаване на мобилността на формированията от Сухопътни войски;
– развитие на способностите на Военноморските сили за борба с морски мини;
– развитие на системите за самозащита на летателните апарати;
– развитие на способностите за водене на разузнаване, наблюдение и целеуказване;
– развитие на способностите за ядрена, химическа и биологическа защита;
– изграждане на невоенни способности за използване в операции за стабилизиране и възстановяване, провеждани от Алианса.
При изпълнение на ЦС усилията ще бъдат приоритетно насочени към тези с настъпил или настъпващ срок на готовност, както и към целите, свързани с изграждането и подготовката на декларираните формирования и реалното им участие в операции.
Принос в Общата политика по сигурността и отбраната на ЕС
Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) осигурява оперативен капацитет на ЕС, базиран на граждански и военни способности за изпълнение на мисии извън територията на Съюза – по поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност. Изпълнението на тези задачи се основава на ресурса, предоставен от държавите-членки на ЕС.
Отбранителните способности на въоръжените ни сили са насочени към изграждането на оперативно съвместими сили, с възможност за предоставянето им за участие в операции на ЕС. Същите са групирани в няколко области – командване и управление, бойна ефективност, защита на силите, информационно осигуряване, развръщане и осигуряване и поддръжка.
Страната ни ще продължи да участва с подготвени военни формирования в бойните групи на ЕС, като съществен елемент от действащата Концепция за бързо реагиране на ЕС.
Приносът от военни способности за нуждите на потенциални операции под ръководството на ЕС се извършва в съответствие с този за НАТО, при спазване на изискването за единен комплект от сили и средства.
Ще се засилва сътрудничеството с Европейската агенция по отбрана за максимално използване на възможностите, които тя предоставя при изграждането на приоритетните за страната ни отбранителни способности и активно участие в инициативата за Обединяване и споделяне на способности с други държави – членки на ЕС.
Времевият хоризонт на настоящата Програма включва и периода на председателството на Република България на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 г.
Военно сътрудничество
– Регионално военно сътрудничество
Конструктивното участие в многостранни формати на регионално сътрудничество и развиването на добросъседски двустранни отношения, на базата на реализация и защита на националните интереси, ще продължат да са сред основните приоритети на политиката за военно сътрудничество.
В рамките на Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа (SEDM) ще бъдат предприети стъпки за установяване на нов модел на регионално сътрудничество в областта на отбраната в Югоизточна Европа, ориентиран към изпълнението на конкретни съвместни проекти, отворено и гъвкаво участие и повишаване на отбранителните способности и оперативната съвместимост в региона.
В периода от 2017 г. до 2023 г. на територията на Република България ще бъде дислоциран Щабът на Бригада „Югоизточна Европа“ (SEEBRIG). За функционирането на щаба Въоръжените сили на Република България осигуряват военни формирования за логистична и комуникационно-информационна поддръжка…
– Двустранно военно сътрудничество
Република България ще продължи да развива адекватно международно двустранно сътрудничество за подпомагане реализацията на проекти от споделен интерес със съюзници, като по този начин ще се търсят допълнителни възможности за развитие на ключово необходимите способности в контекста на колективната отбрана. В тази връзка активно ще се използват възможностите на различните програми, проекти и инициативи и сътрудничеството със съюзниците ни от НАТО и ЕС в двустранен и многостранен формат…
Ще продължи политиката на присъединяване към нови инициативи и проекти, фокусирани върху съвместно развитие, придобиване и поддържане на способности, които страните не могат да си позволят индивидуално, трансфер и обмен на технологии, с цел постигане на икономии, подобряване на оперативната съвместимост и премахване зависимостта на отбранителните ни способности от страни, извън НАТО и ЕС.
През 2010 г е подписано „Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно провеждането на презгранични операции по защитата на въздушното пространство на двете страни“ (Air Policing). През м. март 2014 г. е подписано „Техническо споразумение между Министерство на отбраната на Република България и Министерство на националната отбрана на Република Гърция“.
През 2011 г. е подписано „Споразумение между правителството на Република България България и правителството на Република Румъния“ относно презгранични операции за Air Policing. През м. септември 2012 г. е подписано и техническо споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на националната отбрана на Румъния относно презгранични операции по Air Policing.
Република България и Република Турция са в процес на съгласуване и финализиране на междуправителствено „Споразумение относно презгранични операции по Air Policing“ и в процес на изготвяне на Техническо споразумение към него.
– Стратегическо партньорство със САЩ
В изпълнение на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за сътрудничество в областта на отбраната, подписано през 2006 г., на територията на Република България са изградени и функционират Българско-американски съвместни съоръжения.
Неговото прилагане и по-нататъшно разширяване гарантира и предоставя изключителни възможности и значителни ползи за Република България и нейните въоръжени сили както по отношение на самото изграждане и функциониране на съвместните съоръжения на територията на страната, така и по отношение на изпълнението на разнообразни проекти в различни области – логистика, недвижима собственост, комуникации, хуманитарна помощ и реконструкция, финанси, опазване на околната среда, трудови отношения. То предоставя значителни ресурси, необходими за провеждане на подготовки и учения за българските формирования.
Съвместното използване на обекти и съоръжения и съвместната българск о-американска подготовка на територията на Република България създават възможност Българската армия да се подготвя и обучава съвместно с въоръжените сили на САЩ и да повишава своята оперативна съвместимост.
Планирането и организирането на дейностите е позволило да бъде постигнат съществен ръст на проведените международни и съвместни учения спрямо предходните години.
Новата и усъвършенстването на съществуващата учебно-материална база на съвместните съоръжения дава качествено нова среда и възможности за подготовка на подразделения от Българската армия както по отношение на практическо усвояване и трениране на процедури на НАТО, така и на конкретна подготовка по процедури, прилагани в конкретни операции, провеждани под ръководството на НАТО или на ЕС. Създават се умения и навици у личния състав, характерни и жизнено необходими по време на мисии зад граници.
Независимо че съоръженията са обект на двустранен договор между България и САЩ, те предоставят отлични условия за провеждане на многонационална съвместна подготовка и военни учения. Споделя се виждането, че съвместните съоръжения са и важен елемент от регионалното военно сътрудничество. Давайки възможност за провеждане на многостранни учения с наши партньори от региона, те способстват за разширяване на формите на директно военно взаимодействие и чрез тях нашите страни демонстрират откритост, добронамереност и желание за разширяване на доверието и сътрудничеството. Приветства се и участието на страни от Източна Европа и от черноморския регион.
Функционирането на съвместните съоръжения има изключително обществено значение. Освен за подготовка значителни финансови средствата се усвояват изключително от български фирми, осигуряващи логистиката по време на подготовките, както и от такива, реализирали проекти за реновиране на училища, детски градини, здравни пунктове и др., а също и при използване на услуги и на инфраструктурни обекти от региона около съоръженията.
Ще продължи да се развива стратегическото партньорство със САЩ в областта на отбраната. Ще се развива сътрудничество при реализацията на проекти от взаимен интерес. В контекста на засиленото и задълбочено сътрудничество ще бъдат използвани всички налични програми за взаимодействие и ще бъдат разработени нови, насочени към ефективно и резултатно използване и развитие на наличните съвместни съоръжения и на средствата, инвестирани от двете страни. Ще се поддържа високо ниво на съвместните учения и подготовки, с привличане за участие и на други страни, което ще допринесе за развитието на националните отбранителни способности.
4. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ
• Планиране на отбраната базирано на способности
Планирането на отбраната ще продължи да се извършва с цел определяне, изграждане и развитие на необходимите отбранителни способности и на необходимите за тях човешки, финансови, материални и други ресурси и услуги…
Планирането и реализирането на проекти за изграждане, развитие и поддръжка на национални отбранителни способности ще се извършва интегрирано с процесите на отбранителното планиране в НАТО и развитието на военните способности на ЕС, с използване на възможностите за постигане на максимален ефект при оптимален разход на ресурси и с разработване на ориентиран към резултатите програмен бюджет.
• Входно-изходни измерители за оценка приноса на съюзниците към НАТО
На срещата в Уелс държавните и правителствените ръководители постигнаха съгласие за преодоляване на негативните тенденции по отношение на разходите за отбрана, поемайки ангажимент за тяхното по-ефективно използване. Поетите ангажименти включват и съгласие за директно насочване на инвестициите към изпълнението на Целите за способности и реализиране на приоритетите на Алианса в областта на способностите.
За определянето на индивидуалния принос на всяка страна-членка е създадена система от входно-изходни измерители, които имат за цел да предоставят база за обективен, безпристрастен и унифициран анализ. Измерителите са приети от страните-членки, да ги подпомагат в развиването на едно по-широко разбиране относно прилагането на принципите за справедливо споделяне на тежестите и отговорностите в НАТО, като целта им е да стимулират политическа воля в нациите и да предоставят реалистична основа за оценка на техния принос в изграждането на необходимите способности и участието в мисии и операции.
Съюзниците ще оценяват ежегодно напредъка по изпълнението на базата на приетите 11 измерителя.
5. РАЗВИТИЕ НА ОТБРАНИТЕЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ДО 2020 Г.
Република България провежда ефективна и съобразена с реалностите отбранителна политика, като част от системата за колективна отбрана на НАТО и ОПСО на ЕС с цел изграждане на адекватни на средата за сигурност отбранителни способности. Те са основното средство за ефективно използване на Въоръжените сили на Р. България в операции.
Основа на отбранителните способности на Република България са въоръжените сили. Развитието на отбранителните способности е обвързвано с възможностите за изпълнение на задачите по мисии „Отбрана“ и „Подкрепа на международния мир и сигурност“. „Приносът към националната сигурност в мирно време“ ще продължи да се осъществява с използване на вече изградените по другите две мисии способности.
За изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000. В резултат на дълбоките реформи в системата за отбрана и съкращенията на личен състав, извършени през годините, към 2015 г. числеността на въоръжените сили е достигнала критично ниво, под което ще е невъзможно да бъдат изпълнявани някои от основните задачи. Неизпълнението на инвестиционните планове за модернизация и забавения темп на освобождаване от излишни имоти, имущества, въоръжения, техника и боеприпаси не позволяват по-нататъшно съкращение на личния състав без загуба на съществени отбранителни способности. Чрез модернизация и придобиване на нови платформи въоръжение и техника, както и при освобождаване от излишъци, числеността на въоръжените сили поетапно ще се намалява от горния праг до не по-малко от 37 000 души. По този начин ще се намаляват разходите за издръжка на личен състав, а чрез създадени нови правни механизми е необходимо да се гарантира, че намаляваните разходи за личен състав ще бъдат реинвестирани в отбраната – за модернизация и бойна подготовка.
Отбранителните способности на въоръжените сили ще се развиват като съвкупност от следните елементи: доктрини и концепции; организационна структура; подготовка; материални средства; командване и управление; личен състав; инфраструктура и оперативна съвместимост. Единствено и само съвкупността от всички посочени компоненти ще осигури наличието на отбранителните способности.
Усъвършенстването и развитието на отбранителни способности за участие в отбранителни операции, поддържането в готовност и участието в многонационални съюзнически и коалиционни операции в отговор на кризи се извършва по утвърдени от Министерския съвет сценарии за планиране, които се включват в Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 г.
Направеният анализ по изпълнението на „План за развитие на въоръжените сили на Република България“ за периода 2011 – 2014 г. показа, че въоръжените сили ще продължат да се развиват като единен комплект от сили и балансирани способности по всички компоненти, с единна система за командване и управление за мирно време и при кризи. В рамките на този единен комплект във функционално отношение въоръжените сили ще се състоят от изградени Сили за развръщане и Сили за отбрана, съответстващи на приетата категоризация на военните формирования съгласно системата на НАТО.
Извършеният преглед на способностите и структурите на въоръжените сили и направените оценки на концепциите на операциите по сценариите за планиране налагат създаване на структури в мирно време, които да осигурят развръщането, командването и управлението на военновременните формирования за Сухопътни войски, както и оптимизиране организационните структури на Съвместно командване на силите, Военновъздушни сили и Военноморски сили, в съответствие с Решение на Народното събрание от 25.10.2013 г. за определяне на военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса на въоръжените сили (обн. в ДВ бр. 96 от 05.11.2013 г.).
Организационната структура на въоръжените сили включва Българска армия (Съвместно командване на силите, Сухопътни войски, Военновъздушни сили и Военноморски сили, военно формирование Специални сили) и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които не прилагат Закона за администрацията. В състава на въоръжените сили са включени и военнослужещите от Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, прилагащи Закона за администрацията. Програмата предвижда обособяването на Сили за специални операции в самостоятелно военно формирование в състава на Българската армия, подчинено на Съвместното командване на силите.
