Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов: Годината бе напрегната, но успешна за Въоръжените сили

[post-views]
Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов: Годината бе напрегната, но успешна за Въоръжените сили

eftimovПроектите за модернизация и Стратегическият преглед вървят, за първи път от 18 г. се проведе толкова мащабно учение като „Балканска стена”

Към 9 декември 2020 г. заразените c COVID-19 военнослужещи са под 2%, а карантинираните -около 0,6%

В края на годината МО предостави за борбата с пандемията неизразходваните по модернизационните проекти 324 млн.лв.

– Г-н адмирал, каква година изпращаме? Каква е кратката Ви оценка за 2020 г. във военен план?

– Годината бе напрегната, но и успешна. Усложнената епидемична обстановка наложи ограничения на подготовката на Въоръжените сили (ВС), но планираните цели, задачи и основни мероприятия бяха изпълнени. За първи път от 18 години се проведе толкова голямо учение като „Балканска стена“, както и експериментални стрелби с противокорабен ракетен комплекс „Рубеж”. Продължи изпълнението на проектите за модернизация на Българската армия. Сблъскваме се с редица предизвикателства, но най-значимо бе запазването на живота и здравето на хората, без да се нарушава носенето на бойното дежурство, ритъмът и качеството на работа в Министерството на отбраната (МО), щабовете и формированията от БА и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.

– Пандемията промени живота на България и света. Кои от противоепидемичните мерки, предприети в армията, се оказаха най-ефективни?

– МО реагира адекватно за справяне с пандемията, подкрепи усилията на цивилните власти с наличните си способности и ресурси. Предоставихме респиратори, защитни комплекти и палатки за осигуряване на временни пропускателни пунктове. Изготвихме плановете „Своевременна подкрепа“ и „Солидарна подкрепа“ за поддържане готовност на ВС за подпомагане на МВР и местните власти. Проведохме съвместни тренировки по трансформиране на спортни зали в сгради за болнично наблюдение в градовете София, Пловдив, Варна и Русе, а в НВУ „В. Левски“ за изграждане на полева болница и кухня. Има разчети за допълнително настаняване на пациенти във военно-почивните домове и хотели на МО. Изпълнихме задачи за евакуация на военнослужещи и български граждани от държави в Европейския съюз, участвахме в операция на Европейската комисия за евакуация на граждани от Ухан, Китай.

С полет от квотата на МО в инициативата на НATO за стратегически въздушен транспорт осигурихме доставка на около 20 тона лични предпазни средства и медицинско имущество от Китай. Предприетите мерки за защита на личния състав осигуриха продължаване на подготовката на формированията от ВС, поддържане на бойната готовност, изпълнение на конституционните задължения и поетите ангажименти към НАТО и ЕС. Създадена бе организация за ограничаване разпространението на вируса, но ВС като част от обществото не могат да бъдат напълно изолирани. Към 09.12.2020 г. заразените военнослужещи са под 2%, а карантинираните около 0,6%. Съществен е приносът на Военномедицинската академия. ВМА-София разполага с една от най-добрите инфекциозни клиники в страната и с няколко клона в големи градове на страната е на преден план, приема и лекува голяма част от тежкоболните пациенти с COVID-19. Военнослужещи подсилиха екипите по дезинфекция на военните лечебни заведения, в столицата и с дейности в Лабораторията по вирусология. Българските военнослужещи са сред най-верните съмишленици на медиците в битката за живот. Те даряват реконвалесцентна плазма и активно се включват в акциите на ВМА за насърчаване на безвъзмездното кръводаряване. В края на годината МО предостави в държавния бюджет неизразходваните 324 млн. лв. от предвидените 495.5 млн. лв. за изпълнение на модернизационните проекти, за борбата с пандемията. Вярвам, че този жест на съпричастност и отговорност ще подпомогне справянето със заразата и ще бъде оценен от обществеността. В същото време се надявам, че няма да ощети технологичното превъоръжаване на ВС и няма да създаде вакуум в тяхното развитие.

– Вече има ваксини срещу коронавируса. Планира ли се масово и ускорено ваксиниране на военнослужещите?

– Министерският съвет прие Националния план за ваксиниране срещу COVID-19. Ясно са определени приоритетните целеви групи и редът за провеждане на ваксинирането. Информацията за необходимия брой дози от ваксините за военнослужещите и цивилните служители от МО е предадена на Националния ваксинационен щаб. В болниците от структурата на ВМА е създадена организация за получаване и съхраняване на ваксините, за местата и екипите за ваксиниране. При извънредната епидемична обстановка ще бъдат спазени разпорежданията на министъра на здравеопазването съгласно чл.59 от Закона за здравето и Наредба 15 за имунизациите в България.

– Кои главни учения, подготовки и други активности определят облика на 2020 г.?

– ВС продължиха бойната си подготовка съгласно плановете, прецизирани към противоепидемичните мерки. Командирите и началгащите от всички степени организираха войсковия живот във формированията. С приложени те мерки бе осигурена непрекъснатост на бойната подготовка и носенето на бойни дежурства. Пандемията не само не доведе до затишие на полигоните, но доказа отново професионализма на българските военнослужещи да действат във всякакви условия. Успешно у нас бяха проведени учения с международно участие като военноморското „Бриз“ и военновъздушните „Тракийско лято“, GREEN BRIDGE и BLUE BRIDGE. Връх в бойната подготовка през годината бе тактическото учение с бойни стрелби на 61-ва Стрямска механизирана бригада „Балканска стена 2020“ с над 2500 военнослужещи и около 700 единици бойна и транспортна техника, както и изпълнената от ВМС практическа стрелба с подвижния брегови ракетен комплекс „Рубеж“.

– Каква е оценката Ви за службата през годината на контингентите ни зад граница, които са подложени на двойна заплаха – действат в рискова обществено-политическа и военна среда из горещите точки на планетата, при това в условията на пандемия?

– Оценката ми е много висока. За това свидетелстват докладите на непосредствените командири и традиционното признание, която получаваме от нашите съюзници в НАТО и ЕС. Закономерен стана постоянният стремеж за увеличаване приноса ни към различните мисии и операции на двата съюза. Българските военнослужещи изпълняват задачите си във враждебни условия, но поемането на риск е част от военната професия. Най-трудна задача имаше контингентът ни в Афганистан, който трябваше два пъти да се предислоцира. През октомври пое охраната на предна оперативна база Далке в провинция с по-високо ниво на заплаха и в по-аскетични условия, а през декември се развърна за охрана на летище Баграм. Увеличихме приноса си към Силите на оперативния резерв на операциите на НАTО и ЕС в Съвместна зона „Балкани“ с една рота и щабни офицери. Тренировъчната мисия на ЕС в Мали също преминава през период на оптимизация, но няма индикации за нейното прекратяване и участието ни не се променя. Запазваме и това в EUNAVFOR „ATALANTA“ в Аденския залив, EUNAVFOR „IRINI” в централната част на Средиземно море, SEA GUARDIAN в източното Средиземноморие и Егейско море и в Постоянните военноморски сили на НАТО. България регулярно подготвя и ротира контингентите си в мисиите и операциите в тежките пандемични условия.

– Справи ли се успешно войската със своята трета мисия за подкрепа на населението при бедствия и други кризи?

– Притежаваме добре подготвени формирования със специфични способности и богат опит за действие в зони с повишен риск за оказване на помощ, което ни прави важна и неотменна част от Единната спасителна система. Формированията за овладяване и/или преодоляване на последствията от бедствия от БА успешно изпълняваха задачи по оказване помощ на населението при тежки зимни условия, потушаване огнища на пожари, наблюдение от въздуха, въздушен транспорт на личен състав и товари, задачи по неутрализиране на открити невзривени бойни припаси. Изпълниха 91 мероприятия с около 646 военнослужещи и 195 единици техника. Унищожени бяха 348 бр. невзривени бойни припаса от различен тип и калибър.

– Какво е нивото на некомплекта в армията? Проведоха ли се планираните конкурси за набиране на войници?

– Полагат се комплексни усилия за намаляване на не-комплекта от военнослужещи, с последователни мерки негативната тенденция на отлив е преустановена. Увеличават се кандидатите за определени вакантни длъжности, което се дължи както на вдигане възрастта за приемане на военна служба до 40 години, така и на възникнали икономически затруднения след ограниченията в някои сектори. Информационната кампания „Бъди войник” продължи и през 2020 г. Заради епидемичната обстановка бе прекратена, но допринесе за популяризиране на военната професия. Спрямо миналата година има леко понижение в нивото на некомплекта. Обявени са 1373 вой-нишки/матроски длъжности за провеждане на конкурси за приемане на военна служба на лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и чужбина. На военна служба са приети 412 войници/матроси. Конкурсите за 440 длъжности ще приключат догодина.

– Какво беше извършено през 2020 г. по отношение на основните мотивационни фактори за служба в армията?

– В основата на всеки процес във ВС стоят хората. Те са най-ценният ни капитал. Фокус в нашата работа остава повишаване на привлекателността на военната професия и създаване на условия за по-висока мотивация на личния състав. За четвърта поредна година ще се повишат доходите на хората в отбраната. Над предвиденото за всички увеличение, ще предложа допълнително да бъдат подобаващо адресирани длъжности, заемани след преминаване през съответни нива, обучение в България и чужбина, квалификация и поемане на отговорност. Това ще спомогне за усъвършенстване системата за заплащане, ще мотивира командирския състав към развитие и поемане на по-големи отговорности. Със същата цел бе въведен мандат за престояване на длъжност за военнослужещите с висши офицерски звания и с военно звание полковник/капитан I ранг, които са заемали длъжност повече от 4 години и откажат да бъдат преназначени на предложената им равна или по-висока длъжност за срок една година. Дадена бе възможност за увеличаване с три години на пределната възраст за военна служба за военнослужещи, неупражнили правото си на пенсия, а за хабилитирани и неупражнили същото право – с пет години. След мотивирано предложение по команден ред, министърът може да увеличи пределната възраст до три години и на военнослужещи, упражнили право на пенсия.

– Кога да очакваме окончателното приемане на Стратегическия преглед на отбраната и произтичащите от него планове и програми за развитието на БА и ВС?

– Ясно дефинирахме крайното състояние на военния инструмент на държавата за разрешаване на кризи от всякакъв характер – подготвени, мобилни, съвместими, с висока степен на готовност ВС, съответстващи на нивото на амбиция за използване. Определихме ключовите способности, гарантиращи балансираното изграждане на командванията, видовете ВС и формированията. Най-важните направления през следващите 12 години са: придобиването и усвояването на новата техника по трите основни проекта, бронирани машини за СКСО, нови трикоординатни радари, дистанционно управляеми системи и средства за защита от тях, модернизация на наличните системи въоръжение и техника. Също повишаване на способностите за бойно осигуряване и поддръжка като страна домакин, изграждане на способности за ситуационна осведоменост, електронна война и високоточни системи за поразяване, както и за изпълнение на Целите за способности за НАТО за изграждане на способностите на тежка механизирана бригада. Заради влошената среда на сигурност и повишените изисквания, както и в унисон със съюзните ангажименти за формиране на сдържащ и отбранителен потенциал по източния фланг на Алианса ВС ще се разпределят на Сили за сдържане и Сили за отбрана. Организационната структура на ВС позволява изпълнението на задачите и поддържането на способностите, но е необходимо да бъде оптимизирана. Предвиждат се промени в СКС, кьдето ще се фокусират дейностите и задачите по планиране и провеждане на съвместни операции, осъществяване на координация и взаимодействие със съюзния оперативен командир. Измененията в СВ ще са по реорганизиране на тактическото ниво с цел своевременно нарастване и развръщане на силите при изпълнение на задачи по защита на суверенитета и териториалната цялост на страната. Промените във ВВС са насочени към усвояване на новия боен самолет, с основно летище за базиране Граф Игнатиево. Това ще даде възможност за надеждната му експлоатация, провеждане на ефективна подготовка и използване на пълния боен потенциал на самолета, включително оперирането от летище за предно развръщане. Във ВМС се предвижда реорганизиране на Командването, а пунктовете за базиране във военноморски бази да бъдат изведени от състава на флотилията бойни и спомагателни кораби и преподчинени на командира на флота. Промените в структурата на СКСО са за достигане на необходимите оперативни способности и формиране на нова група за специални операции. За повишаване на оперативността и гъвкавостта при генериране на участващите сили в операциите и мисиите, е планирано формиране на оперативно ниво в БА на Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана на базата на сега съществуващи структури. Развитието на командната структура се фокусира върху адаптиране на архитектурата на стратегическо и оперативно ниво за бърз преход от изпълнение на задачи в мирно време към такива при криза и конфликт, както и към повишаване ефективността на системата за командване и управление за всяка конкретна операция. Предвижда се развитие на оперативно ниво, в което командванията са подчинени на началника на отбраната и изграждането им се трансформира към организация, близка до необходимата за мисии и операции.

– Какво е към момента развитието на трите основни проекта за модернизация на армията?

– Проектът за доставка на самолети Ф-16 за ВВС се изпълнява спрямо подписаните договори през 2019 г. с правителството на САЩ. Бяха уточнени въпроси по изграждането на необходимата инфраструктура за приемане и експлоатация на самолетите, на доставката на оборудване и резервни части за поддръжка на въоръжението и самолетните двигатели. Идентифицирани са възможности за увеличаване на обучаемите от ВВС. При посещението ни с министъра на отбраната в САЩ бе обменена информация за дейностите, които да предприеме България при решение за придобиване на още 8 самолета, както предвижда вторият етап от проекта. Приключи първият етап от процедурата за избор на изпълнител по проекта за бойните машини за СВ.

Двете компании „Патрия“ и „Дженерал дайнамикс еуропиан ленд системс“ ще продължат във втория етап на оценяване, включващ полеви тестове за проверка на техническите и бойните способности на образците на бойни машини, и преговори по ценовите предложения. После междуведомствена работна група ще предложи избор на изпълнител на проекта. Има всички предпоставки за приключване на процедурата в средата на 2021 г. Подписан бе договор по проекта за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС с немската компания „Люрсен“. Двата кораба ще бъдат изцяло построени у нас, очаква се да бъдат доставени през 2025 и 2026 г. Предвижда се обучение на екипажите и инженерния състав. С проекта ВМС ще придобият модерни способности за противодействие на надводен, подводен и въздушен противник, с които ще са в състояние да участват в широк спектър от морски операции в национален и съюзнически мащаб.

Успоредно с основните три през годината се реализираха и други важни инвестиционни проекти за повишаване на способностите на БА. Подписан бе договор с българската фирма „САМЕЛ-90“ за производство на 98 машини от 10 типа за нуждите на СКСО. Първите машини се очакват до лятото на 2021 г. Договор със срок до 2022 г., бе подписан с „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ за модернизацията на 44 танка Т-72. Той включва модернизация на системата за управление на огъня, комуникационно-информационното оборудване, системата за управление на боя, за повишаване на цялостните бойни възможности на танка. В началото на 2021 г. предстои документите по проекта за придобиване на нови трикоординатни радари да бъдат разгледани и одобрени от политико-военната направляваща работна група в МО и Съвета по отбрана за решение за реализацията му. В ход са процедури по сключване на рамкови споразумения и договори за ремонт и поддръжка на различни системи и елементи от оборудването на двата кораба по проекта за модернизация на фрегати клас Е-71. В състава на ВМС бе създаден център „Военноморски координационен елемент“ като национална структура, подготвят се процедури за изграждането му като многонационален. Целта му е да организира взаимодействието между МАРКОМ, щабовете на Постоянните военноморски групи на НАTО и на ВМС на трите страни – членки от региона, да подпомага обмена на информация, морската сигурност и подобряването на ситуационната осведоменост. Новозакупените от Нидерландия минни ловци бяха получени в Пункт за базиране Варна. Текат техните усвояване и подготовка, процедури за дооборудване и ремонт. Това ще позволи поддържане на необходимия брой декларирани противоминни кораби, осигуряващи безопасността на корабоплаване в националните морски пространства и ще допринесе за колективната отбрана на Алианса. Предвижда се през 2023 г. да бъдат повишени способностите за ситуационна осведоменост на море чрез изцяло нова брегова система за наблюдение с техническо оборудване от ново поколение и използваща съществуващата комуникационна среда. Работи се и по проект за повишаване на способностите на ВМС за подводни интервенции в рамките на военни и невоенни национални или международни мисии и операции. След подписан договор с „Терем КРЗ Флотски арсенал” за преоборудване на два малки военни транспорта в минни заградители първият кораб се очаква през февруари. Във ВВС по договора с ОАО „558 АРЗ“-Беларус са доставени 6 самолета Су-25, през февруари се очакват и другите два, като значително се повишават техните бойни възможности за изпълнение на задачите. Продължават усилията на МО и ЩО за поддържане летателната годност на самолетите МиГ-29 и вертолетите Ми-17 и Ми-24. В 24-та авиобаза-Крумово бе приет първият вертолет AS 532 AL Cougar с интегрирана съвременна система за опознаване „свой-чужд” – Mode 5, предстои до две години „Еърбъс хеликоптерс” да я интегрира на останалите 5 вертолета. Предстои през 2021 г. чешката фирма „ЗЛИН ЕЪРКРАФТ“ АД да достави 4 леки витлови учебно-тренировъчни самолети ZLIN, за подготовката на летателния и инженерно-технически състав. В ход е и проектът за съвместен оперативен център на СКС и за придобиване на технически средства за индивидуална и колективна ядрена, химическа и биологическа защита за ВС.

– Има ли планове за замяна на личното стрелково оръжие на военнослужещите с нови оръжейни образци? Каква е обезпечеността в логистично отношение?

– Към момента не съществуват планове за замяна на стрелковото оръжие е нови образци, а се работи активно по варианти за модернизация на съществуващото. Подобрихме транспортното осигуряване на ВС с проекта за придобиване на 800 многоцелеви товарни автомобили с повишена проходимост. Предприехме спешни действия за автобусния парк, доставени бяха 40 нови и 28 използвани автобуси, в ход е процедура за доставка на още 60 нови автобуса. Приключи процесът по осигуряване на всички военнослужещи с новия модел полево камуфлирано облекло. Въведени бяха нови номенклатури униформени облекла, полеви обувки и отличителни знаци. Постигнати бяха положителни резултати по международните ангажименти на България спрямо Конвенцията по касетъчните боеприпаси. Сключихме договор за унищожаване на излишни специални горива. Очаква се да стартира и договор за унищожаването на излишни боеприпаси и пиротехнически изделия. Това ще позволи страната ни да намали риска от възникване на бедствия, кризи и аварии при съхраняване на опасни излишни специални течности, боеприпаси и пиротехнически изделия. С навременните мерки за осигуряване на необходимите гориво-смазочни материали, консумативи и резервни части за поддържане на техниката, подготовката на формированията от ВС протече нормално.

– Как оценявате състоянието на военната сигурност на Балканите и в Черноморския регион към момента в сравнение с края на 2019-а?

– Независимо че през последната година вниманието на обществото е насочено най-вече към здравната криза с COVID-19, предизвикателствата пред военните аспекти на сигурността за България остават валидни, а в някои отношения и по-сериозни в сравнение с 2019 г. Хибридните заплахи продължиха да оказват негативно въздействие върху сигурността на България и съюзниците ни. Пандемията допълнително усложни средата на сигурност и отвори нови полета на уязвимост на държавата за хибридни атаки от външни сили. Продължи негативната тенденция към трайна промяна в стратегическия баланс на силите в Черноморския регион, което увеличи рисковете и заплахите за сигурността на държавите тук, и за България. Това в съчетание с продължаващия конфликт в Източна Украйна, липсата на напредък в уреждането на „замразените конфликти“ в Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия и запазващото се напрежение в Нагорни Карабах, към които сега се причислява и контролът върху достъпа до Азовско море, доведе до по-нататъшно усложняване състоянието на регионалната среда на сигурност. Относно Югоизточна Европа, продължават усилията на определени страни да използват съществуващите противоречия, национализъм, евроскептицизъм и остатъчен конфликтен потенциал в региона с цел саботиране на процеса на евроатлантическата интеграция. От военна гледна точка внимателно следим развитието на средата на сигурност и вероятните резултати от засиленото военно присъствие на Русия в региона. То е свързано с развитието на значителни военни способности, усилено военно техническо сътрудничество с определени държави, развитие на способности за водене на електронна война. Всичко това носи сериозен потенциал за дестабилизация. Голяма част от региона на Черно море и цяла Източна Европа са в зоната на отговорност на НАТО, като във фокуса на военното ръководство на Алианса е стабилността му. Нашият акцент е поставен върху изграждането на способности за силна колективна отбрана и възпиране, свързана с конкретни мерки за повишаване на сигурността. За националната военна сигурност е необходимо да се наблегне на по-видимо присъствие на НАTО в региона, повишаване на сътрудничеството с партньорите, на ситуационната осведоменост, усилване на военноморското и военновъздушно присъствие и планирано провеждане на учения и тренировки.

– Кои са основните учения, които планирате да се състоят догодина?

– Планът за подготовка за 2021 г. включва много национални и международни учения, ще отличим предстоящото национално тристепенно командно-щабно учение „ЕСЕН 21“ и участието в свързаните учения на НАТО и командването на Сухопътните войски на САЩ в Европа „STEADFAST DEFENDER 21”, „NOBLE JUMP 2” и „DEFENDER EUROPE 21”. Сценарият им включва планиране и провеждане на мероприятия и дейности в контекста на колективната сигурност. Планираме у нас да се проведат редица национални учения с международно участие и ще бъде осигурена поддръжка от страната домакин при развръщането на част от силите на НАТО с много висока степен на готовност.

– На прага на Новата година какво иде пожелаете на всички хора от системата на отбраната?

– Изпращаме трудна година, в която пазихме и се борихме за здравето си, мнозина загубиха свои близки, познати и колеги в пандемията. Напомнихме си, че без здраве, всичко губи значение. Затова нека Новата 2021 година бъде здрава, мирна и светла! Благодаря на всички за високия професионализъм, родолюбието и всеотдайното усърдие, с които издигат авторитета на ВС!

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Андрей Рангелов

Най-ново

Единична публикация

Избрани