Цончо Драгански
Музеят на авиацията в Крумово е открит на 21 септември 1991 г. Първи негов директор е полковникът от запаса Йорго Керанов. От края на март 1994 г. музеят става самостоятелен и е подчинен на Министерството на отбраната. Сега е филиал на Националния военноисторически музей.
Първият замисъл за съхранение на самолети като музейни експонати възниква след подписването на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г., но той не се реализира, тъй като според клаузите на договора всички самолети на българската авиация трябва да бъдат унищожени. След това е имало още два опита за създаване на музей на авиацията, които се провалят. През 1972 г. инициативата е отново поета, този път от генерал-полковник Захари Захариев и генерал-полковник Симеон Симеонов, но и този проект не се осъществява.
Рада Банялиева е завършила специалност история във Великотърновския университет „Св.св Кирил и Методий”. Била е главен уредник в Регионалния исторически музей – Пловдив. От юли 2011 г., след спечелен конкурс, е директор на Музея на авиацията в Крумово – филиал на Националния военноисторически музей.
– Госпожо Банялиева, повече ли са посетителите на музея в дните около 12 април – Международния ден на авиацията и космонавтиката?
– С радост мога да спомена, че броят на нашите посетители се увеличава с всяка изминала година. Музеят на авиацията става желана дестинация за много деца, техните родители и организирани групи. В едно допитване на БНТ-2 Пловдив през февруари нашият музей беше класиран на второ място след Етнографския музей. Това означава, първо, че музеят е припознаван като „пловдивски“, независимо че сме на 10 км от града и, второ, че той придобива все по-голяма популярност. Да, локация извън населено място е проблем, но когато предлагаш нови събития, поднесени съвременно, хората намират повод да идват тук и в празници, и в делници.
– След ремонта вътрешната експозиция изглежда съвсем различна. Така ли си я представяхте и какво още може да се направи?
– През 2012 г. музеят създаде вътрешната си експозиция по нов тематико-експозиционен план. Приложени бяха съвременни пространствени и мултимедийни решения. Открихме новата експозиция на 14 октомври 2012 г. в чест на 100-годишнината от първия боен полет на Българската авиация. На този етап нямаме повече зали, в които бихме могли да представим и други експонати, придобити през последните години и разказващи историята на българската авиация. Разполагаме с около 500 квадратни метра закрита изложбена площ и мисля, че сме я използвали по най-добрия начин.
– Кои са най-ценните експонати от нея и кои от тях бихте откроили?
– Този въпрос не е сред любимите ми. За мен всичките ни културни ценности, които присъстват в експозицията и във фонда на музея, са ценни. Така че не бих могла и не бих искала да отличавам ценни и по-ценни експонати. По-скоро бих подчертала кои предизвикват по-голям интерес сред посетителите. Естествено, това е самолетът на Георги Божинов, който е сред най-старите летателни апарати, които представяме. От вътрешната ни експозиция това са наградните знаци и отличия, униформите, летателно облекло, личните вещи, свързани с живота и дейността на българските пилоти. Сред тях мога да откроя тефтерчето на Симеон Петров, учебната книжка от Въздухоплавателната школа в Петербург на Продан Таракчиев, част от витло на самолет от Първата световна война, книгата Your Wings на Асен Йорданов с негов подпис, документи и чертежи на самолети, произвеждани в трите самолетостроителни фабрики в България – Божурище, Казанлък и Ловеч. Представили сме и експонати, свързани с участието на българските летци в отбраната на страната по време на Втората световна война – части от самолетите „Месершмит“ на поручиците Димитър Списаревски и Неделчо Бончев и подполковник Евгени Тончев, летателното боне на поручик Чудомир Топлодолски и др. Все хора, за чиято история, съдба и подвизи много се пише и се надявам, че българската общественост знае.
– Вероятно спускаемият апарат на космическия кораб „Съюз-33“ предизвиква по-голям интерес на 12 април?
– Определено спускаемият апарат на „Съюз-33“ се радва на огромен интерес сред всичките ни посетители, и то не само около 12 април. Имам предвид различните възрастови групи, като се започне от малките деца, част от които мечтаят да станат космонавти, и се стигне до техните родители, баби и дядовци. Апаратът е уникален, той е съхранен благодарение на нас и има заслужено място в музея.
– Колко са летателните апарати в музея?
– Притежаваме 70 летателни апарати – самолети и вертолети.
– Извършвате ли необходимата реставрация на тези самолети и вертолети?
– Ние притежаваме ценна колекция самолети и вертолети, която е експонирана на открито. Естествено, те се нуждаят от периодично възстановяване. Затова имаме план, по който всяка година работим. През 2015 г. ще възстановим три самолета МиГ-21 и вертолет Ми-1. Ще продължим дейността си по самолет Ли-2, който започнахме през миналата година. С подкрепата на КЦМ 2000 АД и фирма „Комплексен индустриален сервиз ЕООД“ ще го превърнем в игрови и занимателен център. Самолетът ще бъде възстановен, доколкото е възможно, в оригиналния си вид. За работата на децата сме предвидили специални сгъваеми маси и столчета, на които те да сглобяват макети на самолети, да рисуват, да презентираме събития и личности от областта на историята на авиацията. Така се опитваме да разширим ученическите групи посетители, като се започне от най-малките – последните групи в детските градини и се свърши с учениците в 11-и и 12-и клас, които вече са се ориентирали в избора си за кариера и са избрали да продължат професионалния си път като пилоти, бордови инженери или други професии, свързани с авиацията.
– Преди няколко години ентусиасти ремонтираха един самолет МиГ-17? Има ли още такива ентусиасти?
– Тази група работи по много повече от един самолет. След тях всяка година се появяваха нови доброволци и в резултат все повече експонати придобиваха вид, достоен за един национален музей. Ние сме дълбоко благодарни на всеки един, отделил време и средства, за да се запазят летателните машини от българската авиационна история. И неслучайно до всеки такъв експонат поставяме табела с имената на доброволците, дарителите или спонсорите. Винаги сме отворени за контакти с хора, които желаят да помагат при възстановяването на наши експонати, като искам да уточня, че Музеят на авиацията разполага със собствен бюджет, предоставен от НВИМ, чрез който се осигуряват материали за работа по самолетите – лакове, бои, разредители и др. Те се предоставят на доброволците и със съвместни усилия и указания от наши специалисти се работи по самолетите. Така на практика ние прилагаме най-доброто от партньорството между музея и авиационната общност в опазването на културното наследство. Дори и в момента водим разговори със студенти доброволци от Техническия университет, специалност „Авиационна техника“, които изразиха своите намерения да помагат при възстановяването на един самолет МиГ-21.
– Оказват ли ви помощ от 24-а авиобаза?
– Да, ние ползваме помощта на 24-а авиобаза, както и на 3-а авиобаза в Граф Игнатиево. Благодарна съм за доброто отношение и разбирането, които проявяват техните командири към Музея на авиацията. Те са наясно, че достойнството и уважението, с което респектират днешните български ВВС, се дължи както на начина, по който изпълняват служебните си задължения, така и на паметта за техните предшественици. Неслучайно в експозицията ни има толкова много табели с благодарност към военнослужещи от двете авиобази.
– Постъпват ли нови експонати?
– Да, ние обогатяваме непрекъснато нашите фондове. Все още има много запазени свидетелства за отминали времена. Например, в последните две години ние придобихме два нови самолета МиГ-21, благодарение на Министерството на отбраната. Сред нашите експонати е самолет И-1, предоставен ни безвъзмездно от Димитър Христолов. Той е сглобяван в България в началото на 90-те години. Били са произведени 5 бройки и единият е в нашия музей. През 2011 г. получихме като дарение и възстановка на самолет „Албатрос F-2“. Дарители ни предоставят, както и откупуваме, снимки, документи, вещи, свързани с живота на български пилоти. Българските любители на авиацията и обикновените граждани могат да проследяват на нашия сайт новите постъпления във фонда. Благодаря на хората, които ни подкрепят.
– Стигат ли ви финансови средства?
– Никога не стигат, особено за големи проекти. Но аз мисля, че в последните години музеят достатъчно ясно промени облика си, което означава, че с предоставените ни финансови средства ние се справяме добре. Търсим и други форми за набиране на средства. И мисля, че посетителите усещат това непрекъснато. Увеличаващият се брой на хората, които посещават неколкократно музея, означава, че те очакват да видят нови неща. Това ни задължава да работим именно в тази посока.
– По-добре ли ще бъде, ако музеят е в Пловдив, а не извън града?
– Ние неведнъж сме декларирали нашето желание музеят да бъде преместен в Пловдив, в района, в който се намираше корпус „Тактическа авиация“. Това е чудесно място за ситуиране на музея. Нашите намерения и желания са ясно изразени и от тук нататък се очакват решения. Но докато чакаме, правим всичко по силите си, сегашната локация да се превърне в желано място за посещение на хора от всички възрастови групи.
– Колко хора сте на щат в музея?
– В музея освен мен работят двама старши експерти, един главен специалист и трима младши специалисти.
– Чувствате ли подкрепата на Националния военноисторически музей?
– Ние сме филиал на Националния военноисторически музей и нашите планове и програми за работа и за развитие на музея се съгласуват с неговото ръководство. Стъпките, които извървяваме, са набелязани съвместно и те създават визията на музея и чертаят събитията, които да се случват в него. Аз лично съм благодарна на ръководството на НВИМ за разбирането и подкрепата, които проявява, защото трудностите са навсякъде. Те не са само при нас, те са във всички сфери и области от развитието на нашата държава. В този смисъл не правим изключение, но пък от друга страна сме доволни от постигнатото. Надяваме се да успеем да осъществим перспективите, които сме начертали за развитието на музея.
