Добромир Пелов
Окръжният съд в Пазарджик остави в ареста Цветан Пъков, който прегази и уби 6-годишно момченце на централна улица в Панагюрище. Магистратите приеха, че 44-годишният мъж има вероятност да се укрие или да извърши друго престъпление. Съдия Ирина Джунева обяви, че Пъков е обществено опасен по отношение на закона за движение по пътищата. Той е обвинен за причиняване на смърт по непредпазливост на 6-годишния Петьо Гевечанов. На 14 април, момчето бе блъснато, докато карало велосипеда си, от джип, шофиран от Цветан Пъков.
Определението на съда гласи, че той умишлено е карал с превишена скорост, но е причинил смърт по непредпазливост. Един добър адвокат на почернените родители вероятно би могъл да докаже при тази постановка дори умишлено убийство. Защото като караш умишлено с висока скорост, знаеш, че можеш и да убиеш някого.
Драмата шокира столицата на Априлското въстание със своята
безцеремонна жестокост
Трагедията е подобна на онази в Стара Загора, където бизнесмен прегази с джипа си дете в пешеходната зона. Там обаче човекът беше нарушил правилата със съвсем ниска скорост. И въпреки това стана неволен детеубиец и сега върху него тегне не само очаквана окончателна присъда, която може да го изпрати зад решетките, но и пълното обществено негодувание. Той е пример как миг невнимание и елементарно нарушение на правилата могат да почернят завинаги няколко семейства.
В града на Райна Княгиня случаят е твърде различен. Познатият на всички Пъков бил известен с това, че за него не съществуват правила. Той карал когато, където и както си иска. Демонстрация на безнаказана заможност. След като и той се превърна в нагъл убиец на дете, хора от Панагюрище се осмелиха да се покажат публично и да заявят, че също са потърпевши от пътните набези на бизнесмена, но не са се оплакали поради натиск или
нездрави внушения
направени им от самите разследващи полицаи. Един от тях посъветвал човек, пострадал в пътно произшествие, причинено от Пъков, да си трае, защото „нямало смисъл да подава жалба“. Местни прокурори скочиха в защита на полицаите и така май също издадоха своята „съпричастност“, довела до безнаказаното вилнеене по панагюрските улици на самозабравилия се местен богаташ.
Камбаната обаче удари чак от централата на МВР. По заповед на министър Румяна Бъчварова е започнала проверка за неправомерни действия на служители на МВР, свързани с осуетяването на административно-наказателна и наказателна отговорност на шофьора, убил на 14 април 6-годишния Петьо. Комисията е ръководена от Дирекция „Инспекторат“, а в състава й са включени и експерти от Главната дирекция „Национална полиция“. Това обаче не стресна особено убиеца. Пред съда, когато се гледаше мярката му за неотклонение, той заяви, че трябва да бъде пуснат под домашен арест, защото не е искал да убива. А многобройните си нарушения обясни с дългия си шофьорски стаж. Прави впечатление, че по-голяма част от тези санкции са му наложени далече от родното Панагюрище. За зла беда обаче, точно там той сложи кошмарния връх на престъпното си поведение на пътя.
И след този случай отново се заговори за промени в пътния закон, както и в НК. Станаха пак публично известни абсурдите, че книжката ти се отнема веднага, ако те спре катаджия и нямаш винетка, но не и
когато си убил човек
на пътя. Във втория случай се чака произнасяне на всички съдебни инстанции и чак тогава виновният за смъртоносно пътно произшествие може да бъде лишен от право да кара автомобил. Сега от Пътна полиция предлагат, ако има причинена средна телесна повреда или по-тежка, книжката да се отнема веднага. Най-после и оттам дойдоха на мнението, че водач, причинил смърт или тежки травми, не бива да остава с право на управление. Той или е с такъв манталитет на шофиране и нищо не може да го промени и пак ще направи същото, докато се мотаят съдебните процедури, или ще е под тежък стрес, което също води към опасности на пътя. Мерките, които сега предлагат от Пътна полиция, са капка в морето на широко отворените законови вратички за пътни произшествия с трагичен край. Все още никой не се сеща да направи или не иска да възприеме предложенията за драконовска законова репресия при шофиране
след употреба на алкохол
дори това да не е довело все още до пътно произшествие. Затова и тъжните пътни хроники периодично се пълнят с жертви на пияни водачи. А наличието на безумно високи промили в кръвта вече стана не тревожна, а по-скоро сензационно-закачлива новина – този пък как ли е оцелял, а не е умрял от отравяне? Логиката на законовата репресия трябва да бъде ясна. Ако заловят човек със зареден гранатомет, ще го арестуват, ще му конфискуват гранатомета и ще го осъдят за подготовка на убийство или на терористичен акт. Не е ли същото, когато водач бъде хванат с алкохол зад волана? Той знае много добре, че не бива да тръгва така на път, но го прави. Значи – умишлено, а не невинно престъпление. И кое в неговия случай е гранатометът – автомобилът. Значи, записваме в Наказателния кодекс, че в такъв случай виновният шофьор се лишава от права завинаги, а оръдието на престъплението – автомобилът се отнема в полза на държавата. Едва ли е толкова сложно, но май никой не смее да прекара през парламента такива сурови промени. Защото има вероятност за кратко време паркингите да се напълнят с конфискувани коли, а доста смелчаци да останат завинаги пешеходци и ползватели на градския транспорт. Е, тук вече идва решаващата роля на обективния контрол. А за пътни произшествия, причинени след употреба на алкохол, наказанието не бива да бъде друго, освен реални решетки.
По Великденските празници за кратко зашумя и още един драстичен случай. Подивял шофьор на автомобил блъскаше мотоциклетисти в отчаян напън да ги изхвърли извън шосето. Задържан, той се оказа не в ареста, а в психодиспансера. Оказа се, че не за първи път е вкарван в такова заведение. И въпреки това има право да шофира. Пак зейнаха огромни пробойни в законовата база. Оказа се, че дори човек да има не скрито, а явно
психическо заболяване
което е регистрирано, никой не го пита, когато му дава медицинско за шофьорска книжка. Дори за професионално свидетелство се минава през очни, ушни, хирурзи и всякакви други лекари, но не се прави справка дали човекът има психично заболяване. Това е огромна бомба с вечно цъкащ механизъм, защото не се знае кога и при какви обстоятелства едно психозаболяване ще отключи своята агресивна форма. Напрежението по пътищата е достатъчно основание някой да „изтрещи“ и ако не си е вземал редовно хапчетата, да се превърне дори в масов убиец.
Така че едва ли в момента е най-важна дискусията за размера на глобата при паркиране върху тревни площи, кое е тревни площи, градинка, детска площадка. Не че е хубаво да се паркира в градинките и по тротоарите, но основните проблеми на пътната безопасност, които могат да бъдат решени само с драстична законова репресия, остават все някъде встрани от вниманието на тези, които могат да ги направят.
Край на палката-хранилка
За съжаление, в нашите времена все още е силна реалността, разказана в стария катаджийски виц. Назначили го момчето, пуснали го на пътя. Накрая на месеца то не се явило пред ведомостта. Довели го да си вземе парите, а то било много учудено – ама вие тук и заплати ли давате?
Каквото и да си говорим за пътен контрол, безопасност, превенция, всичко тръгва от онези полицаи с белите шапки. Е, вече има и независещи от тях камери. Но решаващи си остават катаджиите на пътя. Едва ли са само вицове случките със замисленото въртене на стоп палката, неслучайно наречена „хранилка“, многозначителното подмятане – и сега какво ще правим. Шофьори, прескочили правилата с десетина километра, разказват, че съгласието да се пише акт понякога втрещява катаджиите и те дори се опитват да „направят добро“, та да не плащаш 100 или 200 лева, а само „кеш почерпка“. Ако не се сложи безкомпромисен и дори безмилостен край на „палката – хранилка“, няма как да се спре войната по пътищата. Но и за това са нужни промени в НК и в закона за МВР, които чрез сурова законова репресия не само да отстраняват „гнилите ябълки”, но да парират дори мисълта за вземане на рушвети.
колаж Красимир Тодоров
