Любомир Кючуков,
директор на Института за икономика и международни отношения
Парламентарните избори в Обединеното кралство бяха толкова очаквани и са толкова важни, защото трябваше да очертаят рамките на няколко процеса както национални, така и общоевропейски. Независимо от относително добрите икономически резултати на страната на фона на повечето други страни-членки на ЕС, във Великобритания също отчетливо присъства чувството за загуба на социална сигурност и перспектива, на хоризонт и стабилност, които основно удрят средната класа и слоевете под нея. Тази социална уязвимост изкристализира в много европейски страни в крайно десни ксенофобски тенденции. От тази гледна точка беше важно как тези сериозни антиемигрантски настроения, олицетворявани от възхода на Партията на независимостта на Обединеното кралство – ЮКИП, ще се отразят на изборите, като се отчита, че само преди година ЮКИП стана първа британска партия – макар и на съвършено друг тип избори, за европейски парламент.
Това позволи на ЮКИП до голяма степен да
наложи тематиката в дебата на изборите
и съдържателната страна в дневния ред на вота – имигрантите в страната, за ЕС и бъдещето на Великобритания в него. Това от своя страна способства и за придвижването на цялото политическо пространство във Великобритания надясно. Включително Консервативна партия на Дейвид Камерън поради тази атака отдясно се принуди да се бори за това пространство, заимствайки, ако не цели тези, то проблематика и подходи от партията на Фараж.
Социалната проблематика доминираше политическия дебат на изборите – наред с миграцията и ЕС, или по-точно, включвайки и миграцията, и ЕС, защото за британското обществено мнение те са част от прагматиката на ежедневното битие. При това подходите на двете основни политически сили – Консервативната партия (КП) и Лейбъристката партия (ЛП) в много случаи бяха твърде близки, което създаде нагласата за липса на алтернативност извън екстремите. Безработицата (където и двете партии залагаха на по-сериозен икономически растеж, като ЛП се обяви срещу политиката на строги рестрикции), политиката на доходите (където ЛП предлагаха увеличаване на минималната почасова ставка), здравеопазването и здравното осигуряване (което от гледна точка на КП се нуждае от реформа, независимо че те като цяло вече подкрепят въведената от ЛП Национална здравна служба), таксите за висшите учебни заведения (чието утрояване от правителството на Камерън доведе до сериозно оттегляне от либералдемократите, които категорично се обявяваха срещу него, преди да станат част от управляващата коалиция), жилищната политика (и КП, и ЛП се ангажираха с осигуряването на 200 хиляди нови жилища) оформиха съдържателната изборна рамка.
Традиционният британски евроскептицизъм също бе силна компонента от предизборната борба. Камерън пое ангажимента да проведе референдум за членството на страната в съюза не по-късно от 2017 г. Като това предполага затруднен диалог и тежки преговори за реформи в ЕС, за които Лондон настоява и по част от които най-вероятно ще получи отстъпки, защото излизането на Обединеното кралство от ЕС може да има катастрофални последици – и за двете страни. Същевременно Брюксел твърдо отхвърля възможността да се ограничи свободата на придвижване и работа на гражданите на ЕС, а и реформата на общата селскостопанска политика, традиционно отстоявана от Лондон, ще се сблъска със също толкова традиционно силната съпротива на Париж.
Казусът Шотландия
беше другата тема, която се отрази сериозно върху резултатите от изборите. При това той повлия не само върху вота в самата Шотландия, но и се отрази върху резултатите в Англия. Консерваторите умело използваха заявленията на Шотландската национална партия (ШНП), че няма да позволи ново консервативно управление (което на практика означаваше готовност за коалиция с лейбъристите), издигайки като цел да не се даде възможност на шотландските националисти да определят съдбата на цялото кралство. Впрочем, при очаквания според всички предварителни прогнози „висящ парламент“, т.е. без абсолютно мнозинство, лейбъристите се считаха за много „по-коалируема“ партия, със значително по-широк избор от партньори, основно от национални партии освен от Шотландия също така и от Уелс и Северна Ирландия, докато за консерваторите шансовете за ново упралвение се свеждаха или до получаване на абсолютно болшинство (което се случи противно на всички прогнози, които сочеха по 270-280 депутати за КП и ЛП) или до нова коалиция с либералдемократите.
В Шотландия ШНП на практика
изтри от политическата карта
всички останали партии, като взе 56 от 59 места. Досега традиционно консерваторите печелеха там едно място, а сега същият „успех“ постигнаха и либералдемократите и лейбъристите – всяка с по един депутат. Всъщност основната загуба на лейбъристите беше именно там – 40 загубени мандата само в Шотландия. ШНП ще бъде сериозна опозиция на новото правителство и оказва постоянен натиск върху Камерън за осъществяване на предизборните обещания за много по-сериозна автономия. Като повторно поставят въпроса за нов референдум за независимост, въпреки че засега Камерън категорично отрича подобна възможност (референдумът през 2014 г. се проведе по съвместно одобрени правила и процедури от Единбург и Лондон).
В крайна сметка британците потърсиха сигурност в статуквото. До голяма степен за резултатите допринесе и
специфичната избирателна система в страната
Мажоритарният вот в 650 едномандатни избирателни района без балотаж (печели събралият най-много гласове) облагодетелства големите национални партии, а в Шотландия, Уелс и Северна Ирландия – местните политически сили, които имат концентрирана подкрепа там. Затова и ЮКИП, която на практика е третата политическа сила с близо 13%, или 4 млн. гласа, т.е. повече от сбора на гласовете на Шотландската национална партия и на Либералдемократическата партия, остана само с един депутат. Но вотът за нея показва, че проблемите остават и новото консервативно правителство ще трябва да положи изключителни усилия, за да не сподели съдбата на последното правителство на Маргарет Тачър, която също така изненадващо спечели абсолютно болшинство за третия си мандат през 1987 г., но след това бе принудена да подаде оставка, а впоследствие консерваторите изпаднаха в дълбока криза, завършила едва с победата на Камерън на предишните избори.
