Юбилей на аскеерите в Театър „Българска армия“

Лъчезар Лозанов
Росица Цонева

С пролетен дъжд и празнично настроение започна 25-ата церемония по връчването на наградите „Аскеер“. Празничната вечер на 24 май събра в Театър „Българска армия“ едни от най-големите театрални дейци, където Фондацията „Академия Аскеер“ предстоеше да връчи скъпоценните статуетки за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон. Гвардейският оркестър, макар и под навеса, не се спря да усили трескавата дъждовна приповдигнатост, с която големите театрали в официални тоалети влитаха под ритъма на духовата музика във фоайето.

Йоана Буковска и Антоанета Добрева-Нети посрещаха гостите и им пожелаваха да са здрави, енергични и вдъхновени, това според тях са неща, които крепят хората на изкуството. Освестяване пък пожела актьорът Стефан Мавродиев. Тази вечер той беше с големи очаквания, които по-късно се оправдаха с приза за поддържаща мъжка роля. Със солидарността на актьор от Младежкия театър, той изрази топлите си чувства към Военния, защото „армията и до днес живее в моите спомени. Аз съм достатъчно възрастен и съм убеден как тя е носител на суперпрогресивните неща, които са се случвали в обществото ни. Една и от най-красивите сгради в София е Централният военен клуб, а Военният театър по традиция е сред най-добрите. Армията винаги е била в авангарда на добрите културни практики. А и занапред мисля, че ще продължава да бъде така…
 Георги Къркеланов пък си припомни, че по чин е ефрейтор. „Връзката ми с армията винаги ми е давала самочувствие. С гордост нося това звание. В последния момент, когато ме уволняваха от трупата като войник, директорът тогава о. з. подполковник Митко Тодоров реши да направи трима души ефрейтори. Аз съм горд, че бях от тях, въпреки всеизвестната мъдрост за дъщерята и сина…“
Въпреки проблемите си със здравето знаменитият режисьор Асен Шопов беше дошъл с температура, и макар да говореше с усилие, изрази: В театъра най-важното е, че играят. Тичат с железниците навсякъде из България с моята постановка „Железният светилник“. А това ми дава дух и надежда…

По стълбите към втория етаж срещам министъра на отбраната Николай Ненчев, който е лаконичен: „Връзката между армия и култура не би могла да се разкъса. Армията винаги е била част от културата, още повече, че няма култура без национална сигурност и национална идентичност. Армията е част от националната идентичност и е естествено да подпомага българската култура. Наградата сама по себе си не създава тенденции, театърът и изкуството са тези, които ги създават. Но наградите ги правят прозрачни, видими.“ А  вицепремиерът Меглена  Кунева заяви: „Връзката между театралното изкуство и духа на армията е силна. Мисля, че във всичко, което правим, има  патриотизъм, има култура. Празникът е изключителен, повдига духа. А армия без дух няма“.
Нейната съименничка – актрисата Меглена Караламбова, беше обнадеждена. „Това,  което правят младите в Свободен театър – това е бъдещето. Имаше опити преди години, които бяха стопирани в зародиш. Дано на тези им провърви. Жестоко е, но по цял свят е така и трябва борба със зъби и нокти за съществуване…“
Самата церемония стартира с много танци, а филмови кадри припомниха традицията от изминалите 25 години – с имена, аплодисменти, думи на имена-легенди в театъра и литературата. 
Галаспектакълът беше поверен на режисьора Диана Добрева и е по сценарий на Ангел Еленков, сценография – Нина Пашова, а музикалната картина –  Петя Диманова.
Водещият Веселин Ранков вля енергия, ирония, патос, с което динамизираше ставащото на сцената, а актрисите от Военния театър от най-младите до Татяна Лолова внасяха грация, смях и жизнерадост със своите танци и пеене.

Наградите за сезона

За водеща женска роля – Илка Зафирова – Госпожа Клайн в „Госпожа Клайн“ от Никълъс Райт, постановка Стилиян Петров, Театър 199, а за водеща мъжка роля бе отличен Герасим Георгиев – Геро за ролята на Пони в „Семеен албум“ от Малин Кръстев, постановка Малин Кръстев, Младежки театър. Пиесата получи и „Аскеер“ за съвременна българска драматургия.  Изгряваща звезда стана Радина Думанян за ролята на Матилда – „Чиста къща“ от Сара Рул, постановка Иван Урумов в пловдивския Драматичен театър. Отличието за поддържаща женска роля си поделиха Донка Аврамова-Бочева за ролята на Мартирио, Николина Янчева за ролята на Адела, Филипа Балдева за ролята на Ангустиас, Лиляна Шомова за Магдалена, Яна Кузова – Амелиа и Жана Рашева за ролята на Понсия в „Къщата на гнева“ по Федерико Лорка, постановка Диана Добрева, Общински културен институт Театър „Възраждане“.
Стефан Мавродиев беше фаворитът за поддържаща мъжка роля – Гърти в „Кривите огледала“ от Дейвид Линдзи-Абер, постановка Ивайло Христов в Младежкия. А за постижения в театралната музика бе отличен Христо Намлиев за „Антигона“ от Жан Ануи, постановка на Иван Добчев в Театър „София“ и за „Момо“ по едноименния роман на Михаел Енде, драматизация Веселка Кунчева и Ина Божидарова, постановка на Веселка Кунчева в Младежкия. 
Пиесата „Каквато ти ме искаш“ от Луиджи Пирандело, постановка на Стефан Москов в Народния, отнесе три награди – Свила Величкова за костюмография,  Чавдар Гюзелев и Иван Москов – за сценография, а Стефан Москов взе наградата за най-добрия режисьор. Той обаче публично обеща да довърши ангажиментите си до края на годината и да „се виждаме само по кафенетата“. За най-добро представление призът бе присъден за „Къщата на гнева“ по Лорка, постановка Диана Добрева, Театър „Възраждане“.  

След тържеството при разговорите в коридорите се очертаха поне няколко обнадеждаващи гледни точки. За Владимир Танев, актьор от Народния театър и двукратен носител на „Аскеер“, театърът е като киселото мляко. „Божа работа. Понякога с огромно желание отиваш към нещо, но не се случва. Алхимия. У нас ми се иска да се случи малко повече уважение един към друг и вяра в себе си. В театъра има малки стъпки – по нещо много сериозно, интересно. И неща, които с годините продължават да се ценят. „Хъшове“ от 10 години е явление, надскочи театралното си значение и придоби социален смисъл.
Режисьорът Иван Добчев изрази опасенията си: „Оценка за спектакъла не е единствено колко зрители има в салона. Дано новите явления – независимите театри, не станат дубъл на „Комиците“. Да развличат на всяка цена“. 
Според Мирослав Пашов, директор на ТБА, българският театър е жив и работи много силно. Фактът че в последно време се отвориха два, а предстои да се отвори още един театър – е атестат. Военният театър досега е пазил верността си към името и няма да си позволи да отстъпи от неговата висота. А Владимир Пенев, от Малък театър зад канала и бивш министър на културата, допълни „Младите в нововъзникналите театри са смели и това е нормално за времето си. А връзката  между армията и театъра винаги е била продуктивна и стимул за творчество…“
Особена гледна точка имаше най-младият актьор – участник в трупата на Военния театър гост актьорът Деян Георгиев, който предишния ден бе се дипломирал в НАТФИЗ, а вече имаше големите овации на публиката в главната роля от постановката на Военния театър „Да играеш жертвата“. „Днешният ден е хем на края, хем в началото, ден за преосмисляне. Българският театър върви към добро.  Но ми се иска да се разшири като възприятие,  да паднат бариерите за това: куклен,  драматичен, физически и т. н. театър – всички тези подходи да се смесят, защото българската публика има нужда да види по-разнообразни и богати неща. 

Стефан Данаилов, носител на Голямата награда за цялостен принос „Аскеер 2015“: Този театър беше най-добрият 
в България

На тази сцена преди повече от 40 години бях поканен да бъда щатен артист във Военния театър. Дойдох и заварих прекрасни колеги, съученици от академията – Илия Добрев, Меглена Караламбова, Елена Райнова, Йоско Сърчаджиев. Първото ми усещане при заставането на тази сцена беше с пиесата „Време разделно“ на Антон Дончев. Голям епос. Виждам тук моя приятел Асен Шопов. Това беше първият ми контакт с този буен човек. Не разбирах много от драматургии и роли. Разбирах ги повече за кино, за театъра не ми беше много ясно коя роля, каква е. Общо взето, търсим роли, в които да има повече действие, конфликти. Да се случва нещо с героите. Обаче в разпределението получих ролята на Венецианеца. Як литературен герой. Монолог-литература. С мен започваше пиесата. Иначе мащабно Васо Михайлов играеше…, турци. И аз излизам ето тук вляво. И започва на крупен план – прожектор в очите, монолог. Ей хора, не си чувах гласа, такова шубе ме хвана, а вече бях популярен като Стефан Данаилов, чеее „километри“, ала бала… Говоря текста и си казвам: ще те съсипят – тогава имаше и критика. Мина тая драма, идва второ представление. Известно е, че вторите представления са по-кофти от премиерните. Да знаете – на втори представления недейте ходи. Излизам пак – актьор, кинаджия, топъл, убавец – и почвам литературата… Случайно погледът ми, който беше орлов през тия години – попада на първите два реда: граждани със затворени очи, спящи. Ама не един двама, а много. Аз не знам кой съм. Леле Ламбе, Ламбе, отиде братче, хайде, махай се оттука. Потиснат, съсипан. Ние, артистите, сме чувствителни хора, но когато виждаш това с очите си – страшно е. Излязох навън и викам: абе хора, аз ги приспах!  И не знам кой каза: няма бе, имаме тук договор със Съюза на слепите, които идват винаги на премиерните ни спектакли… 
Много работи са се случили ей тук. Главно хубави и щастливи. Тук сме плакали, тук сме се смели, тук сме се целували – на сцената, разбира се. Тук сме се обичали, ругали. И все пак сме живели със самочувствието, че този театър беше най-добрият театър в България. Извинявайте – казвам „беше“. Той и сега е добър, но тогава беше най-добрият. Най-добрият театър! Тук публиката цвилеше за нас. Особено спектакли като  „Напразните усилия на любовта“ – Господи боже мой, какво чудо беше. Тук вие, зрителите, поразглезихте част от нас. Аз съм от тези, които рано бяха разглезени – доста ме аплодирахте. Днес страшно ме радва това, че в годините са ме аплодирали повече, отколкото са ме ругали. Защото в края на краищата един живот е. За раздяла искам да си кажа. Вярвам в България, вярвам в това, че българският театър го има и ще го има. Известно е, че най-древната професия, освен проституцията, е и артистът. Докато има артисти, ще има и театър, напук на всичко, което ни се стоварва върху главите. 

Член на Управителния съвет на академия „Аскеер“, актьорът от ТБА Георги Новаков:В началото бе щура идея

Наградата „Аскеер“ навърши 25 години. Преди 25 години това беше една щурава, шантава идея и се оказва, че имаше добри орисници, искам да ги спомена. Това са тогавашният министър на отбраната Димитър Луджев, тогавашният директор на Военния театър Митко Тодоров, директорът на Военната киностудия – Георги Дюлгеров, тогавашният директор на програма „Ефир“ – другата програма на Националната телевизия, Нели Терзиева.