Половината награди отидоха в Народния театър
Актьори, театрални дейци, автори и гости се събраха в Театър „Българска армия“ за 26-та церемония по връчването на наградите „Аскеер“. Леко свъсено небе, но с празнично оживление те прииждаха във вечерта на 24 май и влизаха в салона, посрещнати от актьори и актриси от трупата на театъра. Там, където Фондацията „Академия Аскеер“ предстоеше да връчи жадуваните статуетки за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон. Гвардейският оркестър отново съпроводи шествието от артистични тоалети, с които театралите влитаха под ритъма на духовата музика във фоайето.
Срещам Соломон Паси, президент на Атлантическия клуб, който изрази нагласата си: „Щастлив съм, че Театър „Българската армия“ успя толкова години да удържи и наложи традиция. Тя е забележителен културен феномен и е пример за подражание…“
За актрисата Илка Зафирова последната година е парадокс: появили са се добри, но и немалко лоши представления. „Омръзна ми да свързвам всичко с пари, но е ясно, че част от хората живеят бедно, лишават се от много неща. Иска им се да гледат весели, забавни работи. А на нас ни се иска да играем сериозен театър. Все едно – театърът няма да спре. Не може без театър. Ще пребъде, ще го има винаги. При всяка младост има грешки, изхвърляния. И слава Богу, от това по-нататък се раждат добрите неща…“
Влиза Георги Чапкънов-Чапа, тук е, въпреки че рядко ходи на театър, недочува. Няма да пропусне празника за нищо на света: „Който го пропусне, сам си е виновен. Живи и здрави да са всички, които правят театър…“ пожела накрая. Според актрисата Меглена Караламбова годината е разнообразна и богата за театъра. Много представления излязоха, нови формации също, млади хора. „До мен е талантлив млад човек, с номинация за изгряваща звезда. Стилян – в „Дневникът на един луд“, „Театър 199“ играе прекрасно. Младите имат по-голям ентусиазъм от нас, дори от времето, когато ние влизахме в театъра…“ А самият Стилян Радев добави: „Играя с голяма любов за българския театър. Това е морален дълг. Всеки от колегите сам решава как да го изпълни. Видях приятни постановки, нови, различни, но не съм сигурен дали това е най-доброто. Харесват ми и без да са в категорията на експеримента. Класиката ми се иска да е автентична. Без изкилиферчени работи…“
Меценатът Любомир Гибински е на мнение, че театърът се развива бавно, но правилно. Съставът се обогатява с млади и надеждни актьори, което дава добри перспективи. Наградата на „Аскеер“ не изчерпва всички стимули, те са повече духовни. Стабилизира се фондация „Аскеер“ – обхваща все повече постановки, все по-голям кръг от хора са привлечени в журито. И то става всеобхватно за българската действителност. И по-обективно.
Актьорът Владо Пенев заяви, че българският театър е на нивото на световния. „Но в България това не се цени. Да имаш такова световно нещо, ценено и признато по света, глупаво е да не го оценяваш. Нека освен аскеери, да има много и различни награди. И да се обичаме. По-важно е да се обичаме, отколкото да се мразим и завиждаме…“
От 11 награди за театралния сезон 6 отидоха в Народния театър „Иван Вазов“ :
За изгряваща звезда – Александър Хаджиангелов, ролята на Пилето в едноименната пиеса по романа на Уилям Уортън, Младежки театър.
Поддържаща мъжка роля – Йосиф Шамли за ролята на Цера в „Ничия земя“, Народен театър „Иван Вазов“.
Поддържаща женска роля – Василена Атанасова в ролята на Натали Валтер в „Бел Ами“, Малък градски театър.
Сценография – Мира Каланова за „Нощта на 16-ти януари”,Театър „София“.
Костюмография – Свила Величкова за „Алиса в страната на чудесата”, Младежки театър.
Театрална музика – Христо Намлиев за „Гео”, Народен театър „Иван Вазов”.
Водеща мъжка роля – Леонид Йовчев за ролята на Гео, Народен театър„Иван Вазов”.
Водеща женска роля – Жорета Николова за ролята на Соланж в „Слугините” от Жан Жьоне, Народен театър„Иван Вазов”.
Режисура – Иван Добчев за „Гео”, Народен театър„Иван Вазов”. Ето какво сподели за наградата си той:
– Отличието ми вдъхва кураж. Правя опит да отида отвъд традициите, да припомня амбицията, енергията и жертвата на Гео Милев. Искал е да откъсне българския театър от домораслите традиции. Наградата е знак, че жестът, усилията ми са разбрани. Имаме с какво да се заредим от миналото, дълго време го манипулираха. То трябва да бъде прочетено по нов начин. Да се ревизира мисленето ни – много хора са замитани, покривани, премълчавани. На тях трябва да се опрем. На техния опит, усилия, саможертва, а не на герои, обявявани навремето с помпозност и натрапчивост. Публиката вярва, моят спектакъл направи ревизия на онова, което уж се знае за Гео Милев. Даже „Септември“ беше прочетено в нов контекст, събрал проблемите на целия народ…
Отличието за най-добро представление отнесе „На ръба“ – авторски спектакъл на Александър Морфов в Народния театър „Иван Вазов“.
В съвременна българска драматургия бе отличен Александър Секулов с „Няма ток за електрическия стол“ в пловдивския Драматичен театър. Сашо Секулов вдигна на крак залата с думите:
– С минута мълчание нека изпратим в последния му път гениалния български музикант Васил Пармаков, който умря в унизителна бедност. Не може да се умира така в България…
Съдбата на „Няма ток за електрическия стол“ ми напомня как историята се отнася иронично към метафорите. Мислех: камерна творба – в камера за смърт, двама души измислят правила как да продължат живота си, ако вън всичко е в пепел и пламъци. Още през репетиционния период Европа започна да прилича на стая, от която надничат уплашени хора. Уплашени, че други ще влязат в нея и ще променят начина им на живот. Нарасна желанието да се оградиш, да се затвориш, за да се спасиш от евентуалните варвари, без да знаеш, че така ще умреш от задушаване. Трябва да се внимава с метафорите…
Традиционното връчване на наградите „Аскеер“ премина под почетния патронаж на министъра на отбраната Николай Ненчев и министъра на културата Вежди Рашидов. Министър Ненчев беше категоричен: „Всяка театрална постановка работи за каузата на армията и за нейния дух. Затова съм тук. Поемам отговорност и съм патрон на това уникално събитие – празника на българската култура, просвета и духовност е чудесен, хубав ден. Ще поощряваме според възможностите си и в бъдеще всяка инициатива, свързана с българската духовност и култура. Нужни са ни служещи в армията с висока мотивация – духът е над всичко. Без дух не може да има нито култура, нито въоръжени сили, нито справедливост.“
Тържеството по традиция завърши с „Върви, народе възродени“ в изпълнение на артистите и публиката…
Академия „Аскеер“ удостои с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2016“ големия български актьор Борис Луканов.
Ето думите му на благодарност:
– За 56 години обиколих почти всички сцени на България, не съм и помислял за награда. Достатъчни ми бяха ръкоплясканията на публиката. Имах случай. Свършва епизод от филма „Борис І“. Снимките са на 35 км от София, аз съм в ролята на Едх с неговия костюм. Свърши снимачният ден, всички хукнаха към автобуса-гардероб. Чаках да минат, влязох и видях – моят костюм го няма. Някой си го беше харесал. Останах с дрехите на Едх. Колегите бяха си тръгнали. Останах сам, бяха ме забравили. Случайно мина джип с висши офицери – консултанти на филма. „Какво правиш тук?“ Обясних. Ами качвай се! Армията ме спаси. Академията „Аскеер“ не ме забрави – и също ме спаси.
