Андрей Рангелов
Върху повреден от природните стихии 80-метров участък от граничното инженерно съоръжение дузина военнослужещи работят по възстановяването на оградата. Това виждаме, след като с джиповете на Сухопътни войски и Гранична полиция пристигаме на мястото, обвити в невъобразими облаци от прах като на рали „Париж-Дакар“, примерно.
В жаркото пладне виждаме как неколцина военнослужещи демонтират наклонения на 20 градуса участък от заграждението. Работи се на ръка, защото е нужна прецизност. Единствената машина е флекс, с който воините режат оградните пана между коловете и ги складират встрани. Целта им е да демонтират изцяло компрометирания участък, след което наново ще го изградят.
Намираме се между пирамида 223 и 224, казва ръководителят на ремонтния екип капитан Игор Грозданов от в. ф. 44200 в Стара Загора. По думите му участъкът от оградата е повреден заради метеорологичните условия през зимата. След проливните дъждове водата се е стичала по протеженвие на оградата и е подкопала бетонните основи на коловете в песъчливата почва. Мястото е открито и силните ветрове от юг са наклонили оградата към наша територия. Като следствие – самите колове, заедно с бетонните си основи са излезли от леглата си в почвата.
Започнахме ремонта на инженерното съоръжение на границата между България и Турция на 18 май от пирамида 268 при Лесово, заявява капитан Грозданов. От там дотук съм минал разстоянието на крака, всеки ден навъртаме по 2-3 километра, обяснява той. Това означава три четвърти от цялото протежение на теленото заграждение. Капитанът и подчинените му оглеждат буквално всеки сантиметър от съоръжението. Само така са успели да забележат прорезите в оградата, извършени от „бежанците“, идващи от юг. Оказва се, че такива места не са малко.
„Били сме на много участъци, където е имало проникване от турска територия. Обикновено дупките се намират в основите на съоръжението. Нарязани са около квадратен метър, откъдето да се проникне през бруното (режещата тел – б. р.), през мрежата на второстепенната преграда и през паното на основната преграда. Самото „Бруно“ на места е намачкано, като са хвърляли одеала и дрехи върху него. Или е скъсан последният ред и от там е проникнато отгоре – със стълби. Нарязването е станало с ножици“, обяснява капитан Грозданов.
Но по-важното е, че воините са поправили тези участъци и са възстановили целостта на съоръжението. Сега работят усилено по килнатата от стихиите част. Първо свалят паната на основната преграда. След това режат ред по ред бруното, а после демонтират и останалите части на оградата в участъка.
После ще дойде ред на изграждането наново на съоръжението. Ще се издълбаят и бетонират отново гнездата, за да се укрепят коловете. После ред по ред ще се поставят бруното и паната. Всичко това не е леко, но поне не е ново за воините. Военната дузина, в която има и лекар, миналата година е участвала в строителството на оградата и е наясно с трудностите и рисковете.
Мисля, че ще се справим в определените срокове, категоричен е капитан Грозданов. И тръгва на поредния си дневен обход. За оглед – сантиметър по сантиметър.
Нито една машина не остава в калта
Заради лошите метеорологични условия понякога се налага да извличаме машини на ГП, а и наши, от локви и кал, заявява капитан Иван Кондев от Базата за ремонт на въоръжение и техника в Сливен. В Елхово и района той ръководи мобилна евакуационна група, която обслужва изцяло техниката. На негово подчинение са трима цивилни служители – майстори по ремонта и един сержант, който също е майстор.
Работим тук с една машина – подвижно ремонтно средство, казва офицерът. Екипът има и джип. На разположение на военнослужещите е и друга машина, която изпълнява функциите на подвижен гесеем. Когато на някое возило на Сухопътните войски край границата му свърши горивото, този автомобил отива на място. Зарежда машината, по норма, като всичко се отчита да последната капка.
Хората са специалисти, на които може да се има 100 процента доверие, изтъква капитан Кондев. В ремонта на руската техника няма никакви тайни за тях, допълва той.
По думите му, не се налага да чакат за резервни части повече от обичайното. Чрез координатора детайлите се поръчват Докато съответната аварирала част се доставя, върви демонтажът на повредения детайл. Така не се губи време. След това остава само да се монтира новата част. Така автомобилът е поправен и отново тръгва по маршрута си.
По думите на капитан Кондев, автофургоните, които се използват от военнослужещите за превоз на граничните полицаи, са преоборудвани за целта, така че с тях спокойно и безопасно да се придвижват хора. Всички водачи са с необходимата категория. Хората се качват във фургона, в който има седалки, осветление, звукова сигнализация. По този начин са осигурени прилични условия за превоза на хората от точка А до точка Б, казва капитанът. Фургоните са 12-местни.
Военнослужещите поправят и автомобилите на ГП съгласно оперативния план. Не правим разлика между нашите уазки и техните лендроувъри и ниви, ремонтираме всичко наред, справяме се, казва капитан Кондев.
Нов живот за уазки и лендроувъри
Високопроходими автомобили УАЗ, „Лендроувър“, Нива“ и други марки се връщат към живот, щом с тях се заемат хората на капитан Кондев. Екипът от майстори на гаечния ключ работи както на пътя, където някоя кола на военните или на граничните полицаи закъса, така и в ремонтната работилница на ГП в Елхово.
На този лендроувър нещо двигателят му затяга, стартерът върти трудно, поставя диагноза на гарираното в ремонтното хале возило на ГП старшина Димитър Димитров, който също е от Базата за ремонт на въоръжение и техника в Сливен.
Другите от екипа също работят по машината – източват антифриза, демонтират части от двигателя, проверяват системите. Предстои да бъдат поръчани части, които бързо да се доставят и лендроувърът отново да бръмне по чукарите.
Обичайно е от прахта по лошите пътища да се запушват въздушните филтри на машините. Почистваме ги, има си компресор, измиват се с водоструйка, казва старшина Димитров. Според него, уазката е по-добра от лендроувъра, защото е 7-местна и се поправя лесно, пък е и много здрава, и високопроходима. И вози по-леко, допълва майсторът, преди отново да се заеме с двигателя на лендроувъра.
