Полковник Александър Парашкевов: Тази работа иска сърце

Росица Цонева

– Полковник Парашкевов, как се развива отрядът за бързо реагиране?

– Историята на отряда не започва с мен, аз съм част от него през последните 5 г.  Създаден е през 1992 г. После му се прибавят допълнителни функции, особено след влизането ни в НАТО. Трябваше да подготвяме медицински екипи да работят в специфичните условия на мисиите ни зад граница. Обобщавахме опита на колегите, които минаваха през тези мисии. Така че някои неща в тази много специфична структура тепърва ще се развиват. Това са лекари, медицински сестри и помощен персонал – логистика, които работят в клиниките на ВМА, където прилагат опита, добит зад граница. Предизвикателствата на конфликтите днес са реално около нас. Като част от Българската армия екипите на отряда у нас трябва да реагират и при бедствия и аварии, и в мисиите зад граница, а и в хуманитарни, каквато беше тази в Хаити. Там бяхме от малкото медицински екипи, които на живо помагаха на населението след земетресението. А през последната година у нас наши екипи се включиха в помощ на населението като част от БА при наводненията. Така че, за съжаление, работа има в нестандартни ситуации на криза и придобитият ни опит помага, за да се справим със следващата. Затова трябва да се поддържа такава структура, защото и опитът от Хаити показва, че при катаклизъм, когато има структури на армията, там бяха войски на ООН, организираната сила в този момент, макар да е дала жертви, са били причината да се организира животът на хиляди хора в първите дни след бедствието, като са осигурили храна, вода и убежище от собствения си резерв и помощ за пострадалите. У нас тази организирана сила, която е натренирана и с опит, е именно ВМОБР в рамките на Министерството на отбраната. Отрядът има задачата при разрушена структура и недостиг на медицински кадри да бъде изпратен такъв модул или няколко модула, които да поемат нуждите на пострадалите. Но да не го бъркаме с „Бърза помощ“. Отрядът е структура, която подбира кадрите си, тренира ги, поддържа ги в готовност, така че да могат при нужда да бъдат изпратени. Защото за обикновените ситуации си имаме спешна помощ. Затова тази служба трябва да се поддържа и обновява и като концепция. И освен да се подготвя личният състав, и материалната, логистична част трябва да отговаря на тежките климатични условия, апаратурата да е мобилна, да е лесна за обслужване и да се държи в готовност

– А има ли проблем с попълненията на кадрите на отряда?
– Не точно проблем, защото е нормално съставът да се променя и възрастово с попълнение от млади колеги, които трябва да бъдат обучени. Проблемът е, че все по-малко колеги слагат пагони по една или друга причина…Оптималният вариант е 80% от състава на отряда да е от военни медици. Но трябва съставът да отговаря на абревиатурата си и не бива, както е сега, преобладаващата му част да е от цивилни медици. За това си има причини, естествено. Но този състав трябва да е военизиран, за да може, когато се подаде заповед, хората да са на разположение. По-друго е мисленето като отношение към реда и дисциплината и помага в екстрени ситуации да се реагира. Затова трябва да се променят някои нормативни документи. А що се отнася до стимулите… За тази работа трябва сърце, както и да звучи това. Тя не струва  1000 или 2000 лева. Ако нямаш  вътрешна нагласа, както казват, недей да мориш службата. Радвам се, че има много колеги, които са готови да се включат в екипа на отряда. И се надявам той да се развива.

– Какво си пожелавате за техниката на ВМОБР?
– При създаването на отряда автомобилите са били модерни, поддържани са и сега. Но с времето те остаряват.  А при екстрени ситуации, в които попадат екипите ни, факторът време е много важен. Но не е реалистично да искаме нещо, което сега министерството е затруднено да даде. Пожелаваме си го за в бъдеще. Има начини, които да компенсират недостатъците на автомобилната техника. Да се доразвият модулите с инструментариума, които да са в готовност. И ако няма автомобили, да се натоварват на хеликоптер. Да не оставаме само на ентусиазъм, макар с него да поддържаме духа, което също е важно. 

Ротация на екипа ни в Мали

В момента български военни лекари има в Афганистан, които осигуряват медицински контингента ни там. По стандартите на НАТО това е „Роля 1“ в Кандахар. Друга „Роля 1“, изцяло българска, е тази в Мали в тренировъчната мисия на ЕС. Вече втора година ние осигуряваме медицински международния й щаб в столицата Бамако. 
Току-що за там заминаха двама медици, за да заменят свои колеги от общо четиричленния ни екип в 4-месечната ротация. Спазват се изцяло стандартите на НАТО и екипът ни не може да си позволи да излиза от тях. Владеенето на френски и английски е наложително, тъй като болшинството от състава на тренировъчната мисия беше от Франция. Затова и подборът на медиците ни е строг, като се изискват и професионални качества, и езикови знания.
За Мали замина старшина санитарен инструктор Антон Димитров, за втори път в тази мисия, и старши лейтенант д-р Людмил Караканов, инфекционист от състава на ВМОБР, също за втори път. Част от задълженията на санитарния инструктор в тази мисия е и да шофира линейката. Трябва обаче  да се познават столицата Бамако и пътищата на страната, това е Африка. Движението в града е хаотично, не се спазват правилата на движение, шофира се в екстремни условия и не е достатъчно да имаш само шофьорска книжка.  Антон има този опит още  от март 2012 г., от първия български екип, ръководен от д-р Петър Трендафилов, когато с тях замина и началникът на ВМОБР полк.д-р Парашкевов. 
От Мали се връщат началникът на досегашния екип, хирургът полковник д-р Кирил Ленгърски с опит и от няколко мисии в Афганистан, и с добро владеене на френски език, и санитарният инструктор старшина Емил Стоянов, който е бил и шофьор. В Мали остават двама лекари и двама санитари, единият и шофьор на санитарния автомобил.
През годините на мисията в страната екстрени ситуации не е имало, само пътно-транспортни инциденти, както и извънредната ситуация заради опасността от разпространение на ебола, предизвикателство за цяла Африка и целия свят. Но правителството официално отмени извънредната ситуация. 
Но ситуацията в Мали е спокойна само на пръв поглед. В столицата Бамако  наскоро е имало престрелки и ранени. Обстановката е привидно овладяна, но може да се очакват инциденти и затова се поддържа готовността на ниво, дават се 24-часови дежурства. Това е една мисия, която не е в условия на конфликт, но под горния спокоен пласт винаги носи рискове и изненади. 

Те са лицето на армията ни по света

За над 10 г. в чуждестранни мисии участват почти хиляда български медици. Част от тях са от системата на МО, немалка част са резервисти. Натрупан е опит от работа на различни нива-„Роля 1“, „Роля 2“ и „Роля 3“. Българските военни медици придобиват навиците и уменията да работят по стандартите на НАТО, като не се отличават от колегите си от съюзническите страни в Алианса. Те поддържат това ниво, защото са военни лекари с пагони и трябва да отговарят на всички изисквания и предизвикателства, които има тази специфична професия, особено когато се излезе на мисия, на терен. Този опит се обобщава при анализа след всяко връщане на екипите от мисии, дават се препоръки и се открояват минусите. При подготовката на следващите екипи се ползва този опит, част от който доц.д-р Парашкевов е разгледал подробно и в дисертацията си на тема организация на хирургичната помощ  на нашите контингенти при мисии извън страната. В нея, на базата на десетгодишния ни опит с плюсовете и минусите му, са дадени предложения за развитието в тази област, която да е в синхрон със стандартите и изискванията на Алианса. Така че има  и практическа, и научна полза от тези наши мисии за развитието на военната ни медицина. И много наши медици, когато му дойде времето, ще обобщят своя опит, така че военната ни медицина да се развива в крак с най-силните образци на западната военна медицина. Военните ни медици са най-открояващото се лице на армията ни навън. Придобиха опит, не беше лесно в тези години, но извоюваха и утвърдиха име на българския военен лекар.

Фото Красимир Тодоров