Андрей Рангелов
Винаги се радвам, когато помагаме на хората, казва сержант Цветан Цанев. Той е командир на отделение инженерни машини в инженерния полк в Белене и от богатия си опит под пагон се е убедил, че самочувствието на военнослужещия идва от реалния принос за укрепване на сигурността и от помощта за населението в труден момент.
„Участвали сме в доста занятия. Но на полигона е едно, а когато помагаме на населението, действително съм горд, че сме си свършили добре работата, споделя сержантът. Той и колегите му са участвали при ликвиздиране на последствията от бедствията във Видин през 2006-2007 г., изграждайки диги, а също и при наводнението в Мизия през миналата година. Най-ценното от тези мисии, това, което ме прави горд, е, че достойно сме изпълнили задачите, изтъква сержантът.
Роден е в Полски Тръмбеш преди 42 години, завършил е техникум по механизация в Павликени. В армията постъпва през 1999 г. като един от първите кадрови войници, защото, по думите му „в армията се вършат неща, които са по-организирани, няма хаос, има ред, предвидимост на нещата“.
Решава да напредне в кариерата и кандидатства за сержантско място през 2007 г. Приет е на длъжност механик-регулировчик на инженерна техника. Завършил е професионалния сержантски колеж във Велико Търново.
Във формированието в Белене е от 1999 г. Всъщност тук е карал и казармата си като наборен войник през 1993 г., така че всичко за службата в дунавския град му е познато до пълни подробности.
В отделението му разполагат с две машини „Плаващ транспортьор“, или ПТС. Тази тежка техника е на въоръжение в Българската армия от… Внимание!… 50 години! Няма грешка. От половин век тези машини, които са на повече години от обслужващите ги воини, служат вярно в инженерните войски на България.
Транспортьорът е с тегло 22,7 тона. Дизеловият му двигател с мощност 359 конски сили дава възможност на металната грамада да „вдига“ 42 км в час по шосе и 12 км в час по вода.
Машината се използва главно за това войските да преодоляват водни прегради, обяснява сержант Цанев. Например може да бъдат превозени два механизирани взвода с цялото си снаряжение. Въпреки достойната си за уважение възраст петеесите активно и ефективно се използват по третата мисия на армията – за помощ за населението при бедствия.
С такава машина сержантът и неговите подчинени са участвали и при спасяването на населението след наводнението в Мизия. С трайлер верижният ПТС се превозва до мястото, където ще влезе в акция. Разтоварва се и екипажът получава заповеди от командирите къде да действа и какво точно да извърши. В зависимост от условията воините изпълняват задачите, примерно – евакуация на население от залетите от водата къщи и т. н. Иманно това правят воините при потопа в Мизия. Разузнават района, евакуират хора. Превозват лодки, с които пък екипите достигат до по-труднодостъпни къщи, за да спасяват хора. При това във водата грамадната машина се управлява по-трудно, но бойците успяват да я овладеят, без да повреждат инфраструктурата из залетите улици и дворове.
Като командир съм доволен от учебния процес в отделението, признава сержантът. Механик-водачите са на много високо ниво, гарантирам за това, изпълнявали са много задачи, доста години служба имат, хвали подчинените си той. Отделението ни е на ниво и винаги може да изпълни всяка една задача, категоричен е Цанев.
Женен е, със съпругата му имат две деца. Синът Румен е втори курс в техникум, а дъщерята Йоана – четвърти клас.
Дали един ден сержантът ще насочи децата си към военната професия? Ще ги оставя сами да си изберат бъдещето, казва той. И допълва – все пак бих ги насочил към армията. За да намерят в нея професионална реализация, ред и удовлетворение от преодолените трудности. Неща, заради които самият той гордо служи в строя.
Господарят на тежката техника
Той е механик-водач на плаващия транспортьор. И управлява тежката машина така, както обикновен шофьор кара леката си кола.
Но механик-водачът на транспортьора ефрейтор Диан Димитров винаги си дава сметка, че става дума за повече от 22-тонна верижна желязна грамада, която маневрира доста по-различно от лека кола или дори от камион. Ефрейторът добре познава възможностите и „характера“ на желязното чудовище, защото вече 14 години го командва във всякакви условия.
Не е лесно да се подчини тази техника, признава Димитров. Още като постъпих в поделението, не знаех какво ще карам и ми беше много трудно, докато свикна, допълва той. Но с времето човек се учи, заявява с усмивка.
Какви ли не случаи е преживял с транспортьора. Затъвал е в кал. При занятие в Дунав внезапно се късат щифтовете на двете перки и машината става неуправляема, влачена от силното течение.
Но добре че като всеки друг кораб и транспортьорът има котва. Бойците веднага съобразяват и я хвърлят във водата. Тя задира в дъното на реката и машината спира. Изгасят двигателя и направо във водата ремонтират транспортьора.
С тежката машина ефрейтор Димитров участва в спасителните работи при наводнението в Мизия. Транспортьорът, който може да превозва 70 души или един камион „ЗиЛ“, както и катери и лодки, помага за евакуацията на населението.
Впечатли ме гледката на потопения град, имаше много вода, припомня си ефрейторът картината на потопа. Дори асмите на хората край къщите не се виждали, толкова високо било нивото на талазите. Наложило се местен човек да изпълнява ролята на лоцман из залетите улици, за да не се удари грамадната машина в някоя сграда.
А хората посрещали воините като спасители. Ефрейторът и колегите му от екипа превозвали групи от бедстващи, доставяли питейна вода, дори се наложило да извличат заседнал противопожарен автомобил. Справили се без инциденти, явно си казал думата опитът, който имали от непрекъснатите занятият.
Постоянно влизаме в Дунав с транспортьора, за да тренираме различни задачи, казва ефрейтор Димитров. Заедно с другите от екипа са участвали и в много показни прояви. Във водата транспортьорът изпълнява същита задачи, както на сушата – с него се превозват от бряг на бряг хора, техника, оборудване и екипировка.
Ефрейтор Димитров е вече 14 години в армията. Първоначално служи като наборен войник в родния си Плевен. Веднага след това идва в Белене като кадрови войник. Не съм мислил защо, как, просто така стана, така се получи, обяснява избора си, който и досега смята за правилен. Щом съм 14 години в армията – значи съм доволен от службата, изтъква ефрейторът. Моментите извън службата посвещава на семейството си. Със съпругата си имат 3-годишен син – Александър.
Отделя време и за любимия си спорт – футбола. Играе в отбора на поделението. Както в спорта, в строя също са важни качества като смелост, решителност и най-важното – борба за победа до края, обобщава опита си от терена и от службата ефрейтор Димитров.
фото Красимир Тодоров
