Цончо Драгански
Мерките за безопасност
подчерта заместник-командирът на 68-а бригада полковник Костадин Кузмов, бяха много строги, защото и най-малката грешка при тези реални действия може да доведе до неприятни ситуации. Затова се наблягаше на земната тренировка, на земното отработване на всички елементи за парашутния скок – напускане на самолета, управление във въздуха, действие при пълен или частичен отказ на парашута и действие на парашутиста при приземяване…
Всичко се отработваше предварително на земята и постоянно се тренираше в тази област, въпреки че повечето военнослужещи са с голям опит. Например, полковник Роман Ромов – държавен експерт в дирекция „Операции и подготовка“ в Министерството на отбраната вече е записал над 820 скока. Заместник-началникът на щаба на 68-а бригада подполковник Николай Николов има над 500 парашутни скока. Той многократно е бил ръководител на парашутните скокове в такива подготовки.
По какви задачи тренираха военно-служещите?
Те извършваха дневен групов доцелен скок. Доцелен означава, че групата трябваше да се приземи в една цел. След което да събере материалната част, да се изнесе на определена точка и оттам нататък, ако има поставена тактическа задача, да я изпълнява. Ако няма – прибира материалната част и се включва в скатаването на парашутите. През първите дни скоковете бяха без контейнери, а след това – с оръжие и контейнери.
Домакините на подготовката военнослужещите от 68-а бригада се бяха погрижили за организацията. Сутринта преди скоковете се провеждаше предварителна подготовка и тренаж на парашутния полигон в района на бригадата. След това се натоварваше материалната част, превозваха се хората и се транспортираха парашутите.
Разчетите бяха такива, че около час и половина преди началото на скоковете всички трябваше да са на летището. Тук започваше непосредствената подготовка за скоковете – подготовка на парашутната материална част и ако се използваха – подготовка на въоръжението и контейнерите.
Извършван бе непосредствен инструктаж на личния състав. Той се заключаваше в топографската ориентировка на хората, запознаване с препятствията в близост или на площадката на приземяване. Съобщаваха се особеностите на скока – метеорологичните условия, в които ще се изпълнят и тактическите задачи за отделните заходи.
При използването на парашути с незабавното отваряне RS-4/4Т скачаха по 14 души на един заход от височина 450 метра. А с „Летящо крило“ и на свободно падане, броят на хората се определяше в зависимост от задачата и от височината – до 4000 метра. При каква сила на вятъра можеха да се проведат скоковете? Има определени норми, но те зависят от степента на подготовка на парашутистите.
В един от дните ръководител на скоковете бе майор Цветан Русинов – заместник-командир на батальон „Специални бойни действия“, а инструктори – старшина Даниел Стоянов, старши сержант Димитър Димитров, старши сержант Димитър Балев, сержант Мирослав Павлов и сержант Делян Павлов. Определяше се съставът на машините и воините поставяха парашутите за проверка на три линии. На първата линия проверяваше командирът на взвода, който бе и старши на машината. На втората линия проверката бе от командира на ротата, а на третата линия – от дежурния началник на „Парашутна служба“, като тази отговорна задача се вършеше от подполковник Георги Мянков и капитан Стоилко Здравков, които последни проверяваха готовността на воините, преди да се качат в самолет С-27J „Спартан“ . Много добро бе съгласуването на действията на участниците в подготовката с екипажите и с ръководството на Транспортна авиационна група „Враждебна“ от състава на 24-а авиобаза.
Защо точно „Чешнегирово“?
Воините парашутисти започнаха да използват летище „Чешнегирово“ от миналата година след дълго прекъсване. Тук са скачали редовно много отдавна, когато базата е функционирала. Условията са много добри и удобни за парашутни скокове. Няма съвместни трасета и необходимост от съгласуване с цивилното ръководство на летище „Пловдив“ или пък при излитане на вертолети от авиобазата в Крумово. Заместник-командирът на 68-а бригада „Специални сили“ полковник Костадин Кузмов изказа своята благодарност на личния състав за добре свършената работа и посочи, че без отличното взаимодействие с командването и екипажите на военнотранспортната авиация задачите нямаше да бъдат изпълнени.
Преживяването е неописуемо
Участник в парашутните скокове бе и полковник Светослав Халваджиев. От 18 октомври 2014 г. той е на длъжност началник на отдел „Специални сили“ в Командването на Сухопътните войски. Затова и не пропусна възможността да направи първия си парашутен скок с RS-4/4T. А след него следва вторият, третият и т.н. Но началото винаги се помни. Преживяването е неописуемо, това бяха думите му след приземяването.
Искам чрез в. „Българска армия“ да изразя моята най-дълбока благодарност на хората от Парашутно-десантната служба, а и на всички военнослужещи от бригадата, с които съм имал някаква комуникация по време на подготовката за парашутния ми скок, заяви полковник Халваджиев. В досегашната си служба той е бил командир на 38-и батальон на 2-ра Тунджанска бригада и след това началник на сектор „Подготовка и сертификация на декларираните формирования“ в отдел „Бойна подготовка“я на Сухопътните войски. Преди да заеме сегашната си длъжност, е завършил Колежа на Сухопътните войски на САЩ.
За мен този скок беше като първи, макар че преди това бяха записал 7. Но от една година не бях скачал и през това време се забравя усещането, сподели четвъртокурсникът от НВУ „Васил Левски“ старши сержант курсант Росен Маджаров. Призна, че го е съпровождала малка уплаха. Но след втория си скок е нямал никакъв страх, а само напрежение в границите на необходимото. В самолета е малко напрегнато, на вратата на самолета е критичната точка, но след излизането, като погледна, че куполът е напълнен, усещам адреналин и прилив на удоволствие. Така обрисува преживяването си старши сержант курсант Маджаров.
За едни курсанти тези парашутни скокове бяха поредни, а за други бяха първите. Сержант Руси Кърмаджиев е бъдещ летец-пилот. Но за да започне летателната си подготовка, той трябваше да направи поне два скока. При първия, отбеляза той, беше страшна тръпка, голям адреналин, но твърдя, че се справих отлично, защото най-важното, както казват нашите инструктори, е да сме живи и здрави, и да няма контузени. Мога да твърдя, че при втория си скок бях едно ниво над първия. Успях да управлявам парашута, насочих го към тревната площ и се приземих точно така, както се обучавахме цяла седмица. Сега съм щастлив и съм готов да отпразнувам своите парашутни скокове с колегите си, развълнувано разказа курсантът.
Някои твърдят, че вторият скок е по-страшен от първия. Така ли е било за него? Това наистина е така, защото при първия скок адреналинът е толкова силен, че всичко минава почти като филмова лента през главата и не се усеща напрежението и отговорността. А при втория скок по-добре осъзнаваш случващото се, по-спаднал е адреналинът, защото си видял какво е било през първия скок. Най-важното е да не се отпускаш, да не си мислиш, че като си направил първия си скок, си придобил малко опит, а да се държиш здраво до края и да разсъждаваш трезво във всеки един момент, обобщи курсант Руси Кърмаджиев.
След направените парашутни скокове той и неговите колеги от специалността ще започнат летателната си подготовка. Чакат ги напрегнати часове в Долна Митрополия при овладяването на самолет РС-9М „Пилатус“.
Безупречна организация
Да си назначен за ръководител на парашутните скокове, е признание и чест за всеки офицер от 68-а бригада „Специални сили“. Но същевременно и голяма отговорност.
Моите задължения са да организирам предскоковата подготовка, разполагането и проверката на техниката и на парашутната материална част. И след това да направя организация на скоковете, да следя за метеорологичната обстановка и за препятствията, които се намират на летището. Определям машините и заходите. Свеждам действията, които трябва да изпълнява всеки един скачащ. Така накратко описа част от задълженията си през този ден майор Цветан Русинов – заместник-командир на батальон „Специални бойни действия“, записал досега около 400 парашутни скока.
Той напомни на военнослужещите стандартните процедури при напускане на машината и какво трябва да направи всеки парашутист. Обърна внимание на отброяването на времето за отваряне на парашута, на следеното на обстановката около всеки и на последователните действия, на запазването на положението, насочването за приземяване и начина на приземяване…
И през цялото време на провеждането на скоковете майор Русинов и неговите помощници измерваха скоростта на вятъра. Преди всеки скок те трябваше да предадат последните данни за силата и посоката на вятъра. И чак след това започваше пускането на парашутистите от самолета. Ако се налагаше корекция, тя се даваше за следващата машина. А когато всичко завърши както трябва, това означава, че организацията на парашутните скокове е била безупречна.
Като тренировка за СИЗМ
Опитът на парашутните инструктори от 68-а бригада „Специални сили“ е впечатляващ. Трима от тях – старшина Даниел Стоянов, старши сержант Мирослав Павлов и сержант Делян Павлов използваха поредните скокове на летище „Чешнегирово“ като тренировка за състезанията в Полша. Те ще се проведат от 26 юли до 4 август т.г. и са в календара на Международния съвет за военен спорт (СИЗМ). Надпреварата в парашутните скокове ще бъде по приземяване в цел.
Старшина Даниел Стоянов вече е участвал в такова състезание в Индия и споделя опита си сред своите колеги. В актива си досега той е записал около 2400 скока, а старши сержант Мирослав Павлов и сержант Делян Павлов имат по около 500.
фото автора
