Часът е 4 сутринта. В района на 68-а бригада „Специални сили” започва товаренето на парашутите за предстоящите скокове. След минути колоната от автомобили потегля през улиците на още спящия Пловдив.
Малко след 5 часа на ширналата се поляна до летище Крумово воините вече свалят материалната част. Изгревът на слънцето ги заварва в трескава дейност.
Тук са се събрали войници, сержанти и офицери парашутисти от всички формирования на 68-а бригада „Специални сили”, от ВВС, ВМС и НВУ „Васил Левски”. В продължение на седмица цялото парашутно войнство на Българската армия извършва скокове от летателната си програма за годината.
Всъщност
предварителната подготовка
е започнала още предния ден. На нея е сведена заповедта на командира на бригадата полковник (от 30 юни бригаден генерал) Михаил Попов за провеждане на скоковете. Оттам започва наземното отработване на елементите на парашутния скок на полигона в района на формированието. След това воините скатават и подготвят парашутната материална част.
В летателния ден, вече на местността, парашутите отново се проверяват. Уточняват се последните въпроси, припомнят се действията на парашутиста във въздуха, свеждат се метеорологичните условия, на място се посочват опасните препятствия на плаца за приземяване.
С приближаването към момента за товарене на самолета, воините поставят парашутите и преминават през три линии на проверка – едната от командира на подразделението, втората и третата линия са от парашутните инструктори и дежурният по парашутно-десантна служба. И отново, за последно се уточняват заходите преди товаренето на машината.
Но да споменем
длъжностните лица,
които извършват всичко това. Ръководител на парашутните скокове е подполковник Ганьо Ганчев – командир на батальон от 68-а бригада. Помощник-ръководител е майор Бисер Христов, заместник-командир на същия батальон, до декември е бил заместник-командир на 101-ви алпийски батальон в Смолян.
Дежурни началници на отделение са майор Георги Мянков и капитан Антон Маринов. Става ясно, че един от парашутните инструктори – старши сержант Димитър Балев има рожден ден. Другите инструктори са старшина Даниел Стоянов, старши сержантите Мирослав Павлов, Дилян Павлов и Димитър Димитров, и сержант Николай Ватов.
Помощник-ръководител на площадката за приземяване е старши сержант Тончо Пехливанов. Дежурен лекар е старшина Лидия Дюлгерова и дежурен по свръзки – редник Ганка Георгиева.
Когато се определя едно ръководство, екипът е от един батальон, обяснява подполковник Ганчев. Той и командирът на полка са в първата смяна за скокове, ще скачат при първия заход на транспортния самолет С – 27 J „Спартан”.
Сутринта е тиха, спокойна, безветрието е пълно. Скоро самолетът пристига с грохот на летище Крумово. В една машина се качват 28 парашутисти, които ще скачат на два захода по 14, подредени по килограми.
Стремим се воините от стандартната група да скачат заедно, за да могат да се сработват и когато изпълняват боен скок да нямат никакви проблеми. Все пак, това ни е една от
целите
– изпълнение на тактически действия, не само парашутна подготовка, подчертава подполковник Ганчев, преди да влезе в самолета. След минути в небето се появяват първите букети от разтворени парашути…
Скоковете са от височини от 400 до 4000 метра. Те са учебно-тренировъчни и са два вида – единият е без въоръжение и снаряжение, другият е с въоръжение, снаряжение, контейнер и цялото оборудване. Скача се с парашути RS-4/4Т с принудително отваряне, RS-8 и с SOC-TW-7 (тип „Летящо крило”).
Мерките за безопасност са много строги, защото и най-малката грешка при тези реални действия може да доведе до неприятни ситуации. Затова се набляга на земната тренировка, на земното отработване на всички елементи за парашутния скок – напускане на самолета, управление във въздуха, действие при пълен или частичен отказ на парашута и действие на парашутиста при приземяване… Всичко се отработва предварително на земята и постоянно се работи в тази област, въпреки че няма военнослужещи с малко скокове и всички са с опит.
Единствено курсантите от НВУ Васил Левски” във факултет „Авиационен” в този ден изпълниха първия си парашутен скок. Другите курсанти от НВУ имаха вече по 4-5 скока.
Всеобщо беше мнението, че тези съвместни подготовки на парашутистите от Сухопътните войски, ВВС и ВМС са много полезни, защото предоставят възможности за обмяна на опит. Тренират се задачи по управлението на парашута и действията при напускане на машината, във въздуха и при приземяване.
След всеки парашутен скок се прави разбор. И според действията на парашутистите във въздуха и техните познания, се селектират хора, които да продължат обучението – да преминат от скокове на принудително разтваряне на парашута към изпълнение на скокове с отваряне на парашута след свободно падане.
След този ден следваше пак скатаване на парашути, пак предварителна подготовка, пак разчети…Важното е да няма голямо прекъсване, скоковете да бъдат по-редовни. А това ще бъде така, защото през юли се очаква българо-американската съвместна подготовка „Тракийско лято 2014”.
