Росица Цонева
– Г-н Калфин, как успяхте да се вместите в определения от вас срок с пакета социални закони, включително промени в пенсионната система, под кръстосания огън на работодатели и синдикати?
– Интересите се съчетават с конструктивност и разбиране, че има неща в интерес на всички, за които не трябва да се политиканства. Пенсионната ни система сега е в лошо състояние и с лоша перспектива. И с демографските тенденции на застаряване ще гарантираме на бъдещите поколения все по-ниски пенсии. Така че започнахме обсъжданията от много различни позиции, но в крайна сметка и синдикати, и работодатели, и представителите на държавата искахме да стигнем до работещата формула. Така че всеки направи своята малка отстъпка. Но пакетът дава гаранция за увеличение на новите пенсии. И второ, с този пакет от 1 млрд.лв. годишно се освобождава ресурс, който може да се използва за подпомагане на по-ниските пенсии. Така че едновременно и увеличаваме пенсиите, и освобождаваме ресурс, което е и целта ни. Това са промени, които ще дадат резултат във времето. Затова досега се отлагат, защото никое правителство не иска да приеме нелеки решения заради негативите от тях, а позитивите ще са при следващите правителства.
– От кой модел сме заимствали, защото няма общ образ на европейски пенсионер, т.е.няма обща европейска пенсионна система?
– Да, Европа няма общ пенсионен модел, но ние не сменяме модела и в България. Излишен е спорът това реформа ли е или укрепване на системата. Аз не държа да ме наричат реформатор, нито да му се казва реформа, ние запазваме конструкцията на пенсионния модел, както е разработен през 2000-та г. Сигурно може да се намери и по-добра конструкция, но коренната промяна на пенсионната система, както тогава, така и сега би „наказала” много хора. Затова сега търсим да укрепим и оздравим сегашната система и да й дадем възможност да осигурява по-добри пенсии. Реформата ще влезе в пълния си вид след 8-12 г.в зависимост от развитието на икономиката. Не търсим бърз ефект и разчетите са дългосрочни-за бъдещ период от 35-40 г.
– Неизбежни ли бяха промените в статуса на пенсиониране на военнослужещите, полицаите и другите служители в сферите на отбраната и сигурността?
– Да, когато се прави подобна промяна, е важно всяка група от обществото да дава по нещо, за да се случи. И да не се получава противопоставяне между отделни групи. Промяната в статута дава малък финансов резултат в НОИ, защото няма значима промяна в условията за пенсиониране за служещите в сектор сигурност в сравнение със сегашното положение. Приемаме минимална възраст за пенсиониране и предлагаме тя да е 52 г. 10 м. Това е и фактическата възраст, на която служещите в сектора се пенсионират досега. Като с по 2 м. годишно тя ще расте до 55 г., т.е. ще се достигне след 13 г. И на 55 г. ще се пенсионират тези, които днес са по-млади от 42. Променяме и неща, за които служещите в сектора отдавна настояват. Едното от тях е да запазват привилегиите си от работа в този сектор и когато са го напуснали. За да се пенсионира един военен сега, трябва да е действащ военен на служба. С промените, ако е натрупал 18 г. в системата, има 27 г. стаж и възраст, даже и да е напуснал системата, може да се пенсионира. Сега се дава по-голяма свобода на този, който по-рано е решил да излезе от системата. Въпреки че военнослужещите ме уверяваха, че целта не е да излязат по-рано, а да служат по-дълго. Никой офицер не мечтае да работи на бариерата като охрана. Така че възможността за бивши служители в сектор сигурност да използват опцията за ранно пенсиониране дава по-голям избор. Второ, приравняваме статута на служителите в сектор сигурност с тези извън него, т.е.не е задължително да се уволнят, за да се пенсионират, както е сега-подаваш рапорт за напускане и след това-молба за пенсия. Те ще могат да се пенсионират, работейки на същата длъжност. Това беше по специално искане на командването на Българската армия. Аз се срещах доста пъти с представители на командването, имаше и работна група в тази област, представена беше и комисията по отбрана в НС. Има някои редки специалности в БА, където, ако се пенсионират съответните офицери, се отваря празнота. И въвеждаме възможност, когато военнослужещ изпълни изискванията да се пенсионира, и по преценка на неговия ръководител, ако работи във важна за сигурността ни дейност, да продължи да работи и да получава заплата и пенсия, както би получавал и извън армията. В отделен фонд в рамките на общественото осигуряване са пенсиите на служителите от сектор сигурност за ранното пенсиониране, за да докажем, че никой не финансира тяхното ранно пенсиониране, че те не вземат от другите, а държавата ги осигурява с 40,8% месечно върху дохода и има достатъчно средства за ранното пенсиониране. Даваме възможност на тези, които до края на годината по сегашния закон придобиват право на пенсия , през следващите 3 г. да преценят по сегашния или по новия ще се пенсионират. Въвеждаме и задължението до 6 м. ръководителите на ведомствата в сектор сигурност да направят разбивка на степента на риск на служещите, за да се отчете това за различните условия за пенсиониране. Не се засягат и компенсациите при напускане и аз съм от защитниците им. И второ, продължава практиката работещите в нетипични условия-летци, парашутисти, водолази да се пенсионират 10 г. по-рано. Смятам, че за военнослужещите плюсовете в предложенията ни са много повече от утежненията. Имахме много добър диалог-и с командващите ВС, и с представителите на другите групи от сектор сигурност.
– А какви са финансовите измерения на вашите предложения и как ще се отразят на бюджета?
– Понеже промените влизат постепенно, пълният ефект ще се види след години. Но при запазване на сегашните пенсии с швейцарското правило за увеличаването им с процента на инфлация и при увеличаване на новите с 40% до 1,5 коефициент за изчисление, резултатът ще бъде да се спестяват до 1 млрд.лв. от сегашните субсидии от бюджета. Според мен, тези пари не трябва да се спестяват, а да остават в пенсионната система, но да се насочат към ниските пенсии.
– А имате ли „План Б”, ако в НС бламират предложенията ви?
– Няма как да има „План Б”. Бюджетът на общественото осигуряване е система достатъчно прозрачна. Но промяната на един от параметрите й в предложената система от мерки ще се отрази върху целия резултат. Ако парламентът не я приеме, експертите са единодушни, че досегашната система ни обрича на по-ниски пенсии от сегашните при негативните демографски тенденции.
– Ако ръцете ви бяха развързани, какъв пенсионен модел бихте предложили?
– Същият. Съгласието от работодатели и синдикати няма строго законодателна тежест, а е консултативно мнение на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Но ние не минахме проформа през него. Защото когато става дума за пенсионна система, е важно да я приеме обществото. Затова и умишлено настоявах 5 м. да водим разговори и никой тогава не очакваше, че ще стигнем до съгласие и общо становище…Но то се случи и е ясен знак и за депутатите, че политиканстването ще е извън контекста на това съгласие. Очаквам до началото на лятната ваканция да сме затворили тази тема.
– И кои са следващите битки на вашия екип?
– Битката тече, като има и паралелни. Свързана е с това да се стимулира трудовия пазар. Работни места, естествено, се създават от икономиката. Но ние се насочваме към най-трудното-към млади хора, към ниско образованите, демотивираните, хората в предпенсионна възраст. Сигурно няма да можем да се похвалим с големи числа на успех, защото лесно си намират работа добрите специалисти на пазара на труда. Но това е важно за обществото. Променяме закона за детските помощи и поставяме по нов начин семейните помощи за деца, което да стимулира отговорното родителство. Приключваме процеса на деинституционализация на децата от домовете за деца с увреждания от стария тип. И до края на годината те ще се затворят. Готвим промени и в социалната система за хората с увреждания, чиито темп на нарастване е бърз. Не приемам обаче да се създават настроения както към хората от сектор сигурност, така и към хората с увреждания, че те едва ли не източват системата. Напротив, те не получават това, което трябва да получат. Готвим законопроект за равнопоставеност между мъжете и жените и започваме цялостен нов проект, който да промени философията на системата на социалното подпомагане. Сменяме фокуса й–в момента е пълно със социални услуги с различни модели, над 1000, но те са разпокъсани и малки. Трябва да има карта на социалните услуги и да се прави комбинация от услугите в нея.