И какво се оказа накрая, след дискусии и прения между институциите – бригаден генерал Димитър Шивиков е „отстрелян” напълно законно. Така поне е според сега действащия Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Може да си накрая напълно невинен в съда, но щом те разследват, незабавно ти се отнема допускът до класифицирана информация. Това за генерала означава професионална смърт. И присъдата е произнесена не от съд, а от параграфа на един закон, който има своето място в правната ни уредба, но сякаш е писан от параграфи, а не от хора и подготвени юристи.
Става въпрос не само за жестоката постановка в закона, че по неговия смисъл ти си виновен, преди съдът да се е произнесъл. А за цялата му уредба. Особено по продължаване на допуска до класифицирана информация.
Какво се получава на практика? Офицерът, войникът или държавният служител Х работи в условията на придобит първоначално допуск, чийто срок е петгодишен. Няколко месеца преди изтичането му той е призован от съответния служител по ЗЗКИ и му се нарежда да извърши една камара, меко казано, безумия, за да му бъде продължен допускът за следващата петилетка. Служителят не е виновен – такъв е законът! Първо на Х му искат
свидетелство за съдимост
И то когато той си е на служба. Нали видяхме какво стана с генерал Шивиков – не само не е осъден, а само е разследван и допускът му вече е отнет. А нашият Х си има допуск. В службата му не е идвало известие от съда, че той е осъден през петгодишния период. Тогава защо да вади отново свидетелство за съдимост? Трябва да намери време, което да „подари“ на съдебната система, за да му бъде издадено това свидетелство. Както и да изтърпи унизителната процедура по проверки на входа на съда, където го събличат и изпразват джобовете му. Ами той не е подсъдим, следствен или заподозрян. Той е гражданин, който отива там за административна услуга, която, отгоре на всичко, е платена!
Следващата стъпка е Националната следствена служба. И тук – същият казус. Нали ако този наш Х е разследван, допускът му вече ще е отнет. Като на бригаден генерал Шивиков. Защо трябва да се пишат заявления, да се чака отговор от следствието, което, при образувано дело, веднага ще уведоми отговорника на нашия Х по класифицираната информация и допускът му ще бъде „вдигнат на трупчета“. И още една немаловажна подробност. От доста време проверката в следствието е
абсолютен формализъм
Защото с измененията на НПК близо 90 процента от престъпленията вече се разследват не от следователи, а от полицейски дознатели, които са в МВР. Може някой наш Х да има дознание – за грабеж, взлом, кражба – следствието няма да знае това, ще го знае МВР. Но МВР никой не го пита при т.нар,. „проучване по ЗЗКИ“. Сега само да не се сети някой „мъдрец“ да допише и МВР в пороя от книжнина, която се изисква при подновяване на допуска. Защото е ясно, че ако всички си вършат работата, ако наш Х има дознание срещу себе си, допускът му би трябвало да бъде отнет.
Класика на бюрократичния параграф е искането всеки път на копие от дипломата, лично заверено! Да приемем, че нашият Х работи на едно и също място, има допуск, който се води в една и съща регистратура. Значи там той има своето „дело“, където и предния път е донесъл копие от дипломата. Защо се иска отново това пусто копие? Съществува ли презумпция, че за тези пет години някой може да е лишил нашия Х от придобитото му образование? Всичко друго може да се случи по закон, само не и това! Дори т.н. „народен съд“ е убил сума ти хора, лишил ги е от собственост, близките им – от жителство и права, но
никой не е отнел дипломата
на професор Богдан Филов! Същото е и с исканата автобиография. Нали вече я има в регистратурата, с какво тя се е изменила за пет години, ако Х работи на едно и също място?
Твърде формално е и искането за документ за психическо здраве. Нали, ако в петгодишния период на действие на допуска с нашия Х се е случило нещо в това отношение, няма как началниците и отговорниците по ЗЗКИ да не знаят. Добра е и сделката с нотариусите, тъй като на всеки пет години нашият Х няма как да не мине и през тях за една напълно формална заверка на подпис под декларация. И на всеки пет години – нова снимка и попълване на въпросник, който Х прилежно е попълнил първоначално. Нали, ако има някакви изменения, спрямо данните във въпросника, това няма как да не се знае! Или за пет години му се е променил единният граждански номер? Цялата процедура сякаш е съчинена за
пилеене на време
и за плащане на пари. Така звучи през безпристрастния поглед на служителя Х, който трябва да поднови допуска си до класифицирана информация. Само в столицата, където все пак всичко е концентрирано, разкарването не е малко. На едно място са свидетелствата за съдимост, на друго – следствената служба, на трето – „психото“, на четвърто нотариусите. Като всички тези, облагодетелствани от ЗЗКИ институции, работят с работното време на нашия Х. Вариант 1 – той си взема отпуска. Вариант 2 – съвсем официално кръшка от работа!
А и фабриката за лесни пари работи успешно. Свидетелство за съдимост – 5 лева. Такса за банката – левче! И така, пет лева, пет лева, пет лева – съдебният бюджет се пълни капка по капка. А банката успешно прибира по стотици левчета на ден само от един свой клон в един съд. Следствието също не минава безплатно. Твърде заглъхващите му напоследък функции явно се поддържат административно и финансово от таксите – 2 лева, като се плаща и на поредната банка. И като се види каква върволица се вие само в Софийския районен съд за свидетелства за съдимост, които явно всеки иска за всичко,
как валят левчетата
не може да не се досети човек, че държавните такси са направо фабрика за лесни пари. Съдимост се иска за работа – съдът прави пари, съд и следствие се искат за разрешително за оръжие – пак пари, за класифицираната информация… да говорим ли още! Разбира се, неизбежно е попълването на въпросник и събирането на документи при първоначално кандидатстване по ЗЗКИ. Но защо трябва в условията на действащ допуск, което значи, че не са настъпили никакви противоречащи на него изменения, всичко да се започва от самото начало? Това твърде много прилича на бюрокрация, облечена в закон и защитена от него. Закон, който, видя се и в случая с бригаден генерал Шивиков, се нуждае от основна промяна!
