– Г-н Михайлов, на снимката от живата верига около Народното събрание се вижда, че има много оператори. Как стана така, че само Вие записахте прословутата реплика на Петър Младенов „Най-добре е танковете да дойдат“?
– Когато докараха колата с монтирана мегафонна уредба, мен ме избутаха до вратата на Народното събрание и аз снимах опита за реч на Петър Младенов през гърба му по посока към площада. Всички други камери го снимаха в лице от стълбите пред парламента. Когато Петър Младенов ядосан хвърли мегафона след думите си към хилядите хора „С този екстремизъм вие вкарате България в пропастта“, мина покрай колата и се спря на входа на Народното събрание, той застана на един метър от мен, а всички камери бяха от другата страна. Точно в този момент, обръщайки се към министъра на отбраната Добри Джуров, той афектирано произнесе „Най-добре е танковете да дойдат“. Експертната комисия, която разследваше автентичността на записа, накрая е записала, че според 32 членове на фразата е „Най-добре е танковете да дойдат“, а само двама, че е „по-добре“.
– Каква беше тази комисия?
– Започна следствие, което се водеше от Бойко Рашков, по ирония на съдбата сега шеф на Комисията за контрол на разузнавателните средства. Следствието назначи експертна комисия за установяване на автентичността на записа. В комисията влизаха 34 души от най-видните специалисти по звук, картина, кино, криминалистика – от школата в Симеоново, инженери по видео и звук. Те направиха копие от оригиналния запис и го изследваха, за да видят дали има намеса. Накрая установиха, че категорично не е имало намеса. Доказа се неговата автентичност. По късно следствието призна, че са изпрали тайно записа и за експертиза в КГБ, но и от Москва са им отговорили същото.
– Вие кога чухте тази реплика за пръв път?
– Чух я още при изричането й. Веднага казах на жена ми Ели, която беше до мен, да се прибира при децата, защото става страшно, а аз оставам туку каквото и да става. След това казах на Мария Желева, която познавах от киното, че може да стане голяма провокация, за да каже на ръководителите на СДС да се опитат да успокоят напрежението. Големият проблем на площада беше, че нямаше звукови уредби и когато хората освиркваха Петър Младенов, те не го освиркваха за това, което говори. Преди това през деня всички оратори, които се опитваха да говорят – и Желю Желев, и Христофор Събев, и Константин Тренчев, говореха по едни малки мегафончета също бяха освирквани, защото нищо не се чуваше. Към 19.15 вечерта от СДС призоваха хората да се разотидат. Точно в този момент от Народното събрание излязоха няколко депутати – Станко Тодоров, Нешка Робева, а след тях и Петър Младенов. Той излезе в най-неподходящия момент, когато вече беше създадено напрежението. Целият площад скандираше: „Както вчера, микрофон!“. (предишния ден, на 13 декември имаше голям митинг на БСП пред БНБ и площадът беше озвучен). Петър Младенов беше неприятно изненадан на 14 декември, защото предишните дни беше приеман като герой и изведнъж започнаха да го освиркват и да му искат оставката. Затова излезе от нерви. Разбираемо за човек, който 30 години беше свикнал на режисирани партийни аплодисменти. После отричаше, като твърдеше, че е казал : „Станко да дойде“ и записът е фалшификат. Оказа се обаче, че е истина и той си подаде оставката. През целия ден вътре в парламента те са чували какво става на площада и са били готови да използвт насилие. Най-добре това е описано в мемоарната книга на ген. Атанас Семерджиев, който по онова време беше началник на Генералния щаб на армията. Има цяла глава, посветена на този ден. Преди десетина години, на погребението на Зако Хеския, ген. Семерджиев ми каза: „Г-н Михайлов, искам да ви се извиня за тогава. Това, което вие казахте, беше истина“ и ми подари книгата си „Пожарът“. В нея имаше глава, наречена „Танковгейт“. В 17.30 ген. Семерджиев от НС е отишъл в Генералния щаб. След 19.30 е получил нареждане по телефона от министъра на отбраната ген. Добри Джуров да приведе танковата бригада в Горна баня в бойна готовност. Ген. Семерджиев е отказал изпълнението с мотива, че така можело да се предизвика допълнително напрежение и паника. И без това около площада на Народното събрание е имало струпани вътрешни войски. След девет и нещо е получил отново нареждане, но е отказал да го изпълни, защото не е получил нареждането писмено.
– Защо толкова дълго записът не беше показан, а и следствието се проточи до оставката?
– По няколко причини. Една от причините беше, че беше невъзможно единствената Национална телевизия да излъчи записа. Шеф на телевизията беше Филип Боков и всяко нещо, което се излъчваше, минаваше през цензура. По-късно записът беше излъчен в предизборната кампания на СДС. Тогава отговорност за излъчваните материали носеха политическите партии. Това, което се излъчваше, не минаваше през ръководството на телевизията. Касетата с предизборното студио директно се излъчваше в ефир. Записът трябваше да бъде излъчен в самото начало на предизборната кампания. Аз настоявах това да бъде направено още от началото на кампанията – през май, но никой от ръководителите на кампанията не искаше. В края на май разбрах, че отсрещната страна знае, че има такъв запис и е оказала противодействие. Наистина от март службите са знаели за съществуването на такъв запис, без да знаят автора му, а най-приближените около Петър Младенов и службите са му казвали той да отрича и че те ще се справят с положението. По това време всички записи – аудио, видео, снимки, са били иззети от снималите ги на площада. Взети са записите от радиото, от телевизията, за да се унищожат и после да се каже: „Ето, никой не го е записал. Значи това, което се излъчва, е фалшификат“. След това са щели да излязат с версията, че той е подготвен от американските служби. После пък започнаха спекулации, че е имало компютърна обработка в компютърния център на НАСА.
– Кога за първи път се появи съобщение за записа?
– На май 25 май 1990 г., след като СДС отказа да подпише бутафорното споразумение за ненасилие, се появи съобщение във в. „Дума“ на първа страница от тогавашния кореспондент на вестника във Варшава Максим Бехар. В него се съобщаваше, че на среща на български студенти във Варшава с д-р Петър Берон, президентът на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев е казал, че опозицията разполага с такъв запис. Беше странна появата на такъв текст без коментар, опровержение или каквото и да било. И то в „Дума“ на Стефан Продев. Два дни по-късно във в. „Демокрация“ се появи информация от симпатизиращите на СДС в службите, че съществува идея да се инсценира опит за атентат срещу Петър Младенов, а вината да се хвърли върху опозицията. Явно този вариант е бил обсъждан, като се е очаквало ние да излъчим материала по-рано. Тогава и аз се съгласих да не излъчваме записа. Записът беше излъчен в четвъртък, 14 юни, между първия и втория тур на изборите. След това започна разследването. Аз прекарах над 20 часа в следствието.
– Къде се съхраняваше записът?
– Там, където на службите не можеше и да им хрумне. След години и ген. Любен Гоцев призна провала им. Просто службите играеха по техните си правила, а аз като аматьор им развалях играта. Освен това не се доверявах на никой от ръководството на СДС, дори на Желю Желев. Години по-късно се оказа, че е имало и други причини СДС да не иска излъчването на записа. Преди пет години ме поканиха по случай 20-годишнината от началото на промените в СУ „Св. Климент Охридски“ да покажа целия запис, който е над един час за онова, което се случваше през целия ден на 14 декември. На митинг на БКП предишния ден – 13 декември, беше обявено, че на 14 ще бъде отменен член 1 на Конституцията, който постановяваше ръководната роля на Комунистическата партия. По време на дискусията беше зададен същият въпрос – защо записът е бил излъчен толкова късно. Аз им разказах това, което знаех. Изведнъж стана Петко Симеонов, който също беше там, и втрещи всички.
В края на месец май, след неподписването на споразумението, е имало среща, на която Петко Симеонов и Желю Желев са били при Андрей Луканов и Петър Младенов, и са им казали, че знаят, че има такъв запис и ако СДС го излъчи, БСП ще публикува досиета на ръководители и кандидати за депутати на СДС. „Абе момчета и момичета, има и нещо друго“, каза Петко. „СДС се състоеше от 15-16 партии и организации и все още не знаехме кой, кой е.“ Симеонов обясни на студентите, че ако се разкриели агентите кандидат-депутати седмица-две преди изборите, СДС ще загуби изборите.
– Тоест шантажът с досиетата започна още тогава?!
– Нещо повече. На 13 юни, след първия тур на изборите, в предизборното студио на БСП(БКП) бяха излъчени монтирани кадри, в които се внушаваше, че СДС е фашистка политическа сила. Бяха излъчени инсценирани покушения върху жилища, в които живеят привърженици на БСП. Кадрите завършваха с пияни младежи и едно момче, което си бие хероин, като се внушаваше, че това са протестиращите срещу резултатите от изборите на 10 юни софийски студенти. Оказа се, че това бяха кадри от документален филм, правен през 1987 г., а момчето е починало преди 1989 година, но БСП не се посвени от тази манипулация между двата тура на изборите. Един от режисьорите на това предаване беше Нидал Алгафари.Тогава с Малина Петрова в един глас казахме: „Ще си го получите“. Решението за излъчване на записа беше наше и спонтанно. Минута по-късно се обади и Жожко Данаилов, и той каза „пускаме”. Кадрите с репликата бяха в отговор на цялата манипулация и обвиненията, че СДС иска да упражнява насилие. Това не беше съгласувано с ръководството на СДС, а вечерта след излъчването Петко Симеонов ни три сол на главите. Но БСП нямаше време за ответен удар. Оставаше им само петъка, 15 юни, а съботата беше ден за размисъл.След като записът беше излъчен, цялата пропагандна машина на БКП направи всичко възможно да внуши, че това е монтаж. По-късно се опитаха да манипулират следствието. Опитаха да притискат мен и семейството ми. Оказали са натиск и върху част от комисията.Членове на комисията обаче не са се поддали на натиска, който е бил упражнен върху тях. Решаващи бяха и свидетелските показания на сестрите Ягода и Жени Апостолови ( Жени беше учителка по френски на дъщеря ми), публикувани на 4 юли в саморъчно подписана декларация във в. „Демокрация“ (в нито една друга медия – нито радиото, нито телевизията, нито вестниците под контрола на БСП не посмяха да публикуват това).
– Бяхте ли казали на следователите за тези свидетели?
– Още при първия от многото разпити в Главно следствено управление. Дадох и координатите на сестрите, но те така и не бяха потърсени от следователите. Техните показания щяха да обезсмислят сценария за „монтаж, манипулация и последваща обработка на записа“. Ягода и Жени бяха първите, които чуха записа. Веднага от площада аз отидох у тях – те живееха срещу задния вход на университета. Пуснахме на техния видеомагнетофон касетата. Те видяха и чуха записа. Понеже имаха контакти с хора от неформални движения, ги помолих да се обадят и да изпратят представители на площада. Във времето след 20 часа там бяха останали наистина само лумпени и провокатори и малко трябваше, за да се предизвикат определени събития. След като ситуацията се изостри, Ягода и Жени решиха да разкажат за всичко публично, опасявайки се, че могат да бъдат отстранени като неудобни свидетели, видели записа минути след заснемането. Само „Демокрация“ публикува техните свидетелски показания. Тогавашният му главен редактор Йордан Василев скри текста в пазвата си и каза: „Евгени, докато този текст не бъде публикуван, аз няма да напусна печатницата“. Тази информация излезе на 4 юли, а вечерта съобщиха за решението на експертната комисия. Дотогава го бавеха. Бойко Рашков беше бесен, когато видя текста в „Демокрация“. Истината е, че цялата партийна машина на БСП не успя да се пребори със силата на свободния дух и посъветваха Младенов да си признае. Но най-важната роля за оставката му изиграха студентите и Градът на истината. На 4 юли Петър Младенов излезе и призна с половин уста, че го е казал, но не подаде оставка. Същата вечер Желю Желев и Виктор Вълков излязоха с призив да се прекрати протестът и заявиха, че приемат извинението на Петър Младенов. Хората, главно студентите, обаче твърдо казаха, че не искат лъжец за държавен глава и той трябва да подаде оставка. И на 6 юли Петър Младенов си подаде оставката.
– Тогава танковете не дойдоха, но тия дни дойдоха два американски танка и се вдигна голяма олелия.
– Това е само едно тъжно доказателство, че след 25 години от онези събития комунистическата пропаганда не само не е отслабнала, а е станала още по-силна, защото в нейните ръце е собствеността на повечето от медиите.
Тодор Токин
