В какво състояние е военнопромишленият ни комплекс и каква е картината в момента в сравнение с други години. На този въпрос се опитваме да отговорим и не само заради старата слава на този отрасъл в България. Впрочем, българската отбранителна индустрия има 130-годишна история.
След първоначалния срив, както в много други сектори на икономиката ни след промените, постепенно и без шум, с цената на усилията на специалистите, с които се гордеем в този бранш, не само се съхраниха кадрите, но с гъвкавост и все нови идеи на този толкова труден международен пазар, България наистина запази името си на производител и търговец с отбранителната си индустрия.
И не само. Тя си остава предпочитан партньор на пазари, където за дори по-мощни икономики още не е отворена вратата.
Какви са хоризонтите пред този сектор, за който европрограми няма. Това обаче отдавна не е съвсем точно. Защото се оказва, че „План Юнкер“, но под друга форма, може да подпомага проекти на отбранителната промишленост на страните от Европейския съюз. От общо 140 проекта три ще бъдат български. Просто трябва да търсим пътищата към този шанс за отбранителната ни индустрия. А нейните специалисти са доказали, не само че винаги „са в час“, а че са в авангарда на новите технологии в бранша. То в него или си отличник, или те няма на картата…
Военнопромишленият комплекс в България отдавна не е държавен монопол. Той отдавна е както в абсолютно частни ръце, а така и основно под шапката на Министерството на икономиката. Три от предприятията, възлови за българската отбранителна индустрия в сферата на управление на икономическото министерство, са „Кинтекс“, ВМЗ-Сопот и НИТИ-Казанлък. Наистина, производството и реализацията на продуктите на тази индустрия през последните години бележат сериозен ръст. През 2012 г.износът на целия военнопромишлен комплекс е бил на стойност 219 млн.евро, 2013-а-нараства на 235, а през 2014-а е почти удвоен и е на стойност – около 404 млн.евро. „Кинтекс“, например, отчита печалба в размер на 5465 млн. лв. за миналата година, което спрямо 2013-а е ръст около 3 пъти. ВМЗ-Сопот, което дълги години е на загуба, реално през 2014-а г. дружеството отчита печалба за 265 хиляди лева срещу загуба от почти 13,5 млн. лв. за 2013-а. В момента ВМЗ има много сключени договори, които му осигуряват стабилност, и изплаща старите си задължения към държавата. Така че военнопромишленият ни комплекс върви добре и въпреки някои „пророчества“, нещата се стабилизират. НИТИ започна също да възстановява дейността си. През 2014-а приключва с брутна печалба в размер на 174 хиляди лв., като има продажби в размер на 1,5 млн.
Частният или държавният сектор-кой е по-добре
Дали има разлика в състоянието на частния и на държавния сектор в отбранителната индустрия? Дълго време ВМЗ-Сопот и НИТИ имат проблеми, но последната година се отчита стабилизация. И Кинтекс работят много по-добре. Частният сектор също е стабилен. Специалистите оттам споделят, че имат договори за 2-3 г. напред на пълен капацитет от производствените си мощности. Т.е. няма никакъв проблем за производството на българската отбранителна индустрия и в държавния, и в частния сектор.
Важното е къде сме в международната конкурентна среда, като се смята се, че имаме производства на световно ниво.
Българската отбранителна индустрия има много традиционни продукти. Специализирали сме се в производство на противотанкови и зенитни системи, боеприпаси и пиротехнически изделия, авиационни боеприпаси, оптично оборудване, комуникационно и радарно. ТЕРЕМ е специализиран в поддръжката и модернизацията на военна техника. Имаме системи за наблюдение и контрол на морски и сухопътни граници, инженерингови и морски боеприпаси, акумулаторни батерии за подводници. И включително
и държави от НАТО закупуват от наши акумулаторни батерии
Така че нашата отбранителна индустрия си е на абсолютно световно равнище. Имаме специализация и в малките оръжия и лекото въоръжение. Така че като предимство може да бъде изтъкната гъвкавостта на българската отбранителна индустрия и стремежът й да се адаптира максимално бързо в съвременните пазарни условия. Става дума и за частния, и за държавния сектор.
Важен е, обаче, въпросът какво предвижда стратегията за развитие на българската военна индустрия и как държавата застава зад този специфичен бизнес. Самата стратегия за развитието на българската отбранително-технологична индустриална база е разработена от държавата съвместно с българската отбранителна индустрия. А в сдружението БОИ членуват и частни, и държавни фирми. В стратегията е залегнало цялостно запазване и развитие на традиционната отбранителна индустрия, повишаване на иновативността, квалифициране и преквалифициране на българските специалисти, повишаване на технологичните й възможности. Предвижда се и включване на българската отбранителна индустрия
като част от европейската отбранителна индустрия
Не на последно място, предвижда се и участие в програмите за изследвания и технологиите в рамките на НАТО и Европейския съюз. А през 2015 г. вече се приема национална програма за изпълнение на стратегията, разписва се дневният ред за осъществяването й с конкретни цели и мерки. Министерството на икономика е включило всички мерки по отношение на отбранителната индустрия в програмата на кабинета за стабилно развитие: 2014-2018 г., което реално е предпоставка за приемствеността в отношението към отбранителната индустрия, извън мандатното мислене. Важно е и че нормативната база в областта на експортния контрол е изцяло хармонизирана като законодателство при спазване на международните договорености, които България е подписала.
Освен стратегията са разработени и други национални документи и държавата предприема действия за подпомагане развитието на отбранителната индустрия. Създаден е проект на стратегия за
изследване и технологии в сигурността и отбраната
внесен за разглеждане в Министерския съвет. Учреден е Индустриален форум като механизъм за свободно обсъждане на въпросите, свързани с развитието на стратегията. Сформирана е и контактна експертна група за свободно обсъждане на въпросите, свързани с нея. Както и контактна експертна група към междуведомствения съвет по отбранителна индустрия, в който участват представители и на държавните органи, и на научните среди, и на бизнеса. Това е място, където те се срещат на обща маса за разговори.
Росица Цонева
