Медицинският туризъм в България ще се развива и заради нашата хирургия, смята началникът на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА
-Проф. Владов, каква картина на възможностите на българската хирургия очерта ХХ-ият конгрес по хирургия с международно участие?
– Конгресът беше много успешен и делови, в него участваха 490 души, а 20 чуждестранни колеги, лектори на високо ниво, бяха дошли от цял свят. Участваха много млади хирурзи, за които се представиха специални сесии, презентации имаше на български и английски. Във фокуса на научните дискусии бяха новите технологии, лечението на онкологичните заболявания и подготовката на следващото поколение хирурзи, разговорът беше за наследството и за бъдещето ни. От нашите колеги на конгреса бяха отличени проф. Такоров и проф. Михайлов. Много съм доволен и защото младите хирурзи видяха, че има място и за тях „под слънцето” и че някой се грижи за това те да се изявяват в тази сложна професия.
– А къде сме ние, както се казва?
– Картината показа, че българската хирургия не само не е изостанала, а че е в крак с модерната хирургия. И каквото се прави в Европа, това се прави и в България, имаме много добри резултати. По отношение на онкологичните заболявания сме „в час”, засега може да се желае повече в колаборацията с онколозите в хирургията, обект на мултидисциплинарния подход. Важното е, че пациентите могат да разчитат на световно ниво на хирургията. Защото има болници у нас, държавни и частни, в които се прави хирургия на съвсем високо ниво, при съответните условия и компетентност. И може би предстои да започне да се развива медицински туризъм в тази посока и не в бъдещето, а в настоящето. За това се иска само повече реклама. Още повече, че и около нас има страни, които могат да се възползват от услугите на нашите висококвалифицирани лекари. Жалко е, че много българи търсят услугите на болници в близки страни, където е и по-лъскаво, но и по-скъпо.
– Още нещо за „снимката” на българската хирургия днес?
– Има места у нас, където на високо ниво се прави лапароскопска чернодробна хирургия, както и хирургия на панкреаса. Има поне няколко болници, които правят сериозна роботизирана хирургия – на дебело черво, панкреас и на черен дроб. Което е абсолютно съпоставимо с медицината в европейските страни. Това че изоставаме в трансплантациите е очевиден факт, но в това основна роля играят странични фактори, които са в организацията на този процес, особено на донорството. Оттам идват проблемите. Иначе това, което можем с колегите ми да правим, могат да го правят в чужбина, можем да го правим и ние. Така че в това отношение имаме абсолютното самочувствие, но може би държавата трябва малко повече да обърне внимание на трансплантациите. И да се обърне към компетентните, а не да се изказват хора, които не са виждали през живота си трансплантиран болен.
– Кои са големите постижения на ВМА в тази област?
– ВМА е един устойчив център, в който се прави голяма чернодробна, панкреатична хирургия и чернодробни трансплантации. Въпреки ниския брой на донорите, трансплантационната програма върви и тя има съвсем добри и прилични резултати. Което не е малко, защото всичко това се дължи на ентусиазма на мен и на моя екип и на хората във ВМА. Които въпреки всички трудности продължават да подкрепят трансплантационната програма. Какво по-голямо постижение от това да задържиш нивото на една хирургия повече от 20 г. на високо ниво, признато в международен мащаб. Защото самото присъствие на чуждестранните колеги на нашия конгрес е признание за качествата на хирургията ни. А това бяха световни имена, като проф. Хан от Южна Корея, първият човек в света, направил лапароскопска дясна хепатектомия за жив донор, италианският проф. Турзили, един от хората, създали паренхимосъхраняващата операция при чернодробни резекции, проф. Дукмак от Париж, първият направил робото-асистирана чернодробна трансплантация.
– Донорите са малко, но за тези години създадохте три екипа.
– Да. И самият факт, че държим нивото високо толкова години е красноречив. Няма падове, въпреки че много колеги минаха през клиниката ни, станаха професори, развиха техни клиники, нашата клиника си върви, като резултатите и нивото й остава едно и също. В обучението на по-младите колеги единствената „новост” е многото работа. Защото за да станеш добър хирург, трябва много да работиш и да се лишаваш от много удоволствия, за да си винаги в кондиция. Освен това, много дава опитът и на чуждестранните хирурзи, които оперират „на живо” при посещенията си тук повече от 15 г. При нас са оперирали медицински светила като проф. Собран, проф. Скатон, проф. Ким, аз също съм оперирал така.
– Накъде се развива трансплантологията?
– Новостите са в онкологичната трансплантология, при която правим чернодробни трансплантации на болни с онкологични заболявания при строго определени индикации. И това е голямата новост в световен мащаб. Ние също имаме трансплантирани пациенти с онкологични заболявания. Засега, разбира се, това става много бавно и може би ще стане рутинна практика, когато има повече донори и когато се изчистят още повече индикациите за трансплантацията на онкологично болните.
– Ще измести ли изкуственият интелект постепенно хирурга?
– Все още хирургът не може да се замени от изкуствения интелект. Защото той помага при подготовката и планирането на болните за големи оперативни интервенции и за менажирането на следоперативните усложнения. Но на този етап платформите на изкуствения интелект не могат да заменят действията на хирурга. Могат да му дадат различни решения, но той трябва да избере правилното. Тук морално-етичният момент е кой трябва да носи отговорността – хирургът или изкуственият интелект. Все още нещата не са толкова ясни, а много хора се опитват да приписват на изкуствения интелект прекалено много способности. Специално в хирургията на този етап има неща, в които хирурзите не могат да бъдат заменени.
– Какъв път проправи вашата клиника за 23 г.?
– А догодина ще станат и 20 г. от първата трансплантация. Нашата клиника въведе модерната чернодробно-панкреатична хирургия у нас. Въведе и лапароскопската чернодробна хирургия, и панкреатична хирургия. Всички първи тези операции са направени в тази клиника. Направихме първи чернодробната трансплантация от жив донор, първата ретрансплантация. Клиниката ни е дала страшно много на българската хирургия и от нея излязоха много значими и стойностни хирурзи – някои от тях продължиха навън, други оглавиха клиники във ВМА. Успяхме да изградим 3 екипа за трансплантациите. Чернодробно-панкреатичните хирургии са обречени да бъдат най-високо в йерархията на хирургичните специалности. Защото тази хирургия е най-сложната от всички видове хирургии. И всички се равняват по тях.
– А какво предстои напред?
– В края на кариерата си аз професионално нямам вече за какво да си мечтая. Не че съм „изкачил Еверест”, но никога не съм се вземал насериозно, за да смятам, че съм постигнал някакви професионални върхове. Доволен съм, че покрай мен израснаха много млади и стойностни хирурзи, които сега са водещите хирурзи в държавата. Това наистина ми стига, заедно с признанието на хората.
