Армията дава много възможности, казва 38-годишният войник от 4-ти полк, завършил „Актьорство за драматичен театър“.

Редник Иво Танев е роден на 22 ноември 1988 г. Завършил е през 2013 г. „Актьорство за драматичен театър“ в Пловдивския университет. Обучавал се е в класа на доцент Иван Налбантов, а преди това – в класа на Виолета Гиндева. Бил е гостуващ актьор в представления на Пловдивския драматичен театър като „Крал Лир“ и „Възвишение“. Предложена му е щатна длъжност в Сливенския театър, но финансовата част не го е удовлетворявала, не е била на нивото, от което се нуждаело семейството му, вече имали едно дете и очаквали второ. От 20 юли т.г. е войник в 4-ти артилерийски полк в Асеновград.
– Редник Танев, как се породи желанието ви да кандидатствате актьорско майсторство?
-В Пловдив завърших Професионалната гимназия по туризъм. Имаше много пътища пред мен. Но най-интересно, впечатляващо и любопитното беше актьорското майсторство. Не знам откъде беше породена идеята. Но винаги е било нещо, което ми е интересно и винаги съм искал да общувам с повече хора едновременно, да преодолявам напрежението и стреса, да имам самочувствието да се представям пред тях. И да познавам характера на хората, което е в основата на актьорското майсторство. За да можеш да пресъздадеш един образ, трябва да го разбираш. Кандидатствах само „Актьорско майсторство“ в Пловдивския университет и… ме приеха.
-Имали сте известни преподаватели по актьорско майсторство. Какво научихте от тях?

-Впечатленията от тях са ми много добри, за съжаление и двамата вече не са живи. Иван Налбантов имаше неподправено чувство за хумор. Но ни казваше, че най-важно е да не се вземаме на сериозно, защото животът е твърде кратък и каквито и грешки да си направил, важното е да се поклониш накрая като истински артист. При Виолета Гиндева бях година и половина и не мога да дам някакъв задълбочен анализ. Но тя беше забележителна жена.
-Мечтали ли сте за някаква определена роля?
-Няма нещо конкретно, към което съм се стремял и за което съм мечтал. Това, което исках, е да имам различни роли. Не исках да изиграя само един типаж, а да имам разнообразни роли, които да ме предизвикват да излизам от зоната си на комфорт и да ми е любопитно и интересно да го правя.
-Какво ви е мнението за Пловдивския театър?
-Това, което съм видял в последно време от Пловдивския театър, е че наистина има голямо развитие. Той е един от най-добрите театри в момента в България. И за мен е чест, макар и за малко, да бъда част от неговата история и от представленията, в които съм участвал.
-Защо постъпихте в армията, какво ви накара да вземете това решение?
-Освен като актьор, аз съм работил на различни места. След театралните ми забежки, съм работил главно в сферата на продажбите, бил съм представител на най-различни фирми, водил съм обучения пред много хора…Промяната в попрището, в което съм сега, не е случайно, не е било стечение на обстоятелствата. Беше осъзнато решение. Винаги съм се впечатлявал от армията от гледна точка на това, че в нея има структура и последователност, и гради качества, които за мен са много важни, като достойнство, чест и работа с цел. Това беше мое желание, осъзнато мое решение.
-Как научихте за конкурса за прием на войници в 4-ти артилерийски полк?
-Научих от социалните мрежи. Попаднах на обявата и тя предизвика в мен интерес. Отидох във Военното окръжие в Пловдив, за да разбера повече подробности. Представих необходимите документи. Оставаше време до изпитите и наблегнах най-вече на физическата подготовка, тъй като образованието и досегашната ми квалификация ми помагат да имам по-голяма обща култура.
-Срещнахте ли трудности на приемните изпити?
-Безпроблемно преминах медицинските изследвания във Военната болница в Пловдив. Явих се на интервюто с психолог и попълних различни въпросници. Интересен беше разговорът с психолога на 4-ти артилерийски полк. Най-важното беше да отговарям искрено и бързо. Не срещнах някакви затруднения при изпитите по физическа подготовка. Аз съм спортувал през целия си живот досега. Занимавал съм се със спортна гимнастика, лека атлетика, карате, тренирал съм няколко различни бойни спортове… И просто насочих подготовката си за дисциплините на изпита. Изпълних без проблем броя на лицевите опори и коремните преси и времето за совалката 10х10 м. В бягането на 1 км постигнах по-добър резултат от изискването за отличен. Знаех какви са нормативите и се стремях към максимума.
-Как ви посрещнаха в 4-ти артилерийски полк?
-Като новопостъпили войници ни въведоха в обстановката и ни разпределиха по съответните формирования. Нямам роднини и близки военнослужещи и за мен всяко нещо беше ново. Назначен съм в отделение „Безпилотни летателни системи“. Доволен съм от отношенията в колектива. Ние сме като едно семейство. Запознах се с моите командири, с всички, които са до мен. И постепенно започнах да изпълнявам служебните си задължения.
-Няма ли при вас известно разочарование от това, което сте очаквали и това, което е в реалност?
-Не съм имал конкретна представа за армията. А и човек не би следвало да си изгражда мнение при положение, че все още не е бил част от армейския живот. До момента всичко, което съм видял, не е нещо, което ми е чуждо, което ми е далечно. Има много знания, които искам да придобия като умения, като качества. Но няма нещо, което да ме е разочаровало. Буквално приемам формированието като част от моето семейство, а в семейството нищо не е чуждо. Имам командири, които ми помагат, отговарят ми, когато съм им задавал конкретни въпроси. Разбрах, че мога да подам рапорт и да защитя изискванията за СТАНАГ – 6001. Явих се на предварителния тест по английски език и получих добър резултат – 97 точки от 100 възможни.
-Свикнахте ли с дисциплината и реда в армията?
-Най-любопитното за всички е защо след като съм завършил „Актьорство за драматичен театър“, съм постъпил в армията. Всъщност не са толкова различни изискванията, както човек би си помислил. Моето образование и дейността в театъра са ме научили на работата в екип, в динамична среда, с висока концентрация, действия в моменти при стрес. Така че армията не ми е нещо чуждо и далечно. Предизвикателно е, но когато човек има желание и мотивация, смятам, че процесът на адаптация става по-бързо.
-Как приемате военната униформа?
-Бързо и лесно свикнах с униформата. Нося я с уважение и чест. И всеки ден настръхвам, когато се строяваме за развод.
-Дали не мислите, че можехте по-рано да постъпите в армията?
-Мисля, че човек не трябва да съжалява за нищо, което му се е случило в живота, защото всяко нещо е неслучайно и си могъл от него да научиш своите уроци. Аз съм кандидатствал в Българската армия, когато съм го почувствал и когато съм го усетил като мое призвание.
-Чухте ли вече за полигон „Корен“, на който артилеристите водят учения и подготовки?
-Чувал съм доста легенди за този полигон. На мен ми е изключително любопитно. Аз обичам такива предизвикателства, обичам лагери, действия сред природата…
-Дали е възможно след време да изиграете в театъра или в киното образа на военнослужещ?
-Не съм се замислял в тази насока. За мен ще бъде чест да изиграя подобна роля. Но към момента изцяло концентрацията ми е да се развия професионално в длъжността, на която съм назначен. Моите усилия са насочени там, а пък надявам се занапред да имам възможност да развия своите умения, своята квалификация и образование и да бъда възможно най-полезен на 4-ти артилерийски полк и на Сухопътните ни войски.
-Какво искате да кажете на тези, които имат желание да постъпят в армията или още се колебаят да направят това?
-Който усеща военната професия като свое призвание и като възможност, която му е интересна, нека да са заинтересува. Всички във военното окръжие в Пловдив бяха любезни към мен, дадоха ми информация. Не смятам, че военната професия е за всеки, но всеки може да намери в нея нещо полезно. Нека да опитат, армията дава възможности за реализация и за развитие. Бих споделил един принцип, който е валиден в театъра. Той е, ако на сцената има пушка, тя трябва да гръмне. Надявам се тук пушките да гърмят само на учения и всички да служим само в мирно време.