Зад всеки добър хирург стои и един опитен патолог, казва доц.д-р Албена Факирова, началник на Клиниката по обща и клинична патология.
-Доцент Факирова, какво знаем и какво не знаем за патологията, извън „информираността” ни от криминалните филми?
-Наистина, според мен хората, които не са пряко ангажирани в медицината, знаят малко неща за патологията. Тя се свързва предимно с аутопсия на починали хора, с това че едва ли не патолозите работят и „живеят” в т. нар. морги – аутопсионните зали на болниците. Това обаче абсолютно не е вярно. През последните години патолого-анатомичните аутопсии, които изясняват въпроси при хора, починали в болница, напредна с развитието на медицината. Образните методи са на високо равнище и много рядко вече при починали от заболяване хора не се знае „защо и как”. Разбира се, съдебната патология е друго нещо. Точно това е популярно сред зрителите на криминалните филми и сериали, които представят аутопсии, за да се изяснят причините при насилствена или неясна смърт. Но клиничната патология никога не се е занимавала с този вид аутопсии. И ние правим все по-рядко аутопсии заради неясна причина на починали в болницата хора. За година имаме не повече от 10-15 такива аутопсии в толкова голяма болница, каквато е ВМА. Което означава, че все по-често се знае, какво се е случило, а ние като клиника и специалност все повече сме важна специалност за диагностиката на живи хора.
-Известно е, че се включвате при операции на пациенти, как конкретно?
-Да, но това е само малка част от нашите задължения, т.нар. интраоперативни изследвания, а в медицината се нарича гефрир. В момента на операцията, когато хирурзите не са сигурни дали има злокачествено образувание или ако се отстранява част от органа заради доказан тумор и трябва сигурност, че разрезът оставя вече само здравата тъкан, пращат за спешно изследване в патологията. И ние с колегите ми в рамките на 15 до 20 минути общо трябва да върнем резултатите. От тези минути на нас за изследване ни остават до 10 минути. И това е изключително отговорно, защото решава хода на операцията, като хирургът разчита на нас. Но и това е само част от работата ни. Защото абсолютно всичко, което се отстрани от човешкото тяло, независимо от специалист-хирург(коремен, гинекологичен, гръден), но и от други инвазивни специалности, като гастроентерология(при колоно и гастроскопии, при малки биопсии от лигавицата на различни чревни органи), че дори и гинекологичните цитонамазки при скрининг, всички тези материали минават за обработка и диагностика в патологията.
-Определено реалната ви работа не е „като на кино”…
-Това са две различни неща, като във филмите на местопрестъплението показват част от работата на такива специалисти. У нас те се наричат съдебни лекари, а в света най-често ги наричат съдебни патолози. Те също правят аутопсии, вземат части от тъкани и ги изследват под микроскоп, но със съвсем друга цел. Тази работа няма нищо общо с нашата, на клиничните патолози и участваме в диагностиката на всички заболявания – туморни и нетуморни в човешкото тяло.
-Какво променя във вашата работа бързото развитие на медицината?
-Бурното развитие на медицината през последните десетилетия се отразява изключително силно и в патологията. Само във времето, през което аз работя като патолог, около 30 години, от ерата, в която седяхме на микроскопи без помощни оцветявания доста по-субективно всеки колега казваше: това ми прилича на такъв или друг тумор. Днес вече разполагаме с набор от допълнителни изследвания, които научно подкрепят нашите диагнози, които ние морфологично изграждаме, в някои случаи до 100 %. И това е само първият етап, който навлезе преди 20 години – метода на имунохистохимията. Последваха молекулярната патология с изследвания на различни молекулярни патологични проблеми в туморната патология, които също водят до още по-точна диагностика. А в момента навлизаме в ерата на дигиталната патология и смея да твърдя даже, че сме на едно от първите места сред другите болници. И това се случва с подкрепата на ръководството на ВМА, на генерал-майор Венцислав Мутафчийски за проекта за дигитализация на патологията в клиниката. Което означава, че когато гледаме образите под микроскоп, те се дигитализират и информацията се събира в едни областни пространства. След което от всяка точка на света при съответен достъп всеки може да разгледа в реално време биопсия на пациент, да си каже мнението и така се подпомагат бързите консултации. Може вече да се интегрират програми с изкуствен интелект, които помагат в „черната работа” : да се преброят 100 клетки, да преценим колко от тях са с оцветени ядра, важно нещо в някои случаи.
– Казват, че сте много дефицитни кадри, в такъв случай изкуственият интелект не застрашава работните ви места, само помага?
– Като човек от миналия век, в мен винаги има доза страх дали като се самообучи, той няма „да ни изхвърли”. В моя професионален живот се надявам да не стане и моите ентусиазирани млади колеги да имат перспектива и само да го използват, а не да се борят с него за пространство. В интерес на истината, патологията не е най-популярната специалност, имало е години с нулев интерес на млади медици към нея. И в интерес на истината, не е много атрактивна по две причини. Първо, защото сме малко в сянката на клиницистите, на всички хирургични специалности. И малко хора знаят, че като отидат в елитна болница с избор да ги оперира много добър хирург, зад добрия изход на операцията и зад диагнозата, когато накрая се написва епикризата, зад това освен хирурга стои и един патолог. Така че ние сме малко извън светлината на прожекторите. Но другият проблем е недофинансирането на патологията и това не е проблем на отделната болница. А е общ проблем, защото никога НЗОК не припозна работата на патологията. Ако всяка клиника има остойностени клинични пътеки и клиницистите знаят, колко са заработили през месеца, патологията не фигурира и никой от НЗОК не е разписал, че в определена клиничната пътека участва патолог и за патологичната дейност се полага процент от средствата по пътеката. Или да имаме собствени пътеки. Затова е национален проблем.
-А каква научна перспектива имат младите медици, ако изберат патологията?
-В науката не става бързо, където и да си. Трябва време за натрупване: на опит и знания, на образи в съзнанието. Всъщност, проблемът с науката в патологията е, че поради това че сме по-малко, сме свръх натоварени за всекидневна диагностична работа. Зад нашата работа стоят едни живи хора, които си очакват диагнозите. А се иска време „за насищане” на работния пазар на патологията, за да сме по-комфортни по отношение на времето. Да знам, че днес ще видя 3 или 4 големи биопсии за 4-5 часа, но ще имам и време да прочета няколко нови статии, да обмисля какъв научен проект можем да разработим.
-Без вашата работа в клиниката и тази на звена като Кръвната банка, например, не става операция, но сигурно да си по-невидим си има предимства?
-Невидими сме за хората, за пациентите, но за колегите от другите клиники това не е така. Професията ни наистина си тежи на мястото. Е, не съм гледала филм за клинични патолози.
-Какво ново научи човекът за себе си през призмата на патологията през последните години?
-Лично аз съм научила това, че всеки ден трябва да се радвам, че аз, моите близки, приятели и колеги сме живи и здрави. Защото се докосваме до много трагедии и на млади хора, на тежки диагнози. Самите ние понякога усещаме поставянето на тежката диагноза като смъртна присъда, буквално. Макар много онкологични заболявания да са лечими. Така че контрастът на всекидневието ни с красотата на живота ти отваря сърцето за всеки подарен миг живот, в буквалния смисъл. И професията наистина ми отваря и сърцето, и очите за всичко хубаво и добро около нас. Затова си казвам – да не мърморим, особено на тази най-прекрасна земя на света, на която е създадена България. Да си дадем сметка за това, какъв ни е проблемът. Когато милиони живеят в глад и без достъп до вода и медицина. С ръка на сърцето-да признаем и помним, че у нас има бърз достъп до медицина, факт е. Практиката на ВМА го доказва. А иначе, извън клиниката и всекидневието си мечтая да пътувам, много и с близки хора.
