Опитът от подготовката в бойната група е безценен, защото тренираме най-модерните военни сценарии от бойното поле, казва подполковник Марин Цаловски, заместник-командир на бойната група и командир на 38-и механизиран батальон
– Г-н подполковник, фокусът в речта ви по време на ротацията на българската рота в Ново село беше изграждане на доверие? Как постигате това доверие с подчинените си, не само от ротата, но и като замeстник-командир на бойната група?
– Като станеш един от тях – на всяко учение те виждат и изпълнявате задачи рамо до рамо. Ходих на всички учения – и на „Тюлбе“, и на „Анево“, и на „Люляк“, и на „Победа“, и на „Добрич“. Не само с българите, ами и с румънците и с италианците. Всички те имаха съвместна подготовка с българските батальони от Сухопътните войски. Това е изключително добре и го развихме като практика. С батальона за защита на силите имаха взривяване, с инженерната рота ходиха няколко пъти. Обратната информация е, че те са изключително доволни, защото имат база за сравнение от предишни съвместни тренировки. Имахме доста тренировки с 1-ви батальон от 61-ва бригада от Карлово на полигон „Анево“. Със щабния батальон на 61-ва бригада имахме тренировки на „Анево“ и „Марино поле“. На „Люляк“ тренираха заедно с моя 38-ми батальон от Стара Загора. Може за 2 минути да се появя на полигона, но те знаят, че съм там до тях и дават всичко от себе си.
– Българските специалисти в различните дейности тренират заедно с подразделенията от бойната група по специалности?
– Да, но по-важното е, че тренират заедно и уеднаквяват процедурите. Тренираме под единно командване, с едни и същи процедури, а идеята е пълно интегриране на силите. Тренирахме тактическа комуникация само на английски. Въобще всичко ставаше по строги и ясни за всички правила.
Когато „играем“ заедно с различни националности, военнослужещите се самодисциплинират – като ме видят в бойна униформа с каската, всички започват да се снаряжават по същия начин. В италианската армия например, виждам, че отношението към жените е коренно различно – те не правят разлика между мъже и жени. На 8-и март бях купил цветя за всички жени в групата – към 37-38 жени. Командирът не ми разреши да подарявам цветя на италианките. Румънките и албанките се зарадваха. Командирът на бойната група подполковник Матео Епифани каза, че за тях това е нормален ден като останалите. За него всички са просто войници. По време на мисията имахме 15 случая на стратегическа евакуация. Имахме случай двама се скараха и се след това директно бяха изпратени обратно в Италия. Подобни ясни правила, които изключват фаворизиране на какъвто и да е принцип, доведе до много по-силна и стегната дисциплина.
Всичко това доведе и до това, че нямахме инциденти, свързани със занятията – някой да се е наранил. Имаме само спортни инциденти – счупени ръка или крак по време на игра на баскетбол. Имахме случай с прищипан нерв на един военнослужещ от Черна гора, за 3-4 дни го оправиха лекарите. И тук влиза в ход бързата лична комуникация с ВМА в Сливен, където се действа мигновено. Имахме случай с един италианец с откъснали се два тромба в крака след бягане от около 7 километра. Направиха спешна операция и на практика му спасиха живота. Има едно момиче уредник в Историческия музей в Ямбол – Кремена Димова. Преди седмица имаше лятно училище за децата – италианците отидоха да учат децата как се прави паста и пица, тя пък постоянно ги кани на всички интересни културни събития в града на празника на кукерите, пролетен карнавал с носиите. Тази ротация имаше много общи събития – Джирото, Евровизия. Всичко това създава военен, културен, спортен дори интегритет между различните нации и води до по-високо доверие между всички ни. Моята роля е по-скоро политическа – гледаш да си добре с всички, за да върви работата. И в голяма степен тази комуникация зависи от личните качества на самия командир. Ти си този, който трябва да ги ръчкаш, да ги мотивираш, да ги питаш от какво имат нужда. Ако стоиш на стола в офиса, никой няма да дойде да ти се жали. Хората действат реактивно – ако ти не подадеш ръка и не покажеш благоразположение и желание, никой няма да се „наведе“ и да те моли за нещо. И тук става дума за съвсем дребни неща – когато черногорецът лежеше в болницата му звънях всеки ден да го питам как е. Имах случай един македонец си беше поръчал часовник за над 500 евро. Бяха му го изпратили вместо в Ямбол, някъде в Северна България. 5 дни се разправяхме с този часовник, накрая го закарахме в Ямбол и си го взе. Единият от българите в щаба стана доставчик на торти – всеки, който имаше някакъв повод, му звънеше, за да му поръча торта от негово име.
– Как се гради това доверие?
– С времето. Не става за седмица или дори месец. Задължително трябва да имаш опит, защото всяка нация си има отделен тертип на работа, всеки си има някакви негови особености. Примерно с французите се работи много тегаво. Работил съм с тях 3 години и беше голям зор, докато им хвана модела. Но на последното учение нямахме проблеми, въпреки типичното им високомерие. Затова казвам, че е важно как ще си подложиш още в началото на комуникацията. Трябва да ги „коткаш“, да знаеш кога да свалиш гарда. Иначе спират да говорят на английски и започват само на френски и става мармалад. Но тук още в началото им казаха да направят динамичен и статичен показ на тяхната артилерийска система „Цезар“ и това изигра огромна роля за сближаването ни. Дойдоха артилеристи-специалисти от 4-ти полк, дивизиона от 61-ва бригада и от 2-ра бригада, зададоха въпроси, качиха се в техниката, видяха кой къде от екипажа застава, зарежда. Беше много полезно, още повече, че се армията ни иска да придобие тази система.
– Сега се връщаш в ролята си на командир на 38-и механизиран батальон в Стара Загора?
– От бойната група много искаха да участваме от батальона в „Тракия“ – голямото учение на сегашната нова ротация от бригада „Гарибалди“ на Ново село и Корен, както направихме в предишната ротация. Този път отказах, защото в батальона в Стара Загора имаме много работа по ремонти на сградния фонд – класни стаи, в щаба, столовата, парка с въоръжение. Тук пробваме изцяло нова схема – отпускат ни парите за материали, а работата ще я вършим с хора от личния състав. Ако извикаме ще ни направи 50 на сто от нещата. От министерството дойде специална комисия по безопасност на условията на труд. Бях инструктирал началника на щаба на батальона да изложи всичко без никакво прикриване – тавани, стени, осветление. Командирът на бригадата ни даде чисто нови мебели за едното класно. Целта е да имаме поне едно класно, като дойдат 30 италианци от новата бойна група на подготовка в Стара Загора през октомври, да имаме къде да ги приемем.
– Сега е осмата ротация на бойната група. Колко по-лесно е стиковката в сравнение с началото?
– Много по-лесно е. В началото изискванията са били по-малки заради по-малките възможности. Но сега подготовката се прави по родове войски – пехотни, танкови, ПВО, артилерия. Тренираме по бойни функции. Като минем подготовката до взвод, започваме на място в поделенията да сглобяваме ротата. При нашата ротация се случи много бързо, защото на третата седмица трябваше да направим ротно занятие с бойна стрелба на „Корен“, но това беше инцидентно. Тогава тренирахме няколко неща – оперативно разгръщане от една база до определен район плюс учението с бойна стрелба и прибиране. Италианският командир видя, че се справихме, което пък даде възможност за по-нататъшна изключително интензивна подготовка. Сумата похарчена за подготовка е 537 000 евро – гориво, храна, настаняване, ескорти на „Военна полиция“.
Новите военни действия на бойното поле вече са много динамични и много непредвидими – това са дронове, роботи, скрити опасности, които разбираш, когато вече си мъртъв. Всичко това влиза в планирането и подготовката на тренировките в бойната група. Проведохме специална подготовка, свързана както с комерсиалните, така и с бойните дроновете. Имахме бойни стрелби с дроновете, като идеята е и в бойната група да има такива подразделения за атакуване на цели. За противодействието имаме специални групи, въоръжени с пушки „Бенели“ и автоматични картечници, които изстрелват сачмите с разсейване – като фуния. Тестваме различни варианти – включително купихме от един китайски сайт дронове по 20 долара и ги използваме за цели. Унищожихме 25, останалите ги оставихме за следващата група. Всичко това беше платено от италианците, които смея да твърдя поемат страшно много разходи – 95 на сто от разходите ги поема Италия.
Целият този безценен опит от бойната група се описва и анализира надлежно и се предоставя на командването на Сухопътните войски, за да бъде приложено на практика в Българската армия.
Продължение в следващ брой
