Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Доктор Иван Мартинов: Инвазивната кардиология е на високо ниво у нас

[post-views]

doktorС доктор Мартинов ни запознаха общи приятели. В компанията той е известен с великолепните си умения на певец. Интересуват го хардрокът и хевиметълът. За съжаление разполага с твърде малко свободно време, за да се наслаждава на музиката. Казва, че напоследък предпочита да чете, когато може и подчертава, че професията му изисква по-голяма отдаденост. Има две деца, които се опитва да води на концерти. На един такъв – на мегабандата „Джудас Прийст“, бяхме заедно. 
Още при запознанството ни преди две години поговорихме за „Пирогов“, за лекуването на хора, за проблемите. Аз се опитах да го провокирам, да го накарам да признае колко зле е държавното болнично лечение. Много спокойно, без заяждане и с желание Иван разказа за своята специалност, за това колко далеч е стигнало лечението на миокардния инфаркт. Разговаряме на Ти, тъй като официалната форма в случая би била нелепа. 
Доктор Мартинов закъсня за интервюто с два часа. Оказа се, че е имал спешен случай. 

– Представи се!
– Аз съм доктор Иван Мартинов, завеждам отделението по инвазивна кардиология към „Пирогов“. 

– Какво е инвазивна кардиология? 
– Това е област от кардиологията, която се занимава с диагностика на сърдечносъдовата система чрез проникване през кожата. Така се извършват огромен брой изследвания, свързани със сърдечносъдовата система и специално със сърцето. Основно се изследва функцията на сърцето като работещ орган с всичките параметри – налягания, функция на клапите, а най-много на коронарните артерии, които хранят сърцето. Проучват се за стеснения, запушвания и така нататък. В „Пирогов“ най-застъпени са острите форми на исхемична болест на сърцето, острият миокарден инфаркт и нестабилната стенокардия. 

– Много пациенти ли имате?
– Умерено много, въпреки че е „Пирогов“. Тъй като в София работата е разпределена. Що се отнася до спешните състояния или до миокардния инфаркт, в София има много центрове и пациентите се разпределят между тях. 

– Ще задам въпроса по друг начин – много българи ли страдат от тези заболявания?
– Общоизвестен факт е, че ние сме на челните места в Европа и дори в света. Разменяме си палмата на първенството с Прибалтийските републики и с Русия. Някоя година ние сме начело, някоя – те. В последно време ние малко изоставаме. Те са по-болни от нас.


– Как се обяснява първото място в такава „черна“ класация?
– Има различни причини, например генетичните фактори. Като популация ние имаме такива гени – с повишена склонност към атеросклероза. И начинът на живот – храненето, тютюнопушенето.

– Много мазно ли ядем?
– Нашият начин на хранене е един от най-порочните в Европа. Ядем мазно, ядем много свинско, храним се нередовно. Процентът на пушачите в страната е висок в сравнение с Европа. Това също е рисков фактор. Но основната причина все пак са наследствените фактори. 

– От това, което ми казваш, излиза че сме генетично свързани с руснаците и балтийците?
– Не, последните изследвания показват, че нашите гени са средиземноморски. Все пак интересен факт е, че гърците са от така наречените ниско рискови групи в Европа. Населението на Стария континент е разделено на високо и на ниско рискови групи. Вероятно средиземноморската диета, към която се придържат гърците, италианците и испанците, има благоприятно отношение към развитието на атеросклероза.

– Къде си работил преди „Пирогов“?
– Работил съм в Националната кардиологична болница, в болница „Токуда“, в няколко центъра в провинцията като най-голям стаж имам в болницата във Враца. 

– Бяхме си говорили преди, че за разлика от ситуацията с други заболявания, тези, засягащи твоята специалност, имат добре разпределена помощ в цялата страна и човек може да получи адекватно лечение във всяка регионална болница. Така ли е?
– Да, в момента във всеки окръжен град или в близост до него има център с обучени кадри, който разполага и с необходимата апаратура. Тези центрове са на разположение на нуждаещите се 24 часа, 7 дни в седмицата. Там се лекуват остър миокарден инфаркт и други спешни състояния, които могат да се диагностицират и лекуват еднакво в цялата страна. Така че при оплаквания не е необходимо човек да изчаква и да търси помощ в големите градове. Защото забавянето, специално при миокардния инфаркт, е фатално при голям процент от случаите. Не става въпрос само за опасност за живота, но също и за инвалидизиране на болните. Интервенцията по отпушване на болния кръвоносен съд на сърцето трябва да се направи възможно най-рано. Тогава пораженията върху сърцето са по-малки. Ето защо отправям апел – търсете най-близкия център, там ще се погрижат за вас!

– Как се обяснява фактът, че центровете в страната са толкова добре развити и равномерно разпределени?
– Тази специалност е развита добре в световен мащаб. Това всъщност е най-бързо развиващата се медицинска дисциплина. И като технология, и като знание. Така че просто нямаше начин това да не се случи и в България. В бившите социалистически страни навсякъде специалността е много развита. За поддържането помага и добрата до момента реимбурсация от страна на Здравната каса. 

– Какво значи реимбурсация?
– В случая – заплащането на услугата и на консумативите. На този етап тези няколко фактора дадоха тласък в развитието и това е положително, тъй като в медицината е важна не само добрата воля, но и финансирането. Нивото на инвазивната кардиология в България е равностойно, а в някои случаи и по-добро, отколкото си представяме, че е в Германия, във Франция или в Италия.

– Не се ли изискват някакви специални, скъпо струващи уреди? 
– Да, така е и повечето центрове разполагат с тях, както и с консумативи. Има също допълнителна апаратура за допълнителна диагностика. Има ги в повечето центрове, не само в София. Големите центрове освен столицата са във Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора. В тях има допълнително оборудване, не само базисното. 

– От разговор преди време останах с впечатлението, че високото ниво на инвазивната кардиология у нас се дължи на факта, че през 90-те години на ХХ век тогавашните мутри са помагали поради лични причини и нужди за това развитие. 
– Не, основното развитие започна в края на 2008 г. Тогава в по-голямата си част се откриха регионалните центрове. През 90-те години това разпространение беше все още в зародиш. Имаше само три центъра в София, в Пловдив и във Варна. Но, те бяха базисни центрове. Нямат нищо общо със сегашните. Истината е обаче, че доста бизнесмени, не мога да ги нарека мутри, се включиха в тази дейност, именно заради доброто заплащане от касата.  

– Какво направиха бизнесмените?
– Те дадоха тласък и сами отвориха частни центрове. Например центърът в, който съм работил във Враца, е частен. Това обаче са по-скоро хора, свързани с медицинския бизнес, а не със сенчестия. Проблемът е, че до момента имаше добро заплащане. Това стимулираше бизнеса. Сега може би ще се променят нещата, но според мен ще е за лошо. Защото става въпрос за най-честите заболявания, с най-голяма смъртност и затова отливът от правилно лечение би бил фатален както за много хора, така и за държавата. 

– Какво може да направи човек, за да си спаси живота при такова заболяване? За какви симптоми трябва да следи?
– При най-честото заболяване – миокардния инфаркт, има гръдна болка. Допълнителните симптоми са отпадналост, гадене. Гръдната болка е отпред в областта на гърдите, на широка площ от средна до силна, понякога нетърпима. Може да има и недостиг на въздух. Много и различни могат да бъдат симптомите. Но когато се появи нещо подобно, съчетано с гръдна болка и други оплаквания, човек веднага трябва да потърси лекарска помощ.

– При джипито, или направо в някой център?
– Трябва да се направи електрокардиограма от компетентен лекар. Дали ще е джипи, дали ще е спешен център, дали ще е Бърза помощ, няма значение. Трябва обаче много бързо да се разграничи това състояние от някои доброкачествени такива – по-безопасни състояния. Първо, трябва да се мисли за най-лошото. За съжаление повечето хора в България започват да се лекуват с обезболяващи, да пият лекарства за киселини, или алкохол. Чакат да им мине само и, общо взето, идват късно. Сегашният случай беше същата работа.

Най-ново

Единична публикация

Избрани