Лъчезар Танев е бивш български футболист, офанзивен полузащитник. Роден е на 1 октомври 1963 в Плевен. Играл е за „Спартак” (Плевен) (1979-1983), ПФК ЦСКА (София)(1983-1989, 1991 – 1992 и 1993/94), „Сабадел“ (Испания), „Шавеш“ (Португалия), „Локомотив”(София) (1992-1993). Има 223 мача и 72 гола в „А” група (166 мача с 63 гола за ЦСКА, 38 мача с 6 гола за „Спартак” (Пл) и 19 мача с 3 гола за „Локомотив”). За ЦСКА има 23 мача и 2 гола в евротурнирите (5 мача за КЕШ, 8 мача с 1 гол за КНК и 10 мача с 1 гол за купата на УЕФА). Има 25 мача и 5 гола за националния отбор по футбол. Шампион на България (1987, 1989, 1992), носител на Купата на Съветската армия (1985,1986, 1989) и на Купата на България (1985, 1987, 1988, 1989 г.). Полуфиналист за Купа на носителите на купи през 1989 г. Повече от 20 години работи като мениджър на футболисти и е осъществил едни от най-сериозните трансфери на наши играчи.
– Г-н Танев, каква година изпращате?
– Не много добра година. Загубих майка си и това ме натъжава. Но другото нещо, което ме натъжава в професионален план, са прекалено многото разправии и скандали в нашия футбол, които не водят до добър имидж. Затова хората и клубовете извън България не гледат сериозно на нашия футбол. Нашата работа се усложнява от два факта – първият е неуважението и ниското ниво на комуникации между клубове и играчи, а това води до постоянни скандали и препирни. Другият проблем, естествено, е свързан с формирането на младите футболисти, тяхната реализация и възможността ние, мениджърите, да имаме материал, с който да работим. Затова с всяка година става все по-трудно и по-трудно, а аз буквално дотирам кантората си в София. Само и само да съществува и да не се губи моята репутация. В България да се изкарват сериозни пари от трансфери, е невъзможно. Аз съм се насочил към Западна Европа, където е по-трудно.
– Къде грешим?
– Според мен във формирането на играчите, след като те станат на 16 години. Убеден съм, че дори семействата, които имат талантливи деца, също грешат. Най-вече в семейното възпитание и формирането на ценностна система. Като се събере всичко това, детето губи ритъм и се забавя неговото развитие и когато той стане на 18 години, вече не е този талант отпреди три сезона. И всичко се срива. Поне в повечето случаи е така.
– Защо нашите треньори и клубове се страхуват да използват таланти на по 16-17 години в първите отбори?
– Това у нас се случва единствено, когато клубовете имат проблеми. За жалост това не е модел или практика. Единствено положително развитие в тази насока има в „Литекс“, но то пак произхожда от виждането на ръководството, че в предишни години с огромни харчове за чужденци резултатите не са никак добри в международен план. Затова се налагат на Ловеч млади футболисти и мисля, че има резултати. Ще ви върна много години назад, когато бяхме разформировани като ЦСКА и станахме „Средец“, много важни играчи за клуба напуснаха и останахме няколко по-млади. Само с ветерана Джони Велинов и поради различните обстоятелства ни наложиха нас, а изпъкнаха Любо Пенев и Емо Костадинов, които дойдоха от школата. Ала кой знае какво щеше да се случи, ако бяха останали „старите лъвове“. Затова младите играчи трябва да се възползват от ситуацията и да хващат всеки шанс, който им се появи. Друг шанс няма. Пример през последната година е „Левски“ и дано, след като вече имат по-добри финансови възможности за селекция, да не загърбват младоците.
– А какво стана с Антонио Вутов?
– Не е лесно да се наложиш в Удинезде. Мисля обаче, че тези шест месеца за него в Козенца са от полза, още повече, че той е харесван в Удинезе и имам уверението от спортния директор и от треньора, че Антонио ще получи възможност да покаже истинските си качества. Той обаче има проблеми с прекалено многото повиквателни за участие в националните отбори и това го вади от състава. Но съм оптимист.
– А каква ще е съдбата на Николай Михайлов?
– Знаете, че вече той не е играч на турския „Мерсин“ и му търсим нов отбор. Михайлов имаше проблеми, както и много от неговите съотборници, с неплатени сериозни суми от „Мерсин“ и това бе причината да си тръгне.
– Какво трябва да се направи, за да тръгнат напред нещата в родния футбол?
– Да се направи единна стратегия. В БФС се опитват да правят нещо подобно, но вътре в самия съюз съществуват различни мнения, което също е проблем. Много по-велики футболни държави от нас промениха системите си в последните години и вървят напред, печелят титли. Пример е Франция след загубата от нас през 1994 година, а, разбира се – и Германия. Докато в България не се изгради правилна стратегия, няма да се получи нищо. Проблемът при нас е, че ние не сме единни не само във футбола. Всеки дърпа чергата към себе си и това е огромен проблем. Ще ни трябва стратегия с помощ на хора от чужбина. Ето още една истина, която сигурно ще обиди мнозина, ала е нужна тук чужда намеса, за да намерим правилния път.
– Трябва ли президентите на клубове да са в Изпълкома на БФС?
– Казвал съм и го и преди – те нямат място, тъй като има конфликт на интереси. Казвал съм го и на хората, които са президенти и са в Изпълкома. Аз съм много добър приятел с Боби Михайлов, но това не значи, че когато е имало проблем, съм му го спестявал. В момента има напрежение, свързано с българския футбол. От „Левски“ поискаха оставката на Боби Михайлов и цялото ръководство, но аз по-скоро бих поискал оставката, когато има алтернатива и програма. Лесно е да се искат оставки всеки ден и навсякъде. А да няма нищо отсреща.
– Има ли други хора освен настоящите управници, които са способни да се справят с тази работа?
– Според мен не и основният губещ от цялата тази работа е президентът на БФС. Той трябва да е балансьор. Но да бъдеш балансьор между хора, които зачитат отсрещната страна, не е проблем. В настоящата ситуация обаче имаме проблем и той се вижда. Както в случая с изваждането на „Литекс“, където хората от Изпълкома трябваше да поемат отговорност. Когато обаче проблемът е между хора, говорещи предимно в първо лице, единствено число нещата са различни.
– А вие как ще коментирате ситуацията с „Литекс“?
– Сложен казус. От една страна, има наредби, които трябва да се спазват, а, от друга, е трудно да се отстрани тим, който дава най-много национали. Има и още един проблем – печели трети тим с точките, които ще дойдат от отстраняването на ловчанлии. Сложно е наистина и пак казвам – хората от Изпълкома трябва да вземат решението.
– А какво загубихме от изваждането на „Локомотив“ и ЦСКА?
– Като качество на футбол е трудно да се правят сравнения. Но този формат определено е много по-интересен и в първенството има интрига. Все пак с ЦСКА и „Локомотив“ в група от 10 отбора щеше да е много по-добре. Трябва да кажем и още нещо. Ако тук имаше силна футболна лига, която да си администрира първенството, нямаше да се стигне до това положение. Не виждам обаче у нас нужния манталитет за това.
– Мнението Ви за случващото се в Борисовата градина?
– Представете си в Испания да извадят „Барселона“ или „Реал“ Мадрид. Ще стане страшно. Макар Испания да не е много за пример по отношение на финансовия контрол, във футбола се наблюдават много сериозно спазване на правилата през последните три години. За мен ЦСКА достигна дотук заради неправилна политика на управление и корупция. Казвам корупция, защото няма как да си обясня наличието на комисиони при сделки с футболисти, много по-големи от нормалните 10 процента. Не е нормално да има проценти в достигащи до 30, което говори за корупция. Явно е имало участие на човек или хора от управниците или спортно-техническото ръководство. В същото време се трупат задължения, а държавата и БФС правят компромиси и дълговете продължават да се трупат. Има и лоша комуникация с феновете, които искат титли, но трябва да им се обясни истинското състояние. Как да се развива клуб, който ако не бе „ЦСКА Завинаги“ нямаше да има терени за тренировки на децата? Не може сериозен клуб да няма стратегия за работа с подрастващите, още повече, че от ЦСКА са излезли такива велики имена.
– А има ли според Вас през годините политическо желание за унищожаването на ЦСКА, каквато теза се лансира непрекъснато?
– Няма такова нещо, това е лов на вещици. Припомнете си какви хора бяха начело на клуба през годините. Не е сериозно дори да се говори.
– Накрая – оптимист ли сте за националния тим?
– На този етап не.
– Какво си пожелавате за 2016 година?
– Искам да пожелая повече толерантност и самоуважение и много здраве, разбира се.