Но не и в ЕС. На Стария континент пред вековната обида, подхранваща безкрайни конфликти, все повече се предпочита съвместният просперитет. Така в търсене на справедливост и икономическо развитие, но без да се променят вече установените граници, се образуват регионите. Понякога на тези области се дава дори автономия. И, както ще видите, развитието им не закъснява.
Съвместното развитие на трансграничните региони често е другата страна на монетата, сравнено с районите, в които бушуват сепаратистки страсти. Нямат нищо общо и с изоставени от Бога и многобройните правителства места като нашите Западни покрайнини. Предвид това, че Сърбия също след време ще бъде част от ЕС, случващото се в тези региони е модел за нас и за тях едновременно за даване на свобода и достигане на просперитет. Към декември 2006 г. еврорегионите са 31.
Австро… италианци?
Един добър пример за напредък, богатство и туширани вековни конфликти е алпийската историческа област Тирол. Сега районът попада в териториите на Австрия и Италия. Еврорегионът се състои от австрийската област Тирол, и италианските – Южен Тирол и Трентино. Границите му съвпадат с тези на някогашното хабсбургско графство Тирол.
Южен Тирол е автономна провинция в Северна Италия, част е от автономен регион Трентино-Южен Тирол. Това е най-голямата италианска провинция с площ 7400 кв. км и с близо половин милион население. Територията й съвпада с тази на историческата област Южен Тирол, наричана на италиански Алто Адидже. Провинцията включва 116 общини, а административен център е град Болцано. Най-голямата част от населението на Южен Тирол говори на немски като роден език. По официални данни това са близо 70 процента от хората. Затова и немският език и италианският език са официални езици в провинциалното правителство. В няколко общини се говори и друг романски език, ладинският.
Макар разделен от австрийски Тирол, районът запазва немската си културна идентичност. Дългогодишните културни, социално-икономически връзки от двете страни на границата, както и признаването на общите интереси и традиции в историческата област с еднакви условия на околната среда довеждат през 1998 г. до създаване на общ еврорегион, състоящ се от Тирол, Южен Тирол и Трентино. Целта е да се поддържат регионалният мир, разбирателството и сътрудничеството в много области.
Сътрудничеството през границата покрива различни области – туризъм, трафик, инфраструктура, социални служби, общи проблеми на околната среда. През 2001 г. еврорегионът излиза със съвместна декларация – харта за устойчиво развитие, в която се призовава за съгласуване на натиска от страна на бизнеса с желанието на местните жители да се запази жива природата. Съвместните срещи на местните парламенти се случват на различни исторически за областта места – Инсбрук, и старата столица на Тирол Мерано. Сега регионалните парламенти поддържат общ офис в Брюксел.
История на региона
До Първата световна война Южен Тирол е едно цяло с австроунгарския Тирол. Съюзниците от Антантата обаче обещават през 1915 г. територията на италианците, ако влязат в конфликта на тяхна страна. В края на войната войските на Рим окупират територията, а през 1919 г. я присъединяват към кралството си. В съвременния си вид провинцията е създадена през 1926 г. Тогава тя е обединена с провинция Тренто (Тринтино).
Фашисткото управление полага усилия за италианизация на района. Мусолини забранява немския език в обществените служби, училищата и вестниците. На немски продължава да излиза само един вестник – фашисткият „Алпенцайтунг“. Администрацията в Рим стартира и процес на заселване на италианци в региона. За известно време приятелството на Мусолини с Хитлер гарантира, че Южен Тирол няма да се присъедини към съдбата на Австрия, анексирана от Третия райх. Двамата диктатори дори се договарят, че немскоезичното население или ще бъде заселено в територии в Германия, или ще бъде разпръснато из цяла Италия. На тези крамолни планове попречва избухването на Втората световна война. Местна жителка от Болцано разказва през Би Би Си какво е било тогавашното положение: „Беше време разделно. Ако останеш, те наричат предател, ако напуснеш, си нацист. Дори сега в семействата има спорове и разделения заради това кой е избрал едното и кой второто. В моето семейство е същата история“, казва тя.
През 1943 г., когато италианското правителство подписва примирие със съюзниците и страната излиза от войната, регионът е окупиран от Германия и е признат за оперативна зона в подножието на Алпите с управител немския гаулайтър Франц Хофер. След края на войната Южен Тирол е върнат на Италия.
Напрежение
Според изданието жителите на Южен Тирол са италиански граждани, но не се чувстват такива. Властите в главния град Болцано са изчислили, че 75 на сто от жителите на автономната област говорят немски. Те дори не наричат района с даденото му от италианската администрация име – Алто Адидже, а го назовават навсякъде като Южен Тирол. Според „Гардиън“ много от гражданите искат независимост. Екипът на вестника цитира съоснователката на сепаратистката партия в района – Ева Клоц, която твърди, че всеки ден се сблъсква с актове на расизъм. Според нея макар немският език в областта да е официален също както и италианският, случва се полицаи да не знаят немски. Случва се дори да не знаят, че тя има право да говори само на немски. В портфейла си Клоц носи жълта картичка, на която пише: „Немският е родният ми език“. В такива ситуации тя я показва на полицаите.
Партията на активистката работи усилено за отделяне на областта от Италия и получаване или на независимост, или присъединяване към Австрия. Вече са организирали референдум за самоопределение на тиролците, протекъл при голям успех.
Въпреки всичко и дори сепаратистите да спечелят, отношенията между италианци и австрийци в Тирол са добри. „Приятелят ми е италианоговорящ, а моят матерен език е немският“, заявява за Би Би Си пиарконсултантката Барбара. Според нея тази културна особеност – да говориш изначално два езика, само единият от които роден, дава на хората в района огромно предимство в бизнес общуването. „Така имаме вътрешно ясно познаване както на северните, така и на южните европейски пазари“, заключава тя.
