Ден след срещата на върха в Брюксел балканският маршрут вече на практика е затворен, след като от полунощ в сряда по границите на Словения и Сърбия е в сила нов, рестриктивен режим за преминаване на мигранти, предадоха информационните агенции. Ограниченията се въвеждат вследствие на решението на ЕС за затваряне на т. нар. „балкански маршрут“.
Словенските власти обявиха, че ще допускат в страната само бежанци в крайна нужда и мигранти с редовни документи, възнамеряващи да поискат убежище в страната, за да останат в нея. Няма да се пропускат лица, желаещи да преминат през Словения, за да търсят по-добър живот в друга европейска страна. До момента повечето от влизащите в страната бяха именно от тази група. Сърбия от своя страна също затвори границите си с Македония и България за нелегално преминаващи.
От полунощ насам в центъра в Гевгелия няма прием на нови бежанци, съобщава телевизионният канал „Нова“. Това е в резултат на решението на Словения, Сърбия и Хърватия да не пропускат повече търсещи убежище без валидни документи, което на практика затвори т.нар. балкански маршрут за мигранти. Министърът на въшните работи Никола Поповски неколкократно подчерта, че мерките, които Македония ще прилага по отношение на бежанците, са съгласувани с ЕС и ще се прилагат реципрочно на южната и северната граница. Така засега желаещите да влязат в Европа остават блокирани в Гърция.
Какво договориха в Брюксел?
Докато кризата с бежанците в Северна Гърция все повече излиза от контрол, в Брюксел ЕС и Турция постигнаха споразумение по няколко пункта. Всички мигранти, които са стигнали гръцките острови през Егейско море, ще бъдат връщани в Турция. Срещу всеки, приет от гръцките острови сирийски гражданин, Турция ще праща в ЕС друг сирийски гражданин от нейна територия. Целта, според премиера Бойко Борисов, е „по този начин да няма това плуване по море с лодки, да няма трафиканти, които да вземат парите на тези хора и просто да се убие този мръсен бизнес“.
От преговорите Турция печели ускоряване на необходимите административни действия сред държавите членки за премахване на визовите изисквания за турски граждани най-късно до края на юни 2016 г. Договорено е и по-бързото изплащане на отпуснатите 3 милиарда евро, за да се гарантира финансирането на първия набор от проекти преди края на март и вземане на решение относно допълнително финансиране за Механизма за бежанците в полза на сирийските граждани. Очаква се ЕС да реши дали да отвори нови преговорни глави по процеса на присъединяване на Турция към ЕС.
Лидерите от Европейския съюз заявиха също така подкрепата си за Гърция в усилията й за справяне с хилядите блокирани мигранти на нейна територия и поеха ангажимент да окажат помощ на страната. Това е записано в декларация след извънредната среща на високо равнище. В документа се казва също, че Съюзът ще окаже подкрепа на страните нечленки от Западните Балкани за справяне с мигрантската криза.
Според Би Би Си ЕС и Турция са договорили основните принципи на плана, но им трябва повече време за работата върху детайлите на сделката. Разговорите ще продължат до провеждането на планираната за 17-18 март среща на ЕС.
Канцлерът на Германия Ангела Меркел определи като напредък предложения от Турция принцип за размяна с ЕС на нелегалните мигранти, пристигащи в Гърция, за сирийски бежанци от Турция, предаде РИА Новости. „Предложението, направено от турската страна, е пробив, ако бъде изпълнено“, каза Меркел пред журналисти след срещата.
Мръсна сделка или необходимост?
Европа не се свени да сключи мръсна сделка с Турция, за да спре бежанският поток. ЕС явно е готов да се откаже от собствените си ценности и да се превърне в непревземаема крепост – точно както искат и десните популисти, пише Барбара Везел за Дойче веле. Особено сега – дни преди местните избори в няколко германски провинции – германските политици се нуждаят от силни послания. Например като това: „Бежанската криза е овладяна!“. Само че канцлерката е принудена да се примири с факта, че окончателното решение на кризата с бежанците се отлага. Тя навярно само с половин уста ще представя като „пробив“ най-новото предложение на Турция да приема обратно нелегалните мигранти от Гърция при няколко определени условия. Подобен „напредък“ не върши никаква работа в германската предизборна борба. Турското предложение беше „изстреляно“ твърде внезапно. И така прекалено много детайли останаха недоуточнени, смята авторката.
Обвинението, че сделката с Ердоган заради бежанците била предателство спрямо собствените ни ценности, не е на място в този момент. Защото трябва да си гледаме интересите, твърди Клаус-Дитер Франкенбергер в коментара си за същата медия. Човек не може да бъде доволен от развитията в Турция под управлението на Ердоган. Няма нужда да разкрасяваме нещата, нито пък да търсим оправдания. Във външнополитически план страната претърпя немалко поражения заради собствените си действия. Но преди всичко вътрешнополитическата ситуация кара критиците да предупреждават, че е неморално и неразумно да се прави сделка с Анкара заради бежанците, при това за сметка на човешките права.
Разбира се, че е редно! Дори ако за някои подобна сделка изглежда крайно неморална. Да не забравяме, че Турция е „ключова страна“ не защото има блестяща равносметка по отношение на човешките права, а заради географското си положение и геополитическото си значение. Турция е освен това страна-членка на НАТО, която иска да се присъедини и към ЕС. И никой не е налагал забрани за сътрудничество с тази държава. Нещо повече дори: това сътрудничество е крайно необходимо. Особено сега, смята авторът.
Цената на Шенген
Европа взе решение как да се справи с мигрантите, но това стана с цената на отстъпване от основните и принципи – хуманизма, демокрацията, солидарността с изпадналите в беда. Дни след решенията на срещата на върха в Брюксел има много тълкувания какво всъщност се е случило. Сделката с Турция има за цел да запази едно от основните блага на съюза – свободното придвижване на стоки и хора в Шенгенското пространство. Това е добре за бизнеса, добре е и за добруването на гражданите. Решението обаче само изтегля конфликтните точки по границите на ЕС. И го принуждава да се отбранява отвън – „врагът” отива пред портата. Получава се абсурдната ситуация да живеем под обсада, атакувани от страшни жени и деца. Спокойствието и благоденствието в една такава ситуация е повече от илюзорно. В дългосрочен план то ще се отрази негативно на бизнеса, на гражданите и дори на отношенията между отделните европейски държави.
Решението показва колко е слаб самият Европейски съюз. Една криза отвън и всяка държава се хвана за своя си дневен ред. Това ясно демонстрира, че дори засега всичко да е наред, ЕС абдикира от идеята да бъде световен лидер, който с модела си на живеене показва на останалите кое е добро и кое лошо. Страхът за благоденствието се оказа по-силен от това да не се сближаваме с държава, в която гражданското общество е под обсада, медии се затварят принудително, а един народ без държава е обявен за група терористи и в градовете му се стреля на месо.
Слабостта на Обединена Европа показва, че тя няма да се ангажира по-активно с решаването на световните проблеми. ЕС няма да има скоро и своя армия – това изисква твърде много съвместни усилия, друг модел на мислене. А всяка европейска държава има собствен политически дневен ред, и свои граждански страхове, с които трябва да се справя. И всяка държава има своята гледна точка за случващото се. Много истини на един малък континент.
