Да надникне зад хълма на XXI век, да анализира сторено и пропуснато, да разгадае заплахите спрямо българската национална сигурност и отбрана прави опит генерал о. з. Цветан Тотомиров в поредната си книга „Само Ти, войнико неизвестни“.
Плод на продължителен труд, на научен и практически синтез, на безжалостни самовъпроси и на горчива мъдрост, натрупани през 36-те години военна служба, книгата се различава от предишните и по тон, и по дух. За разлика от мемоарната „Живот по гарнизони“, тук авторът говори твърде малко за себе си. Посочва конкретни примери, прави аналогии с близки и по-отдалечени събития, но основният фокус на мисълта му е насочен към идеите как, с какви човешки сили, интелектуални, материални и финансови средства да бъдат изградени съвременни, боеспособни, гъвкави, устойчиви, мотивирани, свързани със славното минало, но бързо обновяващи се въоръжени сили.
Генерал Тотомиров не се осланя само на десетилетния си опит, на командирските постижения и на генералщабната култура. Сам с книга и с молив в ръка е бродил из дебрите на военната Наука, на геополитиката, на Нейно Величество Стратегията и Нейно Превъзходителство Тактиката, за да намери своите изворчета и да ни предложи чиста вода от онова, което познава, обича, тачи и милее.
Носталгията на воина
В първия и най-кратък раздел, озаглавен „Преминаване в запаса“, преобладава минорният тон. Да, човек и добре да служи, все някога идва ден да каже „Довиждане“ на униформата и на колегите, на препускащия ритъм на военната машина, която толкова пъти му е досаждала и е будила желанието да я напусне. Млъкналите телефони и неимоверно нарасналото свободно време изглеждат повече като заплаха, вместо като мечтана благодат. Но скоро идва равновесието на спокойния и суверенен делник на запасния воин, с чиято помощ и подкана мислено се връща към най-важните епизоди от живота си.
Да, не случихме на епоха, на преход, на реформи и на реформатори. Двадесет и шестте години, изтекли от началото на новото летоброене за Република България, дават изобилен материал за наръчник на тема „Как не бива да се правят реформи в структурите за отбрана“. След като не успяваха да осигурят ново оръжие и техника за армията, ръководни лица от управляващите клики облъчваха общественото пространство със съждения, че армията трябва да бъде съкратена още, за да се освободят финансови средства за модернизация. В момента по-малобройни от БА на полуострова са само въоръжените сили на Македония и Албания.
Да, онова, което военачалникът оставя на наследниците си, драстично се разминава с представите и желанията му, но светът не зависи от волята ни и с разума и прозренията си ген. Тотомиров се опитва да каже, че „може, по-иначе може“.
Новите предиз-викателства
В раздела, озаглавен „Предизвикателства пред сигурността през XXI век“, авторът дава научно определение и анализира компонентите на понятието „национална сигурност“, посочва опасностите, които я заплашват, мястото и мисията на държавните институции, за да бъде изграден, гарантиран и повишаван този сложен и трудно измерим, но жизнено важен компонент от общественото битие.
Ген. Тотомиров се спира на съвременните измерения на военната сигурност, с примери, с постиженията на наши и чуждестранни авторитети доказва, че военните усилия далеч не са достатъчни, за да бъде осигурено спокойното и устойчиво развитие на българския род. Тероризъм, психологическа агресия, етнически, религиозни и социални конфликти, нови оръжия и неспирните им модификации се изправят срещу страната ни, като не дават да си поемем дъх от уж доскорошни, но несвършили заплахи.
„Досега в развитието на цивилизацията ни доминираше насилието. Така е в момента и в Украйна, Сирия, Ирак. Учени и обществено прозорливи люде отдавна апелират да се откажем от насилствените методи, или породените от войните природни катаклизми ще ни изтрият от лицето на планетата. Социалното невежество и историческата безотговорност са част от недъзите, които биха могли да ни унищожат като общество и като индивиди“, прогнозира ген. Тотомиров.
Армията и реалността
В третата част от книгата, наречена „Армията в новите реалности“, авторът предлага своето виждане за архитектурата на отбраната и националната сигурност на българската държава. Командирът, генералът и военният строител Цветан Тотомиров напомня, че пропуснатите уроци немилостиво си отмъщават, че само промислената, последователна, дългосрочна и национално отговорна политика за изграждане на военни способности и постоянно растяща военна мощ ни дава надежда, че българското име ще звучи и през следващия век.
Авторът продължава диалога си с читателя в областта, която познава най-добре: формирането на офицера-професионалист и патриот; ролята на стратегическите звена за ръководство на Българската армия; мястото на политиците, на военните лидери и на обществеността за развитие на гражданско-военните отношения; престижът на военната професия. В заключителните редове от книгата ген. Тотомиров отговаря на въпроси като „Готови ли сме да защитим Отечеството?“, „Кому служи законът?“ и „Накъде отиваме?“.
„Най-голямата опасност сега, слава Богу, не са вражите пълчища, надвиснали по границите на държавата. Днес най-сериозната заплаха за нацията ни са незнанието и неграмотността на упрпавленски равнища. Бедността, която стиска за гушата всеки втори българин, може да бъде победена не с конфронтация и партийни боричкания, не с алчност и злоба, а със задружна работа, насочвана от знания, политическа мъдрост и практически опит“, отправя послание към познат, но толкова често глух адрес авторът.
Мъдростта на годините
Всеки раздел започва с прозрения и мъдрости, завещани от бележити пълководци, от световно известни философи, политици и писатели, които напомнят, че днешните тревоги, болки и надежди са вълнували хората на дълга от първите стъпки на вида Хомо сапиенс.
Сякаш нас са имали предвид древните шумери, когато са осмислили, че „Ако страната е зле въоръжена, врагът винаги ще стои до вратата й.
„Аз съм войник: бия се, където ми е казано, и побеждавам, където се бия“, твърди героят от Втората световна война и най-ярък представител на американската военна школа генерал Джордж Патън.
И тази книга на генерал Тотомиров представлява, ако не епохална, поне безспорна победа за своя автор. Книгата сигурно ще заинтересува както запасното войнство, така и колегите на кадрова офицерска служба, както и цивилни граждани, за които съдбата на Отечеството не е празна дума.
С читателя разговаря командир, воин и гражданин, обичащ войника, сержанта и офицера, без да им се обяснява в сълзливи монолози. Зад лаконичния изказ и привидната липса на емоционалност авторът влага идеи, разсъждения, горчиви уроци и свидни победи, изпълвали живота на всеки истински родолюбец.
Капитан I ранг
о. з. Васил Данов
