Премиерите от новата пиеса на Стефан Цанев в Театъра Българска армия – „Тайната вечеря на дякона Левски“ са изненадващо добър прочит на историческата легенда – може би за пръв път разказите и характерите са обърнати към всички нелицеприятни факти и личности, заобикаляли и имали допир с Апостола. Гост-режисьорът и сценограф Асен Шопов е съумял да свали идола от пиедестала, деликатна успоредица с житейското дело на Христос, с Тайната вечеря, но острието е обърнато към съвременността – република, равенство и толерантност, диалектиката на власт и радикализъм, страстта към собственост и оцеляването на духа. Заобиколен от личности, приобщени и привързани със съвършено разнородни мотиви, често с примитивен прагматизъм, противоположни и агресивни, Апостолът с човешката си логика става невралгичен център на съзвездие от характери. И това е повторното му издигане не на пиедестал, а във високата вселена на идейната прозорливост и наследство, което винаги остава недостатъчно разгадано. В гравитационното си поле от прозрачна за всички етика, той задържа и споява делото, създава хоризонти далеч отвъд времето, в което живее. Зад кратките изречения и сметки в тефтерчето се крие представа с философия, която не изкуствено кореспондира с проблемите на 21. век. Нерядко на автора се налага да доизмисля, романтизира и деформира прототипа си, за да представи съвременните послания на епохата. При Левски далеч не е така. Освен него на сцената оживяват образите на Ботев, Матей Миткалото и Панайот Хитов, Димитър Общи, Наталия Каравелова, майката на Апостола, свидетели и заседатели от съдебния процес срещу Левски.
Действието се разиграва в нощта преди обесването. Нощ, изпълнена с драматични въпроси, подозрения и терзания, обвинения и признания. Дяконът изповядва себе си, а зрителят търси отговор на стряскащите и до днес въпроси за предателството и цената на свободата. На места прекалената патетика взема връх, но в по-голямата част тя (за разлика от други творби на Цанев) е приглушена от драматизъм и звучи дълбоко и достоверно.Участват като съзаклятници: Веселин Калановски, Милен Миланов, Георги Новаков, Стойко Пеев, Александър Дойнов, Антоанета Добрева – Нети, Георги Къркеланов, Тигран Торосян, Радосвета Василева, Луизабел Николова, Веселин Ранков, Иван Радоев, Владислав Виолинов, Иван Налбантов.
