Отмина светлият пролетен празник Гергьовден, донесъл ни надежда за богато плодородие. Свети Георги е покровител на земеделеца и вдъхва упование за голям берекет и благополучие. Храбрият библейски воин, е преборил злото, затова празникът го честваме като Ден на храбростта от 1931 г., а с указ за тържество и заря – от 1937 г. Как се случвало това тагава?
Търновчани с трепет очакват празника. Занаятчиите обущари и шивачи бързат да довършат останалите от Великден поръчки. На Марно поле селяни от околните села предлагат агнета. Купувачите ги опипват, касапите предлагат прясно агнешко – половинки и чийреци.
В 18-и Етърски полк цари оживление: строева подготовка. Войнишки команди берат казашки трън в околните местности. Под ръководството на двама-трима фелдфебели се прави аналой за църковното богослужение. Той е на източната страна на Паметника на победите. Пилони, обвити в казашки трън и свързани с гирлянди. Отгоре им националният трибагреник. От източната страна – маса с икони, църковна утвар и свещник. На тротоара (входа за сегашното кафене пред общината) е трибуната за официалните лица, обвита в зеленина. Фасадата на Военния клуб е с портрети на Аспарух, Крум Страшний, Борис I, Асеневци, Калоян и Шишман.
Пред Военния клуб е строен 18-и Етърски полк
По улиците около паметника са учениците от великотърновските училища и членовете на родолюбиви организации. Търновският владика Софроний и църковният клир отслужват заупокойна молитва за убитите във войните.
Тържествена проверка. Споменават се българските ханове и царе, революционерите от националноосвободителните борби. На почит са военачалници, генерали, офицери и войници, проявили смелост във войните. Изведнъж на целия площад осветлението изгасва. Заповед: „Оркестър, заря!“ С отмерен такт барабанчикът изброява 7 паметни битки на българската войска. Оркестър свири, войници и присъстващи чинно почитат героите. В нощното небе – червена ракета сигнал. Илюминациите – от зданието на Люцканов, от терасата на Пелтекови, от покрива на клиниката на др. Стефан Георгиев, от балкона на Горбанови тракат тежки картечници. На Картала отекват бомбени взривове.
На сутринта най-ранобудни са хлебарите, изпекли са първите фурни хляб и подготвят пещите за гергьовските агнета. Калфи и чираци украсяват дюкяните с цъфнал глог, божури, люляк… Кичат кепенците и вратите на магазини и работилници. Трибагреник се вее над дюкяните, а на улиците „Търговска“ и „Макензен“ балконите са не само със знамена, но и с гирлянди. Чевръсти присовчанки и дебелчанки продават на пазара пресен лук, чесън, репички и салати. Бакалите изнасят децимали, поукрасяват ги с цветя и канят минаващите граждани по стар обичай да се претеглят за здраве.
Камбаните на 7-те църкви
приканват миряните за утринна служба. Всички радостни и пременени, отиват към мястото на тържеството. Полкът е строен пред Военния клуб. Търновчанки се кипрят с касторени шапки и тоалети по последна мода, а мъжете, млади и стари, с меки шапки, тип Борсалино. Чираците са с каскети. От катедралния храм тръгва към центъра на града литийно шествие начело с владиката Софроний. От махала „Св. Троица“ се присъединява отец Никола… Идат енориашите от Асенова махала, за шествието на Баждарлък идва отец Димитър. Към процесията се включват и свещениците Йордан и Тодор.
Множеството начело с иконата на Свети Георги, хоругви и кръстове се отправя към аналоя, там са официалните гости, офицери от дивизията, армията и Министерството на войната, кметът и градската управа, видни шефове на учреждения, военни пенсионери. Под ръководството на владиката
се извършва молебен
за прослава на Българската армия. Звучи „Многая лета“. Началникът на гарнизона произнася слово за победите на армията. Кметът, командирът на гарнизона, владиката и няколко членове на градската управа обхождат строените редици на полка, учениците и организираните родолюбци и ги поздравяват със светлия празник. Всички участници се оттеглят по ул. „Макензен“. На трибуната сядат ветерани от освободителните войни и от сръбско-българската война.
Подреждат блоковете. Всички са с раници, по войнишки скатани, с паласки и каски. Заповед: „Сложи ножа!“. Този нож, натъкнат на манлихерата, всяваше ужас всред враговете при всяка атака на българските воини. Офицерите са с бойна униформа – бричове, ботуши с шпори, въоръжени със саби. Офицерският корпус е в официални униформи: тъмносини куртки и акселбанти, прави панталони с червен кант и лачени чепици с „глухи“ шпори. Запасани са със „сърмени“ колани с кортици. Пред корпуса е знамето на полка, носено на рамо от напет подофицер. Асистират стройни подпоручици. Заповед на командващият:
„Парад, мирно, парад, ходом марш!“
Изважда сабята си, салютува и с бодра маршова стъпка дава начало на тържеството.
Военният оркестър свири марша „Весели в боя“. На 1520 крачки от командващия минава знамето на 18-и Етърски полк. Гражданите застават мирно, отдават почит, мъжете свалят шапки. Офицерският корпус марширува пред трибуната. С отривиста стъпка преминава личният състава на полка. Стройните редици взривяват аплодисментите на търновското гражданство. Звучи „Велик е нашият войник“. Всички чинове на трибуната и около нея застават мирно, козирувайки. Командващият приема парада с „Отлично, юнаци!“. Спонтанно „Ура“. Рота след рота преминава 18-и Етърски пехотен полк. Представителна част на Пета трудова дружина завършва тържествения марш. Следва сдружението „Булаир“ на запасните подофицери – зелено знаме, извезано с надпис „Булаир“, развява го Венко Начев с присъдено офицерско звание за храброто му участие във войните.
На площада навлизат учениците от Мъжката гимназия, води ги дългогодишният директор Цани Василев. Стегнати с униформи в дисциплиниран строй, напетите момчета са бъдещите донаборници. Преминават и учениците от Търговската гимназия начело с директора Марин Ганев. Ученичките от Девическата гимназия и Стопанското училище, облечени с прилично облекло и баретки, преминават пред трибуната. Следват – родолюбивите организации от търновското дружество, облечени в т.нар. ботевска униформа: мъжете с везана риза, ботуши, с наметната на лявото рамо ботевска куртка. На главата с бял калпак със зелено дъно и лъвче на челото. Жените са със зелени поли. Главатари им са Васил Бояджиев и Илиев. Следва – ловното дружество „Сокол“ на рамо с двуцевките си, запасали патронташи. Преминава колоездачното дружество със своите бегачи, ръководени от Васил Цанков и Димитър Радойчев Беляка. Последни са ЮТС – патриотична юношеска организация на младежите, обичащи и тачещи родната природа. Три скаутски колони преминават пред трибуната, пеейки търновска младежка песен. Звучи маршът „Един завет“.
Веселие и хора
на площада
След парада домът на запасния генерал Христо Бояджиев на ул. „Караминков“ е посетен от взвод войници. Той ги посреща, взводният командва „За почест!“, като поднася поздравления. Генералът благодари, две-три девойки с табли в ръце черпят с чаша вино и мезе войниците. Ритуалът се повтаря и при другите началници. В столовата на полка има тържество. „Старата служба“ се шегуват, че „днес ще има девета разкладка“. Войниците са доволни. Предстои излизането им в градска отпуска. Скоро Боруна, Света гора и боровата гора на Картала се огласят от веселата глъч на отпускарите и техните приятелки домашни помощници. На Марно поле са инсталирани люлки за малки и големи, стрелбища и други забавления. Предлагат лакомства. Надвечер оркестърът на полка заема мястото си пред Военния клуб и започва концерт за гражданството в градината на Паметника на победите.
Нощта бавно, бавно настъпва. От дюкянчето в Света гора тихо се носи изпълнявана на кларинет песента на „Хаджи Минчо“. Мелодията оглася притихналия град и река Янтра.
Христо Бодаков,
търновец (1931-2010)
