Националният военноисторически музей е първият български институционален член на Международния съвет на музеите (IKOM) и член на Международния съвет на военните музеи (IKOMAM). IKOM е международна неправителствена организация за опазване на природното и културното наследство, пряко свързана с ЮНЕСКО, която притежава консултативен статус от най-висока степен в Икономическия и социалния съвет на ООН. Има 30 000 членове от 137 държави и е партньор на Световната организация за опазване на интелектуалната собственост, Интерпол и Световната митническа организация.
НВИМ е член-основател на националното сдружение „Български музеи“ и член на Управителния съвет на сдружението. Във фондовете на музея се съхраняват над 1 милион експоната. Чрез в. „Българска армия“ доц. Пенкова изказа благодарност на Българската армия, която през всички времена и епохи, включително и днес, помага безрезервно на музея. Тя благодари и на всички неголеми, но високо мотивирани екипи на Националния военноисторически музей за съвестната, всеотдайна и талантлива работа през годините.
– Госпожо Пенкова, освен история, Националният военноисторически музей има и предистория, каква е тя?
– Музеят е създаден на 4 юли 1916 г. Преди тази дата обаче наистина има и предистория, която се простира в един немалък отрязък от време. На пръв поглед, в сравнение с Европа, у нас общият военен музей се създава малко късно, като в същото време не са много и така наречените полкови музеи. По тази причина историята на военномузейните структури в страната ни до създаването на нашия музей е интересна с това, че те показват най-вече Руско-турската война и героизма на руската армия. В тези музеи, създадени от Министерството на войната през 1907 г., се говори твърде малко и твърде рядко за българското Опълчение.
След Сръбско-българската война започват да се чуват все повече гласове за създаване на почетен народен военен музей. За съжаление те са на участници и герои от тази война и затова идеята за музея отива на заден план. Причината е, че голяма част от нейните защитници са участници във войната и самите те решават, че такъв музей ще прозвучи нескромно. Така замисълът се „замразява“ за известен период и се възражда с нова сила в началото на Балканските войни, когато намира и нови поддържници.
Тогава започва събирането на експонати за бъдещия общ военен музей, открит, както казах, на 4 юли 1916 г. Заповедта за създаването му е изготвена от генерал Православ Тенев и подписана от Главнокомандващия на действащата армия генерал Никола Жеков. С тази заповед музеят става факт в публичното пространство на България и е третата общонационална музейна структура в страната, след като Народният музей се разделя на Етнографски и Археологически.
Така нашият музей става първият общонароден и общоисторически музей в България, който остава такъв до създаването на Националния исторически музей в края на 70-те години на миналия век.
Повече от половин век военният музей е общоисторически и това му предоставя възможността да съхрани изключително редки и ценни артефакти за националната ни история във всичките й проявления – от икономика до култура. И това, което е съхранил в този период, го прави уникален в сравнение с другите музеи в страната.
– С какво ще отбележите 100-годишнината на музея?
– Програмата е много богата на събития и изложби в страната и чужбина, които вече започнаха. Искам да кажа повече за юбилейната изложба на 4 юли, която ще има две тематични линии. Първата е израз на нашето преклонение пред тези, които са създали музея и благодарение на които той съществува. Това са Министерството на отбраната и дарителите. С втората тематична линия искаме да покажем на хората и скритата страна на музея, за която те не подозират. Ще ги запознаем с част от нашите фондове. А когато разказваме за дарителите и основателите, посетителите ще разгледат някои непознати за тях изключително ценни и уникални предмети. Например жезъла на цар Борис III и държавния печат на Княжество България. Притежава ги единствено нашият музей. Ще покажем и нетипични за нас, невоенни, но много интересни артефакти – бижута, предмети на бита и други неизвестни, но твърде любопитни експонати.
До края на годината ще продължим с една инициатива, насочена към армията. Чрез нея искаме да запознаем хората от военните формирования в страната с част от онова, което сме съхранили. То е свързано, както с общонационалната военна история, така и с конкретното минало на определени военни части. Ще организираме посещения на място. Надяваме се да осигурим средствата и тогава ще дадем повече информация за този проект.
Искам да подчертая и това, че през целия месец юли музеят ще работи с отворени врати за всички военнослужещи и работещи в системата на Министерството на отбраната и Българската армия, както и за техните семейства.
– Какво планирате зад граница?
– До края на годината ни предстоят две изложби в чужбина. Едната е в Кремона, Италия. Тя ще бъде открита през септември и се нарича „Армиите през Първата световна война“. В нея участват сродни музеи от Австрия, Германия, Италия, Турция и САЩ.
Другата изложба също ще се открие през септември, но във Варшава, Полша, и също ще бъде посветена на Първата световна война. На нея ще представим част от огромното художествено богатство, което съхраняваме. В истинския смисъл на думата това ще бъде художествена изложба.
Предстоят и много инициативи, които едновременно посвещаваме както на нашия юбилей, така и на годишнината от Първата световна война. Те ще продължат по програмата до 2018 г. Имаме и серия от инициативи, посветени на детската и ученическата аудитория. Една от тях ще бъде реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Цялата ни програма е много богата, това са само основните неща.
– Как ще се представят вашите филиали, защото те също имат и възможности, и амбиции?
– Ние сме едно голямо семейство от четири музея и всички изповядваме веруюто, че заедно сме по-силни. Но още по-силни сме, когато в същото време запазваме своята идентичност при представянето на националната военна история на България. Трите ни филиала работят по свои програми, съобразно спецификата си. Във Варна – за Военноморския музей и Парк-музея на бойната дружба 1444 г. „Владислав
Варненчик“ летният сезон тепърва започва, а той е характерен с много събития, инициативи и посетители. В Пловдив Музеят на авиацията се възстановява от пожара. Ще отбележим годишнината от създаването му преди двайсетина години не като музей, а по-скоро като парамузейна структура. Той се разви във времето и стана истински музей през 2005 г., когато придоби статута на наш филиал.
Много са нещата, които предстоят. Те са свързани не само с експонирането, но и с опазването на огромните фондове. Твърде важна е и грижата за едрогабаритната техника, която е най-рискова, защото е под открито небе.
– Как се развива музеят в научноизследователската и образователната дейност?
– Развитието на музея в научноизследователската област, особено в последните години е сериозно. Излязоха от печат няколко монографии, каталози и албуми, музеят има и научно електронно издание. Екипът участва в национални и международни конференции както в областта на музеологията, така и на военната история. Съвсем скоро на Панаира на музейната книга получихме награда за издателска дейност. Подпомагаме изследванията на наши учени, като им предоставяме документи и снимки.
Имаме много разнообразна образователна програма. Кръгът на тези, които я ползват, се разширява непрекъснато. В началото това бяха предимно ученици, сега идват и студенти. И с най-малките работим чудесно.
Създадохме детски музей, който представя военната история по достъпен за малчуганите начин. Имаме постоянно действащи образователни програми, съобразени с учебното съдържание. Те се посещават масово от учащите се в София и страната.
Традиционно добри са връзките ни с университетите, особено с тези, в които се преподават музеоложки дисциплини. Студентите провеждат при нас практиките си, ползваме ги и като доброволци, а хора от музея стават техни научни ръководители. Прекрасно си сътрудничим и с учители, и с университетски преподаватели по различни инициативи и общи проекти.
