След като са дали всичко от себе си по време на войната и са защитили честта на България, проиграна по-късно от комунистите и от съветските „другари“ на Парижката мирна конференция, царските офицери стават ненужни на „народната“ власт. От СССР вече напират завършили тамошни военни академии нашенци като Георги Дамянов, Петър Панчевски, Захари Захариев, на които трябва да се дадат високи военни постове. А армията трябва да се овладее не само от действащите вече помощник-командири, които чак до 1990 г. шетаха из всички поделения като ЗКПЧ-та, но и от „народни синове“ на всички командни длъжности.
Героите от войната, окичени с ордени за храброст, трябва да бъдат, ако не всички – физически ликвидирани, то опозорени, осъдени, пратени в затвори и в лагери. Първата крачка е снемането на военния министър генерал-лейтенант Дамян Велчев и изпращането му като посланик в Швейцария. Втората – скалъпването на „заговори“ и „конспирации“. Велчев не се завръща и умира в изгнание. Но офицерството е подложено на пълен погром чрез инспирирани процеси, за които опитният комунистически конспиратор Петър Вранчев, оглавил на 9 септември 1944 г. военното разузнаване и контраразузнаване признава, че са негова измислена „рожба“. Въпреки огромните му заслуги към комунистическата власт само след няколко години и той ще се озове в
душегубките на Държавна сигурност
а след „реабилитацията“ си няма да види по-висока длъжност от началник на Военното издателство.
Разправата с царските офицери се развихря през 1946 г.
Много офицери бяха осъдени на дългогодишен затвор, а полковник Антон Кръстев – на смърт, по съдебните процеси „Цар Крум“, „Военен съюз“ и „Неутрален офицер“. Тези процеси се използваха за масова разправа с офицерите. Само „Неутрален офицер“ включваше към 120 обвинени, сочи сайтът „Един завет“. Общото ръководство на монтираните процеси се осъществява от отдел „Военен“ на ЦК на БРП (к), ръководен от члена на политбюро Георги Дамянов, участник във въстанието от 1923 г., възпитаник на съветската военна академия „Фрунзе“ и дългогодишен завеждащ отдел „Кадри“ на комунистическия интернационал точно в апогея на сталинските чистки. Процесът „Неутрален офицер“ е използван и за замислената вече разправа с опозицията. Нейният водещ лидер Никола Петков е обвинен като организатор на военен преврат и това дава най-голямо основание за произнесената и изпълнена смъртна присъда срещу него.
Тъй като съдебната разправа не може да обхване всички, новата власт започва просто да изхвърля от армията офицерите. До края на т. нар. Отечествена война са уволнени 956 офицери.
Най-масовите уволнения
на българското небе през войната са подложени на жестоки репресии.
Само в „Белене“ през 1951-1953 има 92 офицери. Преминалите през различните комунистически концлагери офицери са не по-малко от 300 души, сочи „Един завет“. Героят от две войни, кавалер на два ордена „За храброст“, командвал и спасил от разгром и унизителен плен своята дивизия през септември 1944 полковник Димитър Младенов издъхва мъченически в Белене.
Полковник Гено Генов е първенец на випуска си. Герой от сраженията при Дойран и Завоя на р. Черна. Кавалер на орден „За храброст“. През 1941 основава и командва до 9 септември 1944 бронираните части на България. Тъй като комунистическата митология приписваше на Бронираната бригада решаващо участие в преврата на 9 септември 1944 г. полковник Генов първоначално е оставен да воюва срещу германците. През октомври 1946 г. обаче е изселен в Троян, после е задържан от ДС и пращан в лагерите „Росица“, „Куциян“ и „Богданов дол“. През 1947 е осъден от Софийския градски съд по скалъпено обвинение за „унищожаване на руски паметник от 1877/1978“. Председателят на съда, наскоро завършил в СССР военен юрист, признава пред адвоката му: „Наредено ми бе да го осъдя“. От януари 1948 до март 1954 г. създателят на танковите войски на България е
зад решетките
на Софийския централен, затвор в Стара Загора, Сливен, Пазарджик. Излиза с разбито здраве, с отнето жилище, без пенсия. Оттегля се в Троянския балкан и пет години до смъртта си води живот на отшелник.
Не по-малко трагична е съдбата на храбрите летци, защитавали небето на България през 1943-1944 г. Майор Николай Бошнаков, капитан Руси Русев и поручик Йордан Йорданов през август 1948 г., са застреляни на метри от турската граница при опита им да напуснат страната и да се спасят от разправа. Майор Бошнаков командва въздушен орляк и печели 4 въздушни победи през март 1944, ставайки кавалер на орден „За храброст“. Капитан Руси Русев е командир на изтребителния орляк в Божурище от 1942 до 1946 г. Тримата са уволнени при чистките през 1946 г. После ги разпитват, унижават, уволняват даже от мизерните временни длъжности на хамали, каруцари, бояджии, където търсят препитание след уволнеинето от армията. Организират бягство, но попадат на провокатор от ДС, който ги завежда срещу дулата на граничари и милиционери.
Кавалери на ордена „За храброст“ като поручик Венелин Попов и поручик Симеон Кожухаров след уволнението си са осъдени на доживотен затвор. Режимът отрежда същата съдба и за подполковник Тодор Стоманяков, за поручик Георги Кушев, за летеца поручик Стефан Славов. От всичко 280 военни летци, през есента на 1946 са уволнени 240! Повечето – „за груби фашистки прояви“. Обосновани мотиви няма, въпреки че авиационните части нито са могли да участват в преследване на партизани, нито са го правили.
(В публикацията са
използвани данни и цифри от сайта „Един завет“
„Грубите им фашистки прояви”, както пише „Един завет”, са: защитата на София срещу англо-американските въздушни армади, подвизите на живите торпили капитан Димитър Списаревски и поручик Неделчо Бончев, въздушната поддръжка за войските на Първа българска армия, полетите и победите в небето над Сърбия, Унгария и Австрия.
