Главният прокурор:
Може би съществува съзнание, че това е неговият регион. Че е депутат, че е народен представител, че зад него са може би неговите момчета и че максималният компромис, който може да направи е да телефонира на началника на районното управление. Не е това начинът за държание спрямо хората в униформи, не е това начинът въобще за поведение. Това е по-скоро демонстрация и съзнание за безнаказаност.
Някога, в началните класове бяхме задължени подробно да се запознаем с едно разказче и да си извадим поуки от него. Не помня автора, но вероятно е бил някой от „славните“ партийни писатели, призвани да венцехвалят другаря Георги Димитров.
Разказчето ни връщаше назад в историята, в една студена есен по време на Първата световна война. Пътува влак, пълен с войници в конски вагони. Има и един второкласен вагон (луксозен за времето си, когато основните са били третокласни). В този светъл и топъл вагон – офицери, царски разбира се, значи – лоши. И един млад, красив мъж с буйна черна брада. На някаква гара във вагона се качват войници, но веднага срещу тях се възправя дебел (разбира се, че дебел) намръщен полковник и започва да ги гони с гневни викове, че вагонът е само за офицери. Тогава срещу него се изправя красивият чернобрад мъж и защитава войниците. На въпроса на офицера – кой сте вие и с какво право ми говорите така, „красавецът“ гордо отвръща – аз съм Георги Димитров, народен представител, а това са народни синове, които вие изпращате да гинат по фронтовете.
Тогава трябваше да ни се набие в главите, че правилният Димитров защитава горките войници от лошите офицери. Какъв народен човек! А всъщност същият този Димитров, който буквално се е „скатал“ от военна служба и от фронта, под прикритието на своето народно представителство, дръзко нарушава правила, устави и военни разпоредби. Може много да се спори, особено в днешното време, бъкано от правозащитници, дали офицерите трябва да пътуват в по-добри условия от войниците. Но в армията, която и да е тя, винаги е било така – офицерите носят по-голяма отговорност и понякога се ползват от по-добри условия. Така беше и половин век в „народната“ армия, през която всички сме минали. Само че „народният“ човек Димитров, в самозабравата на своето самочувствие, руши установените правила и норми, които пък са основата на йерархичната дисциплина. Така описан се превръща в „добрия чичко“, без това да му струва нищо. Какво значи да противопоставяш войници на офицери, и то във военно време! Това е елемент от самозабравата на мнозина хора, успели да се промъкнат в сградата с надписа „Съединението прави силата“. И преди Димитров е имало такива – още от Стамболово време. И след него, описани от Ст.Л. Костов в „Последното пристанище“, дето едва дошли на власт, хукват да назначават свои хора до 99-то коляно на държавна служба. Виждаме ги и днес. Къде с „ще има легни-стани, да не станем на кълбета“, къде по някакъв по-елегантен начин. Самозабравата видяхме и скоро в действията на прочутия депутат Александър Методиев, по-известен като Бат,Сали. Неговата история предаваме с безпристрастния език на прокуратурата, която поиска имунитета му, а той, явно под натиска на групата си, заяви че ще го даде доброволно.
Бат'Сали – недосегаемият
Главният прокурор Сотир Цацаров внесе в Народното събрание искане за снемане имунитета на народния представител от парламентарната група на Политическа партия „Движение за права и свободи“ Александър Методиев.
На 1 май народният представител Александър Методиев се движел от Пазарджик към Костенец, управлявайки лек автомобил м. „Мерцедес“ ML. Около 16,10 ч., навлизайки в Костенец, извършил маневра „тройно изпреварване“ в участък, в който било забранено изпреварването. По същото време на територията на Костенец се провеждала
специализирана полицейска операция
Един от служителите на МВР незабавно подал сигнал със стоп палка. Вместо да спре, Методиев помахал с ръка на полицейските служители и продължил, като дори увеличил скоростта. След около 10 минути на същото място полицейските служители спрели за проверка микробус „Форд-Транзит“, в който пътували 7 лица, на които били поискани документите. Един от пътуващите нямал документ за самоличност, което представлява административно нарушение по Закона за българските документи за самоличност. Той бил поканен в полицейския автомобил да му бъде съставен съответен акт. Като разбрали, че ще бъде санкциониран, спътниците на нарушителя започнали да настояват пред полицаите да не съставят акт. Един от тях уведомил по телефона Александър Методиев за случващото се. В същото време спрените за проверка лица отправяли
заплахи към полицаите
повтаряли, че щял да дойде „шефът“ и „ще видят какво ще стане с тях“. След разговора по телефона Александър Методиев веднага се насочил с автомобила си към мястото, където полицаите извършват проверката. Той се обадил по телефона на началника на РУ на МВР – Костенец и му съобщил, че неговите подчинени полицейски служители са спрели микробус с футболния отбор на ромите от Самоков и че съставят акт на един от тях. Полицейският началникът обяснил на народния представител, че служителите си вършат работата и го помолил да не нарушава обществения ред. Методиев отговорил, че се връща при „своите хора“ и затворил телефона. Като пристигнал, полицейските служители вече приключвали съставянето на акта. Той започнал грубо да им държи сметка защо пишат актове на „неговите хора“. Заявил на полицаите, че е народен представител, извадил картата си и започнал да я размахва, като демонстративно афиширал качеството си на депутат. След като разбрал, че няма да успее да възпрепятства полицаите да съставят акт, Методиев се ядосал още повече, започнал да се държи с тях
грубо и цинично
Поискал от служителите на МВР отчет за цялостната им дейност през дежурството, поискал да му предоставят всички съставени от тях актове. Полицейските служители отказали, като му обяснили, че има съответен ред за това. Методиев подканял останалите лица от микробуса да снимат полицаите с телефоните си. Заплашвал полицейските служители, че ще ги уволни и „след три дни ще се видят вече цивилни“. Отново се обадил по телефона на началника на РУ Костенец, като му заявил, че е констатирал нарушения от неговите подчинени и че отказвали да му докладват какви произшествия имало. Началникът отново го помолил да не нарушава обществения ред и да остави полицаите да си вършат работата, но Методиев грубо му заявил:
„нема кво да ми се молиш“
Прокуратурата е установила, че неспирайки на подаден със стоп – палка сигнал от полицейски служител, Методиев противозаконно е пречел на орган на властта – полицай от РУ на МВР Костенец, да изпълни задълженията си – да състави на Методиев акт за установеното нарушение по Закона за движението по пътищата (тройно изпреварване в забранен пътен участък). Противозаконно е пречел и на полицейски служител да състави акт за установеното нарушение по ЗБДС – неправомерно се е намесил в процедурата по съставяне на акта, като афиширал показно положението си на народен представител.
Главният прокурор е сезирал Народното събрание, тъй като съгласно чл. 70 ал.1 от Конституцията в тези случаи Парламентът е органът, който може да даде разрешение за възбуждане и провеждане на наказателно преследване за извършените от народния представител Александър Методиев престъпления по чл. 270 ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и по чл. 325 ал.1 от НК.
Б.р. Александър Методиев, известен също като Бат,Сали, влезе в парламента след няколко журналистически разследвания, които обаче не му попречиха да прекрачи прага на НС.
Парламентарната група на Цацаров
Не е само този парламент, в който се повдигат обвинения срещу народни представители, поради което главният прокурор е принуден да иска снемане на имунитета им.
И какво става? Къде доброволно, къде – не, те остават без имунитет и срещу тях започва разследване. Така във всеки пореден парламент си имаме по една „парламентарна група на Цацаров“ или на някой друг главен прокурор. Но какво от това? И без имунитет тези хора продължават да се ползват от всички права, дори от най-важното – да гласуват и да коват закони. Ами ако утре бъдат осъдени и влязат в затвора – ще излезе, че някой закон е приет с гласа на престъпник. Вярно, ние сме цивилизована държава и у нас важи презумпцията за невиновност. Но при „светкавичните“ темпове на съдебната ни система окончателната присъда може да дойде във времето не на следващия, а на някой друг парламент в бъдещето. Тогава защо не се променят закони и правилници в справедлив дух – депутатите с повдигнати обвинения да бъдат ограничени в някои свои права. Като това да гласуват закони, например. Нещо като отстраняване от длъжност – мястото се запазва, заплата не се получава. Миналата година един български генерал „изгоря“ само заради разследване срещу него и се прости с пагоните и с военното си бъдеще. А депутатите, независимо какво правят и как ги разследват, са вечни. И каква файда, като снеме сам Бат,Сали имунитета си! Нали пак ще е на пулта в решителни моменти. Така самозабравата се поощрява от само себе си. До кога? Докато й позволяваме да се самопроизвежда.
