Над 50 000 души са арестувани, уволнени или с прекратени договори от турското правителство след неуспешния опит за преврат на 16 юли, съобщи Би Би Си.
Чистката на тези, които са обвинени в нелоялност към президента Реджеп Ердоган, включва учители, университетски преподаватели и декани, както и медии. Според правителството тези хора са съюзници на живеещия в изгнание в САЩ духовен лидер Фетхулах Гюлен, макар самият той да отрича връзки с преврата. Министър-председателят Бинали Илдъръм вече обяви, че духовникът оглавява „терористична организация“. „Ще ги изтръгнем от корен“, заяви той в парламента.
Турция притиска САЩ да предадат Гюлен, а проблемът беше обсъден в телефонен разговор между американския президент Барак Обама и турския му Реджеп Ердоган, съобщиха от Белия дом. Говорителят Джош Ърнест заяви, че решението да бъде, или да не бъде екстрадиран духовникът, зависи от двустранните споразумения между двете държави.
Турски правителствен говорител предположи, че САЩ би трябвало да екстрадират Гюлен „въз основа на подозрение“ и да не настояват за факти по обвиненията срещу него. От своя страна Гюлен нарече обвиненията „нелепи“ и призова Вашингтон да отхвърли иска за екстрадиране, който според него е вид политическа вендета.
Според турски медии списъкът с арестуваните, уволнените, загиналите и ранените изглежда така:
15 200 учители и друг училищен персонал са уволнени
1577 декани в университети са принудени да се оттеглят
8777 служители във министерството на вътрешните работи на Турция са уволнени
1500 души от финансовото министерство са уволнени
257 души от офиса на премиера са уволнени
Регулаторният орган на турските медии анулира лицензите на 24 радиа и телевизионни канала, които са обвинени във връзки с Фетхулах Гюлен.
Над 6000 военни са арестувани заради опита за преврат, а близо 3000 съдии са уволнени. По официални данни в нощта на петък срещу събота са загинали 232 души, а 1541 са ранените
.
История на турските военни преврати
Това е първият военен преврат в историята на Република Турция. Той е организиран от 38 млади турски офицери, които отказват да изпълняват заповедите на генералния щаб.
На 27 май генерал Джемал Гюрсел организира преврат, който сваля от власт президента Джелал Баяр, премиера Аднан Мендерес и кабинета му, като се стига и до разпускане на парламента. Мендерес и още двама министри са екзекутирани след присъда от съвместен цивилно-военен трибунал.
През април 1960 г. серия от големи студентски протести парализира университетските общности и води до кървави сблъсъци с полицията. Налагането на извънредно положение в Истанбул на 1 май 1960 не успява да възстанови реда. Една седмица по-късно командирът на пехотата генерал Джемал Гюрсел е накаран да излезе в принудителен отпуск. В последното си обръщение към войниците Гюрсел призовава да не се поддават на „алчната политическа атмосфера, която цари в държавата“.
На 27 май в обръщение към нацията Джемал Гюрсел се обявява против диктатурата и обявява, че правителството е свалено от власт, за да се наложи честен и демократичен ред. Военните остават на власт до 1965 г.
12 март 1971 г.
Кабинетът на Сюлейман Демирел е принуден да подаде оставка, след като командирите на армията поставят ултиматум на президента с искане за „силно и способно правителство“, което да се справи с „анархистичната ситуация“ в страната.
Армията заплашва, че при отказ от изпълнение на ултиматума ще завземе администрацията със сила.
Решението на висшето командване идва след 3 години на политическо насилие и все по-сериозни икономически проблеми. Политическата нестабилност води до обезценяване на националната валута и тежка икономическа криза. Към юни 1970 г. в Истанбул отново е въведено военно положение.
Първите месеци на 1971 г. се характеризират със серия от убийства, бомбени атентати срещу правителствени сгради и др. Това, което предизвиква военния преврат, е отвличането на четирима американски военнослужещи на 4 март и последвалите кървави сблъсъци между студентите и полицията.
На 12 март 1971 г. Демирел подава оставка, а президентът публично благодари на върховното командване, като заявява, че военните са действали.
12 септември 1980 г.
Новоизбраното правителство на Сюлейман Демирел е свалено от власт. Пет дни по-късно началникът на Генералния щаб Кенан Еврен обявява, че военните са отговорили на вътрешната политическа анархия.
Планиран месеци по-рано, превратът е посрещнат с одобрение от повечето турци като реакция срещу предходните години на икономическа и политическа стагнация.
В предходните години враждуващите екстремистки организации отново се заемат с политически убийства и други форми на насилие, а партийните лидери не вземат адекватни мерки за противодействие. Демирел оправдава акциите на крайно-десните екстремисти, докато Бюлент Еджевит разглежда левичарските атаки като „легитимна реакция срещу социалната несправедливост“. Икономиката отново е в криза.
Политическата криза води дотам, че парламентът провежда над 100 неуспешни опита да избере нов президент след края на мандата на Фахри Корутюрк.
Междувременно нарастват притесненията от радикалните искания на ислямската фундаменталистка Национална партия на благото на Неджметин Ербакан и на крайно-дясната Партия на националното действие на бившия генерал Алпарслан Тюркеш.
На 6 септември 1980 г. Ербакан призовава за връщане на Шериата в Турция по време на митинг. Кенан Еврен и още четирима командири свалят цивилното правителство на 12 септември.
18 юни 1997 г. 
Тогава се случва т. нар. „Постмодерен преврат“. На тази дата премиерът Неджметтин Ербакан, определен от противниците си като заплаха за светския курс на страната, се оттегля под натиска на армията, бизнеса, съдебната система и политиците.
Армията предприема действия с аргумента, че защитава светската държава, основата от Мустафа Кемал Ататюрк. При разследването, последвало преврата, бяха задържани и изпратени в затвора десетки военни, арестувани по време на три вълни от операции.
